Някои деца успяват да се контролират в училище, само за да изпуснат парата вкъщи. Други избухват в класната стая.
Не е необичайно децата да се държат различно в различна обстановка. Например, очаква се едно дете да се държи по един начин на рождения ден на приятел, и по друг на рождения ден на баба си. Но поведението на някои деца – особено такива с тревожност, обучителни затруднения, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ХРНВ) и аутизъм – може да варира значително, когато са вкъщи или в училище. Това несъответствие може да остави родителите най-малкото объркани, ако не и разстроени, и притеснени, че бъркат някъде.
Да вземем случая на Сам, 15 годишен, който е талантлив, но също и диагностициран с разстройство от аутистичния спектър, ХРНВ и обучителни затруднения. Неговата майка, Маратеа Кантарела, която е изпълнителен директор на Twice Exceptional Children’s Advocacy, си спомня как предизвикателствата в училище водели до избухвания вкъщи.В училище, за да се хареса на учителите си и да общува с връстниците си, „той полагаше наистина огромни усилия да запазва контрол“, разказва Кантарела. До момента, в който се прибере вкъщи.
„Често имах чувството, че само търси повод да освободи насъбралото се напрежение“.„
Освобождаването му се състояло в 30 минутни истерии заради домашната работа или „наистина каквото и да било“, придружени с крещене, хвърляне на предмети и понякога ритане и удари с глава. След това, когато се успокоявал, добавя тя, „той се чувстваше ужасен, изпитваше срам и вина.“
Но за някои деца училището е мястото, където предизвикателствата пред тях са най-явни. Клоуи, на 8, има селективен мутизъм и социална тревожност. Нейната майка, Ким Биман, казва, че вкъщи Клоуи е „забавно, шеговито, разговорливо и енергично момиче.“ Но когато стъпи в училище се затваря. Никога не е говорила с учителите или съучениците си, въпреки че взема участие във всички дейности, които не изискват вербално общуване. Тя няма да попита дали може да отиде до тоалетната, а ще чака, докато се прибере вкъщи.
Защо децата са толкова различни в различна обстановка?
Защо някои деца се справят по-добре когато са в училище?
Някои деца може да успяват да посрещнат очакванията в училище, но това да е такава борба за тях, че да трябва да платят цената вкъщи. Деца с ХРНВ, тревожност, аутизъм и обучителни затруднения „може да изразходват голяма част от ресурсите си да следват указанията или да се справят в клас“, казва Стефани Ли, клиничен психолог в Child Mind Institute. Веднъж приберат ли се вкъщи, за тях „е предизвикателство да използват същото количество от своите ресурси.“Междувременно, добавя тя, много деца, включително такива с нарушения от аутистичния спектър, имат полза от постоянството, структурираността, предвидимостта и рутината, които вървят с училищната среда. Това често не може да се постигне вкъщи, „защото животът не работи така“, казва тя.
В училище, наградите и последствията вероятно се случват по предвидим начин, нещо, което може да е трудно да се постигне от родителите вкъщи. Също така, социалният модел в училище буквално вкарва децата в коловоз. В края на краищата, учителите нямат време за размотаване: ако някое дете не следва инструкциите, след една или две забележки, е вероятно учителят да предприеме незабавни действия, докато родителите може да позволят на детето си протакане и отлагане, тъй като им отнема много време да разговарят за това.
Потискане на симптоми в училище
Д-р Джери Бубрик, клиничен психолог и директор на отделението по компулсивно-обсесивни разстройства към Child Mind Institute, отбелязва, че децата с някои разстройства, включително тревожност и обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), са доста наясно как хората ги възприемат, особено, когато са в средното училище или гимназията. Така че те наистина се стремят да скрият симптомите си. „Обикновено виждаме децата да функционират на по-високо ниво в училище“ казва д-р Бубрик, „с по-малко симптоми, защото се опитват да поддържат това социално възприемане, че са добре. А също така са склонни да изпитват доста притеснение и срам, заради симптомите си.“
Друга ключова причина децата да се държат по-добре в училище е, че се чувстват спокойни да бъдат своята най-лоша версия вкъщи, сигурни в това, че родителите им все пак ще ги обичат и подкрепят.
“Мисля си, че понякога децата се прибират вкъщи, което е като да си свалиш обувките и да почувстваш облекчение”, обяснява д-р Бубрик. „Като че си казваш: „Добре, вече мога да бъда себе си.
„За децата, които са свършили наистина тежка работа да потискат симптомите си в училище, вкъщи чувстват, че няма кой да ги съди и „може да има експлозия на симптоми.“
Както една майка на 10 годишно дете с ОКР си спомня, че в училище нейната дъщеря се поклащала или си драскала на лепящи листчета, за да противостои на обсесивните си мисли, дори когато била в дистрес. „Така тя складираше чувствата си в училище и след това само да слезеше от автобуса и избухваше вкъщи. Физически и вербално, беше много разстроена.“
Това също може да остави родителите объркани. Често родителите споделят „Отивам в училище и учителите казват, че Джони е толкова добър в клас, че не забелязват да се притеснява. Не наблюдават, нищо от това, за което аз говоря“, казва д-р Бубрик. „А след това детето се прибира от училище вкъщи и наистина има симптоми и проблем с контролирането им.“
Защо някои деца се държат по-добре вкъщи?
