Карол Грейдър,заедно с Елизабет Блекбърн и Джак Шостак, спечелила Нобелова награда за физиология и медицина през 2009 година за откриването на теломереза, ензим, играещ важна роля в деленето на клетки, който има истински потенциал да помогне в борбата с онкологични болести и заболявания свързани със стареенето.
Др. Карол Грейдър е една от тримата, спечелили Нобелова награда за медицина през 2009-та година и с това се присъединява към едва девет други жени с тази награда, от нейното основаване през 1901-ва година. Грейдър никога не е виждала пола си като пречка. Но в ранните й училищни години и при започването на докторантура е имало едно препятствие: дислексия.
„В началното училище смятаха, че чета зле и не мога да произнасям думи, и се наложи да посещавам поправителни часове“, размишлява Грейдър. „Спомням се как имах учител, който идваше, за да ме вземе по време час и да ме заведе в друга стая. Чувствах се сякаш не бях толкова добра колкото другите деца.“
Дислексията била видна и в говоримия език на Грейдър, когато грешните думи излизали вместо думите, които искала да каже. Все пак нещата в училище се подобрили. „Намирах начин да преодолея всяка трудност. Запомнях думите и как се изписват буква по буква вместо да се опитвам ги произнасям. Това ме научи, че ако искам да постигна нещо, трябва да ми падне пердето и просто да го направя. Начините, по които се преборих с проблемите в училище, ми помогнаха и по-късно в живота да се фокусирам по-добре.“
В много отношения дислексията е била позитивен фактор в научната работа на Грейдър. „Вярвам, че развитието на качества, които компенсират дислексията, изигра роля в успеха ми като учен, защото в работата човек трябва осъзнае много различни аспекти и да ги обвърже в решаването на даден проблем“ – не да се концентрира върху едно нещо, а да въведе много аспекти едновременно. „Вероятно способността ми да извлека повече информация от даден контекст и да съчетая различни идеи е повлияна от това, което научих, борейки се с дислексия.“
И двамата родили на Грейдър са учени. Макар, че тя не е мислела да последва тяхната кариера, е знаела от какво се интересува. В университета е учила биология. „Беше времето, в което разбрах, че науката наистина ми харесва“, казва Грейдър. „Не бях сигурна с какво искам да се занимавам. Общо взето бях толкова фокусирана да завърша и да взема всичките си изпити, и да получа добри оценки, че не мислех за това какво искам да правя в бъдеще. И ето че успях да се включа в една лаборатория. Имах ментор, който ми каза, че най-важното нещо в биологията е да вляза в лаборатория и да видя какво представлява изследователската работа. Опитът ми в лабораторията ме подтикна да продължа с докторантура“.
Но да я приемат в докторантска програма не било толкова лесно, колкото самото решение. Много университети не я приели поради лошите ѝ GRE (Graduate Record Examinations – следдипломни изпити) резултати. “Бих казала, че страдах най-много заради резултатите си от GRE, защото нямаше алтернативен прием освен чрез тези стандартизирани тестове”, казва Грейдър. „Имаше това противоречие. Оценките ми от университета бяха много хубави, но резултатите ми от GRE изглеждаха много по-лошо. Бях загадка за хората, които оценяваха документите ми за прием. За съжаление много често тези хора използват стандартен числов бал, базиран на оценките от дипломата и GRE резултатите, и ако не достигаш бала, кандидатурата ти дори не се разглежда“.
Действително от 13-те университета, в които кандидатствала само два – Калифорнийският технологичен институт и Калифорнийският университет Бъркли разгледали не само GRE резултатите ѝ, но също отличната ѝ диплома, препоръките и интересите ѝ, и я поканили на интервю за техните програми. Приели я и в двата университета, но Карол избрала програмата в Бъркли, където работела Елизабет Блекбърн. Блекбърн станала неин ментор и я въвела в работата с теломери. На Бъдни вечер през 1984-та година Грейдър, тогава докторант, отишла да провери техния експеримент, за да направи това невероятно откритие, за което в крайна сметка била наградена с Нобелова награда. Грейдър обяснява: „По това работех първоначално като докторант в Бъркли заедно с Лиз Блекбърн. Открихме ензима теломереза, който е една малка машина в клетката, поддържаща окончанията на хромозомите (теломерите). Така че основното откритие се случи преди 25 години, но след това ние и много други хора провеждаме изследвания, които да докажат медицинското значение на първоначалното откритие.“
Размишлявайки над перипетиите си с GRE изпити, приема в университети и преодоляването на дислексията, Грейдър споделя, че „Ако Калифорнийският университет Бъркли беше направил приема си както другите места, поставяйки приемен бал, нямаше да завърша докторантура, да открия теломереза и да спечеля Нобелова награда“. Др. Грейдър и колегите ѝ продължават да изследват теломери в лаборатория в университета „Джон Хопкинс“. „Работата на Карол е изключително важна. Все по-голямото значение на тези изследванията за науката и здравето илюстрират мисията на института да развива знанието в името на човечеството“, казва Едуард Д. Милър, декан и изпълнителен директор на института за медицина „Джон Хопкинс“.
Автор: Кати Крокет
Източник и снимка: http://dyslexia.yale.edu
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Силвия Ц.