Разстройствата от аутистичния спектър са психични състояния на невроразвитието, засягащи социалните умения, което ги прави много интересна тема на изследване за невролози като професор Тейчи Фуруичи от Университет на науките в Токио, които изучават неврологията на социалното поведение. Професор Фуруичи и неговите колеги са участвали в разработването на модели на аутизма при мишки, за да разкрият неврохимичните механизми на разстройството.
В статия, публикувана наскоро в престижния Журнал на невронауката, се представя доказателство, че генетична мутация свързана с аутизма може да влоши отделянето на пептид наречен окситоцин, който играе важна роля в регулирането на социалното поведение.
Открието обещава да подобри нашето разбиране за невробиологията на социалното поведение.
Генът, който екипът на профeсор Фуруичи избира да изследва, е Caps2, който регулира отделянето на мозъчни химикали (или „невротрансмитери“). Предишни проучвания показват, че дефицита на CAPS2 при мишки причинява поведенчески нарушения като намалена социалност, повишена тревожност и нарушен биологичен ритъм.
Освен това, проучване с участието на японски пациенти с аутистични разстройства разкрива, че някои от тях са имали мутации Caps2, които влияят неблагоприятно върху функциите на CAPS2 протеина. Професор Фуруичи и неговите колеги по-рано са открили, че протеинът CAPS2 се изразява в неврони в хипоталамуса и хипофизата, които освобождават невропептида окситоцин.
Тази информация е в основата тяхно неотдавнашно проучване. Както обяснява проф. Фуруичи: „Предположихме, че дефицитът на CAPS2 при мишките би трябвало да промени освобождаването на окситоцин, което от своя страна би трябвало да доведе до нарушено социално поведение.“
За да проверят тази хипотеза, изследователите Шухей Фуджима, аспирант в Университета на науките в Токио; Йошитаке Сано, младши доцент в Университета на науките в Токио; Йо Шинода, доцент в Университета по фармация и хуманитарни науки в Токио; Тетуши Садаката, доцент в Университета “Гунма”; Манабу Абе, доцент в Университета “Ниигата”; и Кенджи Сакимура, сътрудник от Университета в Ниигата, наред с други учени водени от професор Фуруичи, провеждат поредица от експерименти с мишки носещи генетични промени, които възпрепятстват изразяването на протеина CAPS2.
Тези мишки са имали по-ниски от нормалните нива на окситоцин в кръвта си, но по-високи от нормалните нива на окситоцин в хипоталамуса и хипофизната жлеза. Изследователите тълкуват това откритие като доказателство, че дефицитът на CAPS2 възпрепятства нормалното освобождаване на окситоцин от тези мозъчни области в кръвния поток.
Не е изненадващо, че намалените нива на окситоцин в кръвта имат ясни поведенчески ефекти. Когато се поставят в правоъгълна кутия, мишките с дефицит на окситоциновия неврон CAPS2 не желаят да прекарват много време в центъра на кутията и изследователите интерпретират това като доказателство за повишена тревожност от риска да бъдат атакувани от хищник
Мишките с дефицит на CAPS2 също така демонстрират намалена готовност да участват в социални взаимодействия, когато са въведени на непознати мишки. Интересното е, че пръскането на разтвор на окситоцин в носовете на мишки с дефицит на CAPS2 възстановява тяхната готовност за социално взаимодействие с непознати мишки.
Въз основа на тези констатации професор Фуруичи и неговите колеги стигат до заключението, че протеинът CAPS2 играе критична роля за улесняването на освобождаването на периферен окситоцин в кръвта.
Те също така предполагат, че CAPS2 участва и в освобождаването на централен окситоцин в мозъчните области, свързани с контрола върху социалността. Като се има предвид ключовата роля, която окситоцинът играе при регулирането на социалното поведение, това може да помогне да се обясни как мутациите в гена Caps2 могат да доведат до нетипични модели на социално поведение при хора с аутистични разстройства.
На въпрос за социалното значение на работата на екипа му, професор Фуруичи отбелязва: „Ние вярваме, че това изследване макар и базово е важно постижение, което ще допринесе за разработването на инструменти за ранна молекулярна диагностика и ефективно лечение на аутистични разстройства.“
Като се има предвид относително високото разпространение на разстройствата от аутистичния спектър и колко изключително инвалидизиращи могат да бъдат тежките случаи, разработването на ефективно лечение би имало големи ползи за хората с аутизъм и обществото като цяло.
Източник: https://neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Габриела Георгиева
Редакция:Теодор Дуралиев