Продуктите, които стимулират интелигентността са съществена бизнес ниша: книги, играчки, DVD-та, игри и образователни програми, разработени, за да превърнат детето ви в истински гений.
Ефективността на редица от тези продукти е „гарантирана“ от специални научни тестове и изследвания. Но дали наистина е така?
В някои случаи- да. Например, научно е доказано, че:
- Играта с блокчета развива широк набор от когнитивни умения
- Образователните програми, които стимулират критичното мислене у децата способстват за повишаване на техния коефициент на интелигентност
- Някои настолни игри подобряват уменията за смятане в предучилищна възраст
- Някои видео игри развиват пространствената ориентация и работната памет.
Но много от продуктите за стимулиране на мозъка се оказват неефективни. Както авторът посочва в блога си, контролиран експеримент показва, че обучителните програми насочени към развиване на умения за четене не са така ефективни според очакванията (Нойман и др., 2014). Други доказателства сочат, че малките деца не проговарят, гледайки телевизионни програми. Точно обратното, бебетата се учат да говорят като слушат речта и взаимодействат с живи хора (Куул, 2005).
Съществуват редица заблуди и народни вярвания, като например, че ако детето бъде хвалено за своите способности, то това ще го насърчи да подобри увереността си и да се справя по-добре в училище. Солидно количество извършени експерименти показва, че на практика е вярно точно обратното. Ако детето е хвалено, че е много умно, то то започва да постъпва глупаво. Дори още по-интересно е откритието, че нашите вярвания и нагласи относно ученето могат да попречат на учебния процес. Хората, които вярват, че интелигентността е зададена по рождение и не се променя са по-малко склонни да се поучават от грешките си и е по-малко вероятно да имат успех в училище.
Дори нещо повече, проучванията установяват, че ако детето ви е обременено от социални стереотипи относно интелигентността и постиженията (като например, че „момичетата са по-добри в изучаването на чужд език от момчетата“, или че „азиатчетата са математически генни“), то съществува вероятност да подцени собствените си академични възможности.
Упражнения и интелигентност
Тази връзка е едновременно интригуваща и неочаквана: аеробните упражнения стимулират растежа на мозъка и повишават способността ни за учене. Проучванията сочат, че упражненията помагат на децата да фокусират вниманието си в училище. Но има една уловка: за да се постигнат тези ползи, упражненията трябва да се правят доброволно.
Игри
Свободната игра води до по-добри способности за учене, за запаметяване и спомага за растежа на мозъчната кора. Също така способства за развитието на езика, пространствената интелигентност, противоположните съждения и математическите умения.
Работната памет: Новият коефициент на интелигентност?
Ново проучване сочи, че капацитетът на работната памет, онази умствена тетрадка, която използваме за мислене и разрешаване на проблеми, е по-добър показател за постиженията в училище от коефициента на интелигентност.
Жестикулиране
Налице са солидни доказателства, че жестикулирайки с ръце подобряваме способността ни да помним и учим. Когнитивният психолог Сюзан Голдин-Медоу и нейните колеги са провели серия от експерименти, които показват, че децата са по-склонни да запомнят думи, случки и дори математически уроци, когато жестикулират с ръце.
Родителска чувствителност, привързаност, която дава сигурност и повишава интелигентността
Изследователите са забелязали, че може да се намери връзка между резултатите на тестовете за интелигентност на детето и способността му за привързване. Например, резултатите от изследване на 36 майки от средната класа и техните 3-годишни деца сочат, че тези от тях, които имат добра връзка с майката постигат с 12 точки по-добри резултати на теста на Станфорд-Бинет в сравнение с тези с недобра такава. (Крандел и Хобсън 1999).
Каква е причината за тази зависимост? Вероятно за по-интелигентните деца е по-лесно да се привързват. Например, възможно е по-интелигентните деца да са по-добри в разчитането на поведението на родителите си и в избор на най-адекватен отговор (Уотърс и Валенцуела 1999).
Наред с това има редица примери, че отговорното родителство – това, което дава сигурност и привързаност – допринася за по-високия коефициент на интелигентност при децата.
При експериментиране със семействата, чиито деца с голяма вероятност биха дали ниски резултати, изследователите на случаен принцип избрали няколко майки, които били обучени на техники, с които да откликват на емоционалните нужди на децата си. При провеждане на експеримента се установяв, че децата на майките които били обучени показали по-голям напредък при когнитивните умения, от тези на контролиращите майки (Ландри и др. 2003; 2006).
Резултатите са в съответствие и със скорошно изследване, което намира връзката между когнитивните умения на кърмените бебета и чувствителното, емоционално откликващо родителство (Гибс и Форсте 2014).
Стереотипи относно провала: вярвания, които пречат на детето ви да се развива
Вярва ли детето ви, че интелигентността е даденост, с която се раждаш?
