Усвояването на умения като седене, пълзене и ходене са важни етапи в ранното развитие на детето и родителите често записват тези първи действия в бебешки дневници, снимки и видеоклипове. Развиването на двигателни умения позволява на детето да стане по-самостоятелно. Изследване на Лондонския университет, базирано на редица други проучвания, показва, че тези умения могат да окажат влияние и на степента на развитие на когнитивни способности у детето, като например говоренето.
Логично е способността за движение да влияе върху това как децата виждат, мислят и говорят за тяхната физическа и социална среда. В действителност, през последните години става все по-ясно, че когнитивното развитие е по-тясно свързано с развитието на грубата моторика, като пълзене или ходене, и фината моторика, като хващане и манипулиране на предмети, отколкото мнозина са мислели по-рано.
Всъщност се предполага, че вместо да оценяваме моторното и когнитивното развитие по отделно, те трябва да се разглеждат като две свързани зъбни колела в една голяма комплексна система, всяко зависимо от другото и работещи заедно правейки малки стъпки напред в развитието на детето.
Ето защо е жизненоважно повече проучвания да изследват взаимовръзката между двигателно и когнитивно развитие, вместо да се фокусират върху тях поотделно, посочват учените. Това е важно, както за разбирането на типичното развитие на децата, така и за обясняването на трудностите, с които някои от тях се сблъскват, когато връзките в системата са нарушени, изтъкват те.
Ранни връзки
Научаването на език е много дълъг процес за бебетата. Те трябва да преминат през период, в който да се научат как да използват устата си, за да създават звуци, като при плезене например. Следва бърборене. После идва първата дума. Накрая, могат даобразуват изречения и след това, да участват в разговор.
Изследвания показват, че преди всеки от тези езикови етапи, обикновено се наблюдава промяна в двигателните активност. Пример е бърборенето, при което бебето повтаря един и същ звук отново и отново („бабаба“). Няколко седмици преди да започне бърборенето (лепетът), при кърмачетата се наблюдават доста движения с ръце, като удряне, разтреперване или размахване. Интересното е, че след като започнат да бърборят, бебетата спират да правят тези движения, толкова често.
Защо тези две дейности са свързани? Може би, защото и двете позволяват на бебетата да видят какво се случва, когато дадено действие се повтаря, така че да свикнат със звуците и усещанията на телата си. Кърмачетата научават, че нещо, което правят, причинява нещо друго. Все едно да научите, че когато натиснете бутон, светва лампа.
Има много други примери за нови двигателни и езикови умения, появяващи се по едно и също време. Фактът, че появата на ново двигателно умение и развитието на речта се случват близо във времето, предполага, че двете части на системата се развиват заедно.
Двигателни трудности
Изследването се фокусира върху това, което се случва, когато бебетата имат затруднения в развитието на двигателните умения по определен начин. Един от подходите, които се използват, е да се разгледат връзката между моторните и когнитивните умения при разстройство от аутистичния спектър.
Проблемите с речта и комуникацията са важни при диагностицирането на аутистично разстройство, но децата с аутизъм също често показват и някои трудности в моторните умения. Изследването е проведено с 53 бебета, които имат по-голям брат или сестра с аутизъм. Това повишава рискът самите те да развият аутизъм.
В сътрудничество с Британското проучване за аутизъм при бебета, които имат по-големи братя и/или сестри с аутизъм (BASIS) в Бъркбек, учените откриват, че тези бебета обикновено са имали по-слабо развити двигателни умения на възраст от седем месеца в сравнение с бебетата, които са имали по-голям брат или сестра без аутизъм. Те достигат до извода, че двигателните умения на седем месеца предсказват темповете на развитие на говора при бебетата, които са диагностицирани с аутизъм по-късно. Това предполага, че слабо развитите ранни двигателни умения могат да бъдат един от факторите, влияещи върху развитието на затруднения в говора.
Освен това са изследвани когнитивните умения при деца с координационни нарушения на развитието (DSD), които се диагностицират въз основа на двигателни затруднения, които оказват влияние върху ежедневието. Учените се надяват, че тези изследвания ще им помогнат да разберат по-добре връзките между двигателното и когнитивното развитие.
Важен момент, който трябва да запомните е, че децата се развиват с различна скорост. Бебето може да започне да пълзи по всяко време между пет и тринайсет месеца и все още да е в рамките на възрастовия диапазон, в който се очаква да пропълзи. Някои бебета изобщо не пълзят на ръце и колене, а се придвижват като влачат дупето си, пълзят само на ръце или просто започват да ходят, за да могат да се движат из стаята, посочват изследователите.
Това означава, че родителите не трябва да се притесняват, че детето им няма да бъде „умно“ или няма да се развива добре, ако не пълзи отрано. Пълзенето е един от начините за решаване на проблем, като например достигане на играчка от другата страна на стаята, но това не е единственият начин. Тъй като тялото на детето расте и мускулите стават по-силни се появяват и по-добри начини за решаване на тези проблеми.
Един бъдещ въпрос за изследване ще бъде дали има критични периоди от време в развитието на тези умения, които карат някои деца да се развиват атипично. Също така трябва да се разработят различните пътища, които двигателните и езикови умения могат да последват. За да отговорят на тези въпроси, бъдещите проучвания ще трябва да изучават децата с течение на времето и да изследват двата вида умения заедно, посочват изследователите.
Източник: https://theconversation.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елена Цветкова
Редакция: Силвия Спиридонова