Едни от най-трудните задачи на родителството са разговорите с децата на трудни за тях теми. Достатъчно сложно е да обясним ситуацията, когато любима играчка бива “изядена” от пералнята или има побойник, който се държи грубо в училище. Но някои от по-сериозните теми като война, насилие, расизъм и други подобни теми е почти невъзможно да бъдат обяснени с прости думи.
Въпреки това във времената на постоянна информация, потоци от видеа и 24-часово отразяване на новините, когато дори малките деца имат досег с доста сериозни теми, е важно да се изправим лице в лице с това предизвикателство.
Разглеждането на трудните теми кара децата ви да се чувстват на по-сигурно място, укрепва вашата връзка с тях и ги учи за света.
И когато им покажете как да събират и тълкуват информация, да задават въпроси и да проверяват източниците, те се превръщат в хора с критично мислене. Винаги е трудно да се изправиш срещу проблемите, които светът все още не е успял да разреши. Но когато дадем на децата си знание и възпитаме у тях чувство на състрадание и силен характер, ние им предоставяме всички необходими средства, за да направят нещата по-добри.
Когато децата научат нещо страшно или обезпокоително, повечето родители също се изненадват и не знаят как да реагират. Но винаги е необходимо да се съобразявате с възрастта и етапа на развитие на децата ви при започването на такива разговори, тъй като във всяка една фаза от тяхното развитие те възприемат информацията по различен начин.
Разбира се, всяко дете има различна чувствителност, темперамент, опит и индивидуални черти, които би проявило по време на разговора. Така че възможно най-внимателно преценете, за да определите как детето ви възприема информацията и да решите колко надълбоко да навлизате в темите.
От 2-рата до 6-тата година
Малките деца нямат достатъчно житейски опит, за да разберат някои от елементите, включени в комплексни, сложни теми. Те също така нямат ясно формирано разбиране за абстрактни понятия или причина и следствие. Тъй като те и техните основни взаимоотношения (мама, татко, братя и сестри, баби и дядовци, дори семейното куче) са центърът на техния свят, те се фокусират върху това как нещата оказват влияние именно върху тях.
Много са чувствителни към емоционалните състояния на родителите и могат да се притеснят, че са направили нещо, което да ви разстрои. Всичко това превръща в предизвикателство обясняването на големи проблеми. От друга страна, вие сте в състояние да управлявате достъпа им до медии.
- Дръжте ги далеч от новинарските емисии. Направете каквото е възможно, за да ограничите излагането на малки деца на неподходящи за тях теми, като изключите или заглушите телевизора и изберете медии, които са насочени към тяхната възраст.
- Успокойте ги с думи и с жестове. Кажете им: „Ти си в безопасност. Мама и татко са в безопасност. И нашето семейство е в безопасност“. Прегръдките също вършат чудеса.
- Обърнете внимание на чувствата – вашите и техните. Кажете: „Нормално е да се чувстваш уплашен, тъжен или объркан. Тези чувства са естествени и всички ги изпитваме“. Опитайте също така с: „Сърдит съм, но не съм сърдит на теб“.
- Открийте какво разбират те. Децата ви може да не разбират проблема много добре. Попитайте ги какво мислят, че се е случило, преди да им обясните цялостната картинка.
- Обяснете проблемите с най-простите им термини. За престъпления с насилие може да кажете: „Някой е използвал пистолет, за да нарани хора“. За престъпления, подбудени от омраза, опитайте: „С някои групи хора все още не се отнасят справедливо или като с равни“.
- Внимавайте със собствените си предразсъдъци. Всички ги имаме. Казвайте „мъж“, „жена“, „човек“, „момиче“ и „момче“, а не „дебел човек“, „клошарка“, „хубаво момиченце“ или „бяло момче“. Избягвайте да описвате етническата принадлежност, сексуалната идентичност, теглото, финансовото състояние и т.н., освен ако не е от значение за проблема.