Изненадващи са резултатите от изследвания, които сочат, че способността ни за учене е компрометирана ако смятаме, че не можем да се представим по-добре.Тези от нас, които смятат, че интелигентността е даденост по рождение и не може да се променя, по-рядко приемат предизвикателства. Също така са по-малко склонни да се учат от грешките си. Разликата се вижда при образно изследване на мозъка.
Вашето дете казва ли: „хората като мен“ не са добри в ученето?
Ако това е така, то неговата нагласа води до подценяване на постиженията му в училище. Звучи пропагандно? Всъщност това твърдение бива доказано от многобройни изследвания, които твърдо установяват, че съществува „заплаха на стереотипите“. Как възхваляването може да повлияе негативно на възможностите за учене на вашето дете?
Похвалата може да бъде мощен мотиватор. Но също така може да накара децата да си поставят грешни цели. Изследване показва, че недобрият подбор на награди може да доведе до ниска мотивация и да остави детето безпомощно в ситуация на провал.
Сънят и интелигентността
Сънят и ученето
Значително количество доказателства подкрепят твърдението, че сме по-способни да запомним наученото, както и да достигнем до нови умозаключения, ако поспим след като сме учили (Гаис и др. 2006; Вагнер и др. 2004).Не е необходим дълъг нощен сън. Кратки дрямки, с продължителност от около 60 минути, са също така ефективни, стига да се включват бавните вълни на съня (Медник и др. 2003; Алгер и др. 2012).
Този ефект е демонстриран да работи, както при деца, така и при възрастни (Бакхаус и др. 2008; Курдцийл и др. 2013). Така че, изглежда резонно децата да учат уроците преди дрямка или преди лягане вечер.
За съжаление, организацията на обучението не позволява да се поспива по време на учене. В тази връзка, ученици, които са на домашно обучение и други деца, които работят на индивидуална програма, са привилегировани до известна степен.
Сънят и когнитивното развитие
Възможно е също така хроничните смущения на съня да имат дълготраен ефект върху когнитивните умения.
В изследване, проведено с канадски деца на възраст от 2,5 до 6 години става ясно, че тези от тях, които са имали проблеми със съня в ранното детство показват по-ниски резултати на тестове свързани с неврологичното развитие когато те вече са на 6-годишна възраст (Тушет и др. 2007).Това се отнася и за деца, чиито сън се е подобрил след третата година. Изследователите предполагат, че вероятно има „критичен период“ в ранното детство, когато недостатъчният сън има особено вреден ефект (Тушет и др. 2007).
Математика, логика и критично мислене
Станислаус Дехаен изучава когнитивните умения и е специалист по изследване на математическия мозък. Той твърди, че много деца нямат добри математически умения, защото не са окуражавани да развиват интуитивно усещане за числата.
А относно логиката? Проучвания чрез експерименти посочват, че нарочни насоки за критично мислене, в това число уроци по основи на логиката, проверката на хипотези и научното обосноваване могат да повишат коефициента на интелигентност у детето.
За съжаление, подобни уроци все още не са обичайно интегрирани в повечето гимназии. Дори по-лошото е, че медиите и другите канали, които упражняват въздействие върху децата ги учат да мислят твърде ограничено.
Пространствена интелигентност
Пространственото ориентиране е важно за постигане на успех в редица сфери, от физиката и инженерството, до архитектурата и визуалните изкуства. Дали детето ви ще се ориентира добре в пространството има наследствен елемент, но е ясно, че обучението в тази посока има голямо значение.
Свободен избор
Децата демонстрират по-добра мотивация и се представят по-добре, когато могат сами да изберат какво да правят (Йенгар и Лепер 1999).
Е, това се отнася за някои американски деца. Оказва се, че този ефект се влияе от самата култура. Едно проучване сравнява англо-американски с азиатско-американски деца. Докато англо-американските деца предпочели сами да изберат задачите си, то азиатско-американските проявили по-добра мотивация за изпълнение на задачи, които са им възложени от авторитетен възрастен или връстник. (Йенгер и Лепер 1999).
Какъв е изводът? Що се отнася до ученето в клас няма еднозначен подход за ефективност. Някои деца полагат старание когато учителите им дават право на избор. За други този подход е объркващ.
Играчки и игри, които подобряват когнитивните умения
Въпреки, че има доказателства, че видео игрите с бързи действия подобрят пространствените умения и дори могат да са в помощ на деца с дислексия да се научат да четат, някои от най-важните развиващи играчки и игри са твърде старомодни.
Например, проучване сочи, че блокчетата за игра могат да подобрят пространствените, математическите, свързаните с решаването на други задачи и комуникативните умения.
Източник:https://www.parentingscience.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”:Красимира Асенова