Не пускахме фойерверки на 4-и юли.
Дори и не гледахме фойерверките на останалите. Дори не присъствахме на голямото шоу с фойерверки в града ни. Моят син със специални потребности вече е в леглото в 20.30 ч, когато навън едва се е стъмнило.
Не прекарваме време на басейна или на езерото.
Няма игри или други занимания в задния двор .
Няма дейности и празненства в Деня на независимостта.
Ваканциите са всичко друго, но не и типични такива, когато имаш син с когнитивни и физически затруднения. Понякога те ни напомнят колко различен може да бъде живота ни.
Без летните пътувания до плажа или до Disney World. Без влакчета и водни пързалки. Без публикации във Facebook за нашите пътешествия и преживявания.
Мисля много за това, какъв баща щях да бъда за сина ми, ако той беше нормално дете.
Бихме правили толкова много неща заедно като баща и син. Игри с топка, къмпинг, забавления на двора, риболов, гледане на различни спортове. Аз бях готов да бъда типичният баща на типичния син.
Но сега? Аз не бях готов за това.
Никой не е наистина готов да бъде баща на дете със специални потребности. Понякога скърбя за живота, който можеше да имам и за бащата, който щях да бъда. Но миналата вечер моя вече 17-годишен невербален син и аз седяхме на люлката на задната веранда, когато падна здрач.
Никой не казваше и дума. Единствените звуци бяха тези на птиците, които пееха на дърветата и на краката ни, които периодично простъргваха по пода.
Полюлявахме се напред–назад в тишината.
Напред–назад.
И тогава се случи.
Джон Алекс наведе глава и я отпусна на рамото ми. Погледна нагоре към мен и се ухили.
Докато се люлеехме, аз го прегърнах и му казах, че ще го обичам завинаги. Казах му да помни винаги колко много го обичам такъв, какъвто е. Напомних му, че това никога няма да се промени.
Продължихме така още известно време в тишина.
Баща и син.
Любовта не изисква думи.
Тогава разбрах, че ние все пак сме имали фойерверки. Те се изстрелват в сърцето ми.
Аз не съм бащата, който някога се надявах да стана. Вместо това вярвам, че се превръщам в бащата, в който Бог се надяваше да се превърна.
Аз вярвам, че Бог не ми даде Джон Алекс, защото е мислел, че Джон Алекс се нуждае от мен. Аз вярвам, че Бог ми даде Джон Алекс, защото е знаел, че аз съм имал нужда от Джон Алекс.
Не, не бях готов за това.
Но не бих се отказал за нищо на света.
Източник: themighty.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Таня Пимпилова
Photo credit: Freepik