- Използвайте думи, идеи и взаимоотношения, с които са им познати. Припомнете им скорошна подобна ситуация, с която могат да направят аналогия. Кажете: „Човекът е откраднал нещо. Спомняш ли си, когато някой открадна твоята кутия за обяд?“
- Използвайте основни термини за думи като „луд“, „жалък“, „страхлив“, „доволен“ и „изненадан“. Малките деца разбират емоциите, но не разбират напълно психичните заболявания. Можете да кажете, че някой е бил много ядосан или твърде объркан и се е нуждаел от допълнителна помощ. Избягвайте идиоматични изрази като „избухна” или „напусна гнездото”.
- Акцентирайте върху това, че някой е отговорен. Кажете: “Мама и татко ще се погрижат нищо лошо да не се случи на семейството ни.”
От 7-мата до 12-тата година
Тъй като децата на тази възраст могат да четат и пишат, те по-често са изложени на неподходящо за възрастта им съдържание, но по-малките деца на този етап на развитие все още са малко неуверени относно това кое е истинско и кое не. Докато децата придобиват умения за абстрактно мислене, опит в реалния свят и способност да изразяват себе си, те могат да се сблъскат с трудни теми и да започнат да разбират различни гледни точки.
Тъй като тийнейджърите, навлизайки в пубертета, се отделят от родителите си и взаимодействат по-независимо с медиите, те влизат в контакт с видео игри с насилие, с порнография, с притеснителни новини и груб език. Трябва да имат възможността да обсъждат нещата, без да изпитват срам или неудобство.
- Изчакайте подходящия момент. На тази възраст все още е много вероятно децата да се обърнат към вас, ако са чули нещо ужасяващо. Можете да ги оставитеда решат дали искат да обсъдят нещо, но ако те не повдигнат въпроса, не се чувствайте така, сякаш вие трябва да започнете трудната тема, докато те сами не попитат.
- Разберете какво знаят. Питайте децата си какво са чули или дали приятелите им в училище не обсъждат нещо. Отговаряйте на въпросите просто и директно, но не се опитвайте да обяснявате твърде много – това би могло да ги уплаши още повече.
- Осигурете спокойна и сигурна обстановка за дискусия. Кажете: „Тези теми са трудни за обяснение дори за възрастните. Нека поговорим. Няма да ти се ядосвам и искам да се чувстваш свободен да питаш всичко, което поискаш”.
- Предоставяйте контекст и перспектива. Децата трябва да разберат последиците на даден проблем, за да го осмислят изцяло. За масова престрелка можете да кажете: „Човекът, направил това, е имал проблеми в мозъка си, които са объркали мислите му”. За престъпления на расова и етническа основа кажете: „Някои хора имат погрешната представа, че светлокожите хора са по-добри от тъмнокожите. Без правилната информация понякога извършват престъпления, които смятат за оправдани“.
- Обърнете внимание на любопитството им. Ако детето ви се натъкне на онлайн материали за възрастни, може би е време да откриете съдържание, съответстващо на възрастта, което да му позволи да научи за по-зрели теми. Кажете: “Онлайн порнографията е нещо, което някои възрастни гледат. Но не става дума за любов или романтика и може да ти даде погрешна представа за секса. Ако искаш да научиш повече за секса, мога да ти дам няколко книги, които да разгледаш и може да поговорим още за това, ако имаш въпроси”. Или ако детето ви иска да изследва някакви теми по-задълбочено, отколкото вие можете да му предложите, кажете: „Нека намерим някои източници на информация, които предлагат актуални събития, написани за деца”.
- Бъдете чувствителни към емоциите и темперамента на децата. Никога не знаете какво може да предизвика детето ви. Проверете, като споделите как се чувствате и попитайте как то се чувства. Кажете: „Чувствам се ядосан, когато знам, че някой е бил наранен”. Или: „Това, че някой не е получил добро образование или правилното лечение, което да му помогне, ме кара да се чувствам тъжен”. И: „Какво чувстваш в момента?”
- Насърчавайте критичното мислене. Задавайте отворени въпроси, за да провокирате децата да мислят по-задълбочено върху сериозни теми. Попитайте: „Какво си чул?”, „Какво те накара да си помислиш?” и „Защо мислиш така?” По – големите деца можете да попитате: “Мислиш ли, че семейства от друг произход биха гледали на това по същия начин като нас?”
