Какво е анаклитичната депресия?

Анаклитичната депресия обикновено се отнася към социално-емоционално, физическо или интелектуално нарушение, което може да се случи, когато бебето бъде разделено за дълъг период от време от майка си или от човека, който първоначално се е грижил за него.

По-долу ще научите повече относно това състояние и неговите симптоми, както и относно изследванията за това кои фактори допринасят за неговото отключване.

Какво е анаклитичната депресия?

Бърз преглед в речника ни казва, че „анаклитичен“ означава изпитване на любов към един обект. В психоанализата „анаклитичен“ означава „осланящ се на“.

Какво общо имат тези дефиниции с анаклитичната депресия? Бебе, което е разделено за дълго време от обекта на своята любов и на който се осланя, обикновено показва социално-емоционално, физическо или интелектуално нарушение.

В академичната литература относно анаклитичната депресия, още преди векове, този обект на любовта на бебето е майката или човекът, който първоначално се е грижил за него.

Добрата новина е, че според изследвания, анаклитичната депресия при бебетата е преходна. Това означава, че когато бебето и майка му, или човекът, който първоначално се е грижил за него, се съберат отново, симптомите на анаклитична депресия изчезват. Имайки предвид това, изследователите не са сигурни какви може да са потенциалните дълготрайни поведенчески ефекти.

Интересно е, че изследвания от 1967 г. на бебета животни – сред които примати, гвинейски прасета и плъхове – открили, че бебетата от тези видове показват симптоми, подобни на тези на човешките бебета с анаклитична депресия.

Изследвания за произхода на анаклитичната депресия

Анаклитичната депресия е била описана за първи път в статия през 1945 г. от Рене Шпиц. През 1946 г. тя описала изследването си върху 123 бебета на възраст между 6 и 8 месеца, които били разделени от майките си за 3 месеца. Шпиц забелязала нещо, което нарекла „поразяващ синдром“.

След възраст около 6 месеца бебетата, които преди това били щастливи, започнали да плачат, след което се затворили в себе си. Отказали да комуникират с хората около тях.

Първоначално те плачели и викали, когато ги принуждавали да комуникират, но след около 3 месеца станали толкова студени, че дори плачът и виковете спрели. Някои от бебетата отслабнали и станали по-податливи на настинки и екземи. Постепенно общото им развитие се влошило.

Симптоми на анаклитичната депресия при човешките бебета

Симптомите на анаклитичната депресия са подобни на тези на депресията. Те включват:

• безпокойство, тъга и плач
• затваряне в себе си и отказ от комуникация със заобикалящата ги среда
• затруднено развитие, включително бавни реакции към стимулатори, бавни движения
• загуба на апетит и тегло
• безсъние
• замръзнали и безчувствени лицеви изражения

Как се лекува анаклитичната депресия?

Изглежда, че анаклитичната депресия се лекува, когато бебето и майка му или човекът, който първоначално се е грижил за него, се съберат отново.

По време на своето изследване, Шпиц открила, че когато майката и бебето се съберат отново, бебето бързо ставало щастливо и комуникиращо. В допълнение към тази драматична промяна в някои случаи Шпиц измерила значително повишение в развитието на бебето.

Шпиц също изследвала втори случай, при който бебетата, които били разделени от майките си, не били събирани отново.

Вместо щастлива среща, Шпиц описала прогресиращ синдром, който след 3-месечна критична точка на развитие, станал необратим и дори довел до смъртта на почти една трета от всички бебета.

Анаклитична депресия при възрастни

Причини

Няма много изследвания относно анаклитичната депресия при възрастни. Но изследване от 2002 г. на 245 участници потърсило причините за нейното развитие.

Изследователите проучили как видът привързаност между детето и родителя е свързан с депресията. Изследването показало, че хората със солидна привързаност имали по-малки шансове за развитие на депресия. Анаклитичната депресия била по-вероятна да се прояви при хора, които преди това са развили несигурна привързаност (също наричана тревожна привързаност) като възрастни.

Изглежда, че както всички видове привързаност, несигурната привързаност се основава върху стила на отглеждане на родителите.

Родител с нередовни методи на отглеждане, който понякога проявява родителски грижи и понякога е емоционално недостъпен, може да постави основата, която да доведе до развитието на несигурна привързаност при възрастния индивид.

Това привързване включва тенденция за търсене на одобрение от другите в опит да се справят с ниската си самооценка.

Симптоми

Възрастни с анаклитична депресия обикновено се фокусират твърде много върху взаимоотношенията с околните на цената на личната самостоятелност. Загубата на едно взаимоотношение или конфликт във връзката може да доведе до силни негативни емоции, като например:

• тенденция за перфекционизъм
• нужда да удовлетворят високите стандарти на другите
• чувства на самота
• слабост
• безпомощност
• страх от изоставяне

Решението

След като изглежда основата на анаклитичната депресия при възрастните се корени в определени стилове на привързаност, да се научим как да създаваме солидна привързаност може да помогне да разрешим проблема си. Солидната привързаност включва саморегулация, съобразяване при взаимоотношенията с другите, проницателност и емпатия.

С психотерапия, психоанализа и средствата, които осъзнатостта и медитацията ни предоставят, може да се научите да създавате така наречената заслужена солидна привързаност. Това включва признаването за съществуването на проблемните преживявания, които може да сте изпитали като дете, и научаването как да придадете смисъл на тези преживявания.

Изследване от 2002 г. показва, че възрастните, които са развили заслужена солидна привързаност, са способни да изградят нови, здравословни начини да се свържат с другите.

Изводът

В днешно време напредналата социална грижа на модерния свят е намалила нивата на анаклитична депресия при децата, тъй като тази грижа е на разположение и по-достъпна. От друга страна, възрастните все още може да страдат от този подвид депресия.

Ако мислите, че може да страдате от анаклитична депресия, помислете дали не е редно да поговорите с терапевт. Той/Тя може да Ви помогне да разберете Вашия стил на привързаност и да работите по него.

Източник: https://www.healthline.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ванеса Средкова