„За повечето деца, академичните и социалните изисквания в училищната среда са повече от това, пред което те са изправени обикновено вкъщи“, отбелязва д-р Ли. Това може да отключи проблемно поведение у някои деца, което никога не се наблюдава в семейната среда.Деца, които са борят с ХРНВ и тревожност, често имат много нисък праг на фрустрация; да искате от тях да са търпеливи или да постоянстват в училище, може да е голям стресов фактор. Д-р Ли допълва:
„Това може да е невероятно предизвикателство за децата, така че може да видим голяма доза отреагиране в такива ситуации.“
Подобно на това, деца със социална тревожност, които имат притеснения как са възприемани от останалите, или деца, които се тревожат как се представят, може да нямат поведенчески проблеми у дома. Но когато отидат в училище и трябва да решат задача или за четат на глас, могат да проявят някакво негативно поведение, за да избегнат това. „Отреагирането в тази конкретна ситуация може да се окаже полезно за тях“, казва д-р Ли, „защото ако те драматизират, учителят ще им се скара, но след това те ще продължат нататък.“
Що се отнася до деца с аутизъм, те могат да имат много ритуализирани и насочени към себе си дейности вкъщи като време пред екрана или игра с лего. Когато са в училище и нямат възможност да вършат тези неща, или им се налага да чакат за неща, които свободно вършат вкъщи, може да е голямо предизвикателство за тях. Това също може да доведе до разрушително поведение.
Как да помогнем на децата?
Едно предложение на д-р Ли е насърчаването на сътрудничество и отворената комуникация между семейството и училището. „Ако има стратегии или техники, които са наистина ползотворни за детето от вкъщи или от училище, защо да не се споделят, за да се подкрепи детето и в двете среди?“, казва тя.
Например, тя отбелязва, че ако за детето е от помощ да вижда нагледно разписанието в училище, може такова да се изготви и вкъщи. „По същият начин“, добавя тя, „Ако знаете, че детето наистина има нужда да му се каже – когато направиш това, ще последва това – споделете това с учителя.“
Д-р Ли казва, че най-добрият начин да се създаде добра връзка с училището е „да се уверите, че цените работата, която учителят допълнително върши, като ви дава информация за поведението на детето ви.За децата, чието проблемно поведение се проявява вкъщи, д-р Ли препоръчва да им се даде възможност да се отпуснат, когато се върнат след училище:
„Съвсем нормално е, да има по-малко строги изисквания към детето, ако то има нужда от почивка през този период. Но трябва и да се знае, че правилата вкъщи все пак трябва да се спазват.“
Д-р Бубрик допълва тази идея като отбелязва, че е изключително важно да се забележи дали детето е добре нахранено и отпочинало. Да се прибереш вкъщи прегладнял, след като си се борил цял ден в училище да се контролираш, е добра предпоставка за следобеден срив. Той съветва родителите да връщат децата си в кондиция като им дадат нещо за хапване и време за почивка, като така им позволяват да се презаредят за един здравословен старт на вечерта.
Терапии, които могат да помогнат
Инструментът, препоръчван от повечето експерти, който помага на децата да управляват поведението си, независимо дали са в училище или вкъщи, е когнитивната поведенческа терапия (КПТ). Тя е адаптирана за много различни видове емоционални и поведенчески предизвикателства. Това, което е общо за всички тези специализирани похвати е, че децата се научават на умения за самоконтрол или как да се справят със силни емоции по по-добър начин от импулсивното отреагиране.
Когато децата използват КПТ умения в училище, те са способни да работят по-добре, без да изразходват толкова много енергия, обяснява д-р Бубрик. Така че, когато се приберат вкъщи, има по-ниско ниво на стрес и по-малка вероятност от експлозия на симптоми. „Колкото повече децата практикуват тези умения, толкова по-добри стават в това.“Д-р Бубрик отбелязва, че с КПТ, родителите са включени от самото начало в разбирането на състоянието на децата си и виждат неща, които макар да правят с добри намерения, всъщност допринасят за проблема. „Ние учим родителите какво да правят и какво да не правят при отглеждането на дете с проблеми с тревожността“, казва той. Дава пример за дете с Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) което се страхува от микроби. Родителите не му правят услуга като отварят вратите вместо него. Вместо това, детето трябва да усвои умения, които да му помогнат да се справя със своите тревожност и компулсии.
Д-р Ли казва, че поведенчески обучения на родителите, които включват компоненти от КРП, често е това, от което се нуждае родителят, за да може да определи какво се случва в дадената среда и най-добрия начин да подкрепи детето си.
Автор: Бет Арки
Източник: https://childmind.org
Превод за Център за детско развитие: Силвия Джалева