Шер, Упи Голдбърг, Стивън Спилбърг и Браян Грейзър са едва малка част от многобройните носители на „Оскар“, които страдат от дислексия. Сред тях се нареждат и следващите десет притежатели на наградите на Академията на филмовите изкуства и науки на САЩ. Те доказват, че затрудненията при четене не са задължителна пречка по пътя към успеха. Научете малко повече за тези актьори, режисьори и творци, спечелили „Оскар“.
Най-добра женска роля: „Дъщерята на фермера“ (1947)
В продължение на повече от 70 години Йънг се снима в холивудски продукции. Тя участва в неми филми, ранни озвучени късометражни продукции, известни като „говорещи картинки“ и пълнометражни игрални филми. Лорета Йънг дори е водеща на собствено многогодишно телевизионно шоу.
Едва след като навършва 50-годишна възраст, актрисата научава, че затрудненията, които изпитва при четене си имат собствено название. Много преди това Йънг се е научила да се справя успешно с четенето, въпреки своята дислексия. Тя е разполагала с частен учител, който ѝ е помагал да чете сценариите. Освен това тя наизустявала не само собствените си реплики, но и тези на останалите актьори, за да знае кога е неин ред да говори.
Най-добра поддържаща женска роля: „Цветът на кактуса“ (1969)
Хоун е изградила кариерата си върху умението си да разсмива хората. Ролята ѝ в „Цветът на кактуса“, с която тя печели награда на филмовата академия, е една от многото, в които тя играе забавен, свободолюбив женски образ.
Като дете, обаче, преживяванията ѝ в класната стая далеч не са така приятни. Хоун имала дислексия и се затруднявала с разбирането на написан текст. „В училище ми беше трудно“, разказва Голди. „Но бях щастливо дете, затова и домашните ми винаги завършваха с думите „С любов, Голди“.
Най-добър режисьор и Най-добър адаптиран сценарий: „Крамър срещу Крамър“ (1979)
Най-добър сценарий: „Място в сърцето“ (1984)
Бентън нарича себе си „ужасен ученик“, който не можел да чете. „Имах дислексия, още когато никой не знаеше какво е това“, казва той.
Гледането на филми за него е бил начин да избяга от трудностите, които изпитвал при учене. Бентън и баща му редовно гледали филми заедно. „Филмите успяваха да задържат вниманието ми. Можех да проследявам сюжета им“, споделя още Бентън. „С течение на годините те се превърнаха в мощен източник на фокус и творчески заряд за мен.“
Най-добър адаптиран сценарий: „Бръсначът“ (1996)
Написването на сценария е само едно от нещата, с които Торнтън допринася за създаването на „Бръснача“. Той също режисира и играе във филма.
Торнтън споделя, че заради дислексията си за него все още е трудно да седне и прочете цяла книга. Той обаче обичал да пише още от ученическите си години. В действителност именно това му умение го отвежда в Холивуд. Учителка по актьорско майсторство в гимназията накарала Торнтън да режисира един от кратките си разкази. Той се справил толкова добре, че тя го насърчила да обмисли възможността да се занимава професионално с правене на филми.
Най-добър адаптиран сценарий: „Правилата на дома“ (1999)
Освен с писането на филмови сценарии, Ървинг е известен и като автор на книги, четени по цял свят. Поради тази причина може би човек трудно би си представил, че той някога е изпитвал затруднения с думите. Но в детските му години това е било точно така. Той е четял бавно и му се е налагало да препрочита уроците си неколкократно, за да успее да ги разбере.
Ървинг споделя, че дислексията всъщност е помогнала на кариерата му. „Превърна се в предимство“, казва той. „За един писател винаги е от полза да се връща и препрочита нещо отново и отново.“
Най-добър грим и Най-добри специални визуални ефекти: „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ (2001)
Най-добър грим и Най-добър дизайн на костюмите: „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ (2003)
Най-добри специални визуални ефекти: „Кинг Конг“, (2005)
Като дете с дислексия, Тейлър предпочитал изкуството и скулптурата пред четенето и писането. „Винаги съм знаел, че искам да изработвам нещо с ръцете си“, казва той. Тейлър основава компания, която се занимава с разработване на специални ефекти и декори за филмовата индустрия. Той е главният творчески директор и, както доказват неговите три награди „Оскар“, е постигнал огромен успех.
Най-добър късометражен анимационен филм: „Луната и синът: въображаем разговор“ (2005)
Стърн е продуцирала и режисирала редица независими документални филми. Завършила „Харвард“, тя е един от авторите на сценария на филма, който ѝ носи награда „Оскар“.
Освен това Стърн създава „Дислексиявил“ – интерактивен уебсайт за деца с дислексия. Тя отдава заслужено признание на дъщеря си Ема, която също има дислексия, за това, че е неин основен съветник в развиването на уебсайта.
Най-добър кратък документален репортаж: „Музика: Прудънс“ (2009)
Уилямс е първият афроамериканец, спечелил „Оскар“ в тази категория. Неговият филм разказва за млада певица от Зимбабве с физически недъзи. Тя трябва да преодолее огромни трудности, за да сбъдне мечтите си, свързани с музиката.
Като дете с дислексия, Уилямс е бил принуден да повтаря класове в училище. Той вярва, че затрудненията му с четенето са спомогнали за развитието на неговата кариера. „Дислексията ме дари с креативност, разбиране и емпатия“, казва той.
Най-добра поддържаща женска роля: „Южнячки“ (2011)
Спенсър открито говори за това как порастването с дислексия ѝ е влияело в началните години в училище. Тя споделя, че е „изпитвала парализиращ страх“, когато е трябвало да чете на глас. „Не исках да ме карат да се чувствам сякаш не съм толкова умна, колкото останалите деца. Аз знам, че съм умен човек.“
След спечелването на наградата „Оскар“, тя приема роля в телевизионен сериал. Споделя, че за хората с дислексия работата в телевизионни продукции може да бъде по-трудна от тази на филмовата площадка. Причина за това са по-кратките срокове, с които актьорите разполагат, за да наизустят репликите си. Също така тя е автор на книгата „Случаят с разбойника и капсулата на времето“.
Най-добър филм: „12 години в робство“ (2013)
За първи път Маккуин разказва за своите трудности в училище, когато промотира наградения си с „Оскар“ филм. Той споделя, че има дислекция и че в продължение на години е пазил този факт в тайна, защото се е срамувал. „Според мен това означаваше, че съм глупав“, обяснява Маккуин.
Успехът му очевидно оборва това му убеждение. Умението на Маккуин да разказва истории му помага да създаде филм, който е удостоен с почетната награда „Оскар“. Досега в кариерата си Маккуин е написал сценарии, режисирал и продуцирал повече от дванадесет филма.
Източник и снимки: https://www.understood.org
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Зорница Русева
Редактор: Петя Радева