- Търсете позитиви. Може да няма позитивни страни на всеки проблем, но се опитайте да бъдете оптимисти. Кажете: „Много хора се държат като герои, за да защитят страната си”. Или: „Нека намерим начини, по които можем да помогнем”.
Тийнейджърска възраст
На тази възраст тийнейджърите се занимават самостоятелно с медиите, като ги четат, взаимодействат с тях и дори създават свои собствени и ги споделят под формата на коментари, видеоклипове и миймове. Често те чуват за трудни теми от новините или от други места като чатовете на видео игри или социалните мрежи, без ваше знание. Те се интересуват много повече от това какво мислят приятелите или онлайн познатите им по даден проблем, отколкото от вашето мнение, като често превъртат до края на дадена статия, за да прочетат реакциите на останалите потребители, преди дори да прочетат цялата история. Могат да се изнервят по време на родителските лекции, защото смятат, че знаят най-добре, така че ги насърчавайте да намерят източници, които да обогатят знанията им и им задавайте въпроси, които да ги подтикнат към това да обмислят аргументите си.
- Насърчавайте открит диалог. Тийнейджърите трябва да знаят, че могат да задават въпроси, да проверяват мнението си и да говорят свободно, без страх от последиците. Кажете: „Може да не сме съгласни един с друг за всичко, но ме интересува какво имаш да кажеш”.
- Задавайте им отворени въпроси и поискайте от тях да подкрепят идеите си. Кажете: „Какво мислиш за полицейското насилие?”, „Какво знаеш за него?”, „Кой мислиш, че е виновен?” и „Защо мислиш така?”
- Признайте си, когато не знаете нещо. Докато децата преминават през фазата на тийнейджърската възраст, за тях е добре да видят, че родителите им може и да нямат отговорите на всички въпроси. Кажете: „Не знам. Нека се опитаме да разберем повече”.
- Накарайте ги да обмислят сложността на трудните теми. Влиянието на политиката, традицията, включително и на социалните въпроси, допринасят за това, някои проблеми да изглеждат нерешими. Попитайте: „Какво прави проблеми като изнасилването, насилието и престъпленията толкова трудни за решаване?”, „Какви ключови неща трябва да се променят, за да се решат определени проблеми като бедността?”, „Как политиците стигат до основата на конкретна тема, за да коригират тежки проблеми?” и „Трябва ли да приемем малки промени, които помагат на проблема да се разреши постепенно или да настояваме за големи промени?”
- Споделете своите ценности. Уведомете децата си за вашето мнение по проблемите и обяснете защо държите на определени ценности. Ако искате децата ви тийнейджъри да уважават различията на другите, например, обяснете защо цените толерантността и приемствеността.
- Говорете за „техните” новини. Подканете ги да помислят върху това как различни източници оставят собствен отпечатък върху проблемите и как това повлиява на общественото мнение по даден въпрос. Facebook, Instagram и Snapchat обикновено предоставят съдържание от приятели с истории, които потвърждават една гледна точка. Как тези истории съответстват с новините, излъчвани по телевизията? Ами източниците като Vice и Vox, които включват репортери, изследващи истории, директно от мястото на развитие? Попитайте: „Трябва ли един репортер да преживее ситуацията, за да може да отрази история за пристрастяването към опиати?”
- Попитайте какво биха направили, ако се намират в наистина трудна ситуация. Тийнейджърите откриват собствената си идентичност и може да потърсят риска.
- Обмислянето на това как биха действали, ако се сблъскат с ужасна реалност, привлича тяхното собствено чувство за приключение и е начин да ги накараме да се справят с етичните дилеми и да видят, че правят добър избор. Кажете: „Ако беше попаднал на политическа демонстрация, на която се е появило насилие и беше видял хора, които са малтретирани, какво щеше да направиш?”
- Накарайте ги да обмислят решения. Тийнейджърите могат да бъдат цинични, но също и идеалисти. Ако нещо ще се подобри, това е поколението, което ще го направи. Покажете им, че им имате доверие за тази задача. Попитайте: „Ако ти беше начело, кой проблем би разрешил първо и как би го направил?”
Източник: www.mother.ly
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Теодора Пенушлиева
Photo credit: Freepik