Може би малкото ви дете знае нещо, което вие не знаете. Всяка вечер то настоява, че не е уморено, а иска да му прочетете само още една книжка…
Скорошно изследване посредством функционален ядрено магнитен резонанс показва, че детето ви е право. Четенето на приказки, разглеждането на картинки, броенето на мечета, показването на мама какво е изяла гъсеничката или казването на тате какъв цвят е шалчето на зайчето Феликс – колкото повече, толкова по-добре, установяват невролозите. Тези занимания усилено атакуват бялото вещество – нервните влакна в тези части на мозъка, където се поражда магията на езика.
Взаимодействието помежду ви помага на детето ви да изгради своята жизненоважна, доживотна нервна основа – неща като развитие на паметта, вниманието, обработката на информация, вземането на решения и други. То създава и един от навиците, които могат да допринесат за това колко здраво ще бъде детето ви като възрастен.
Колкото по-рано започнете да общувате, толкова по-добре – показва проучването. Много от доказателствата са свързани не само с малките деца, но дори с новородените, чиито пъпчета са все още не са паднали.
Трудно е да се подчертае достатъчно значението на тази връзка, която се оформя между родителите и детето, камо ли да се преекспонира, посочва проучването. В два доклада от 2018 г. изследователи от Масачузетския технологичен институт, използвали невро визуални техники, съобщават че всъщност изграждането на влакна, които впоследствие се свързват, за да осъществят въпросната познавателна функция, е изключително повлияно от ранното, постоянно излагане на детето на “словесно общуване”.
Обществено икономическото положение не е от значение, пишат изследователите. Това, което има значение, е общуването между дете и родител и неговата устойчивост. Четенето на глас на детето, например. Ако мама и тате нямат възможност да четат, разказването на приказки също върши работа.
Рейчъл Ромео, постдокторант по транслационно невроразвитие, една от авторите на проучванията, разказва, че по-ранни открития показват, че колкото повече общуване има, толкова по-големи стават предните дялове на мозъка, които са свързани с езика и възприятието.
“Има пряка връзка между това колко общуват и взаимодействат децата и какво е тяхното познавателно и нервно развитие.” – споделя Ромео в интервю.
Колко често е важно да разговаряме и общуваме
“Не сме открили доказателства за някаква “квота”, въпреки че активно изследваме това сред множество семейства с широко разнообразие от обичаи в общуването, както и сред деца на различна възраст и с различни способности”, казва Ромео.
Общуването между родител и дете може също да приема и невербални форми. Джеймс Гуевара, професор по педиатрия и професор по епидемиология, споделя, че сред пациентите му били и деца с увреден слух, които научили жестомимичния език, когато били на две години. Започват също и проучвания за това как се провежда разговор, когато родителят има сензорно разстройство.
Експертите по детско развитие обясняват какво се случва, когато липсва взаимно общуване, четене и време насаме с детето:
- Травмиращи преживявания се преживяват по-трудно;
- Нормалните предизвикателства и стрес в живота изглеждат много по-трудни;
- Речникът на детето може да е значително по-беден;
- По-вероятно е да се развият поведенчески проблеми.
Децата, които попадат в тази категория, обикновено не са готови за изпълнение на задачите, които им се възлагат в детската градина, твърдят изследователите. Възможно е и да срещат трудности с гладкото четене в началния етап на образованието си.
Родителите могат да намалят влиянието на трудностите в живота като изградят здрава връзка с децата си чрез общуване, казва Ники Шърман, биохимик, преквалифицирала се в помощник на деца с трудности в четенето.
“За да бъдете успешен, вие се нуждаете от отлични екзекутивни (изпълнителски) способности. Нуждаете се от език, грамотност и издръжливост, за да се противопоставите на неблагоприятните детски преживявания.” – казва Шърман.
Проучване от 2016 г. показва, че бебетата се раждат със съзнание за звука: чрез магнитен резонанс и инфрачервена спектроскопия е установено, че когато чуват гласа на майка си, лявата страна на мозъка им се активира светкавично.
Познавателното развитие “до голяма степен е въпрос на нервно усъвършенстване” пише през в 2015 г. Уша Гослами, директор на Неврологичния образователен център към университета в Кеймбридж, Великобритания.
Децата ще научат как да поемат контрол върху това как мислят, “как да противодействат на проблемни ситуации и как да развият способността съзнателно да влияят на мислите, чувствата и поведението си”, пише Гослами.
Но не всичко се случва по едно и също време
Дзипи Хоровиц-Краус, научен директор в Изследователски център по четене и грамотност, казва че “вниманието, паметта, способността да се наблюдават грешки и да се обработва информация, която попада в мозъка – всички тези способности се развиват в ранна възраст, не едновременно, а частица по частица…дори в първите месеци след раждането на бебето. Когато детето започне да чете, тези частици се събират като оркестър”.
Хоровиц-Краус и колегите ѝ използват функционален магнитен резонанс, за да изучават мозъка на бебетата и малките деца. Непубликувани до момента данни (наскоро одобрени за публикация, споделя Хоровиц-Краус) показват наличието на невронни мрежи в части на мозъка при 75 новородени едва на няколко седмици, които задействат вниманието и обработката на информация, докато на бебетата им се четат приказки.
“Виждаме как се включват мрежите, управляващи възприятието, те са част от процеса. Може да си помислите, че слушането на приказка става интуитивно,” казва Хоровиц-Краус, която започнала да изследва екзекутивните (изпълнителски) способности и връзката им с грамотността, поради това, че и двамата ѝ братя имат дислексия.
Тя искала също така да разбере колко рано едно дете трябва да захрани тези способности, за да бъде успешно в четенето, и какво би могло да навреди на въпросните способности.
Работата на екипа ѝ открива, че при деца с различни диагнози – дислексия, поведенчески проблеми – всички те имат затруднения с четенето, засягащи различни части на възприятието.
“Открихме много връзки с изпълнителските способности”, казва Хоровиц-Краус. “Значението е фундаментално.”
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Наталия Недкова
Източник: whyy.org
Photo credit: Freepik