Повечето родители биха се поласкали от мисълта, че имат „перфектното“ дете. Но малцина са онези, които успяват да разберат недостатъците на този стремеж към съвършенство и вредите, които той нанася върху децата им.
В силно конкурентната среда на днешния живот, за детето не е достатъчно да бъде съвършено само на хартия, като трупа добри оценки, червени точки от извънкласни дейности и нови параграфи в автобиографията си. То трябва да развие реални умения да се справя с променливите изисквания на преподавателите, с обратите в приятелските взаимоотношения, с емоционалния стрес, с търсенето на работа и конкуренцията. Родителите биха могли да започнат с окуражаване на детето да избягва тревожността, породена от перфекционизма, още от периода на началното училище, като по този начин ще възпитат прекрасно, талантливо и издръжливо човешко същество, способно да бъде щастливо и да поема отговорност за действията си.
Марта е ученичка в първи клас. Ако хвърлите поглед на домашното й, ще забележите, че листовете са протрити от използване на гумичка. Марта трие и пренаписва непрестанно, не защото пише буквите грешно, а защото се притеснява, че не изглеждат идеално. Писането на домашни се е превърнало за нея във време на стрес и, без значение колко учители й казват, че се справя добре, тя продължава да се тревожи, че работата й не е достатъчно задоволителна.
Зоуи, млад тийнейджър, страда от друг вид перфекционизъм. Тя живее с постоянното усещане, че не е избрала правилните дрехи, които да облече. Това усещане поражда дискомфорт в общуването с приятелите й. Тя се страхува да взема решения сама и има постоянна нужда някой друг да я уверява, че изглежда достатъчно добре и прави правилните неща. Резултатът е, че нейната истинска природа никога не се проявява наяве, затисната зад стената от притеснения. Зоуи живее в постоянен стрес и тревога, отказва да говори в клас и не би се осмелила да опита сама нищо ново.
Макар и много различни, и двете деца страдат от необходимостта, която са възприели, да бъдат перфектни. Уверенията от учителите и приятелите им, че се справят добре, явно не помагат достатъчно. Така че, какво можем да направим ние като родители?
Бихме могли да приложим следните шест стратегии на поведение в ежедневието:
- Да споделяме на децата за нашите затруднения
Не оставяйте детето да мисли, че вие сте съвършени и при вас всичко се случва с лекота! Ако е удачно, разказвайте му за вашите „битки“, така че да е наясно, че правенето на грешки и ученето от тях е нещо съвсем в реда на нещата! Замислете се какви сте били вие на неговите години и му споделете за неща, които в онази възраст сте намирали за сериозни пречки! - Да окуражаваме поемането на рискове
Насърчавайте детето си да поема рискове и му обяснявайте, че човек учи и израства единствено чрез трупане на опит! Ако опитът ни се е увенчал с успех, това ще ни донесе чувство на удовлетворение. А ако нещата не са проработили от първия път, просто ще отстъпим крачка назад, за да се засилим за следващ скок. Това отношение към живота се нарича “резилианс” *устойчивост) и е важно качество, което ни помага да преминаваме през различните житейски ситуации. От огромно значение е детето да започне да рискува, още докато живее с родителите си, така че те да му помагат чрез обсъждане на успехите и грешките и евентуалните промени, които би могло да направи. - Да не насърчаваме децата да играят “на сигурно”
Не оставяйте детето си винаги да избира най-безопасния път! Както вече споменахме в горния пасаж за рисковете, играта на сигурно ни вреди с това, че ни лишава от житейски уроци, които се натрупват само чрез принципа на пробата и грешката. Дете, което винаги избира безопасния път, може в началото да се чувства сигурно и защитено, но когато утрешният ден го излага на все повече препятствия, в него ще нараства и усещането за неспособност да се справя с тях. - Да не бъдем вечните критици
Недейте да укорявате и поправяте детето си за допуснати несъвършенства в домашната му работа, облеклото му, избора му на проекти в училище и дейностите, с които избира да се занимава (дори да живеете с усещането, че вие сте съвършени и знаете винаги по-добре от него кое е правилно)! Вместо това, му позволете да прави своите избори, да взема решения и да се учи от последствията им! Възможността да избираме сами ни помага да изградим вяра в себе си, самочувствие и добра самооценка. - Да предаваме на децата житейски умения
Постарайте се детето ви да усвои житейски умения – да помага с домакинската работа, да си подготвя само сака за спорт, да пере и глади, да поръчва в ресторант, да разговаря с учителите си, да общува с възрастни в магазин, да може да управлява банкова сметка! Това са умения, които могат да бъдат предадени във всякаква възраст. Чрез прилагането им детето се уверява в способностите си и един ден ще пристъпи без страх в големия свят. - Да насърчаваме самостоятелния избор
Окуражавайте детето само да прави планове за живота си, било то за избор на обучение, извънкласна дейност или летен лагер, на които да се запише! Когато ние чертаем житейския му път и планираме кариерата му вместо него, то няма да научи как само да се грижи за себе си и да разбере какво иска да стане. И ако един ден нещо в живота му се обърка, то просто ще блокира…няма да знае как се справи и ще трябва да се обърне към вас да решите вместо него.
Има много неща, които можем да правим, за да отглеждаме спокойни и устойчиви деца. Някои от тях ни биват подсказани от самите тях. Важно е да открием онези, които помагат на децата да имат добра мнение за себе си и за усилията, които полагат.
Източник: : https://dralisonblock.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Крум Георгиев