Тази статия представя полезни дихателни упражнения за деца, които имат проблеми със сензорната интеграция, тревожност, панически атаки и хипервентилация.
През годините, като защитник на деца с трудности в ученето и проблеми със сензорната интеграция, съм чувала много истории от родители за това какво работи и какво не при тяхното дете. За да помогнем и да насочим децата, които имат проблеми със сензорната интеграция, трябва да разберем какво се случва, когато детето изпадне в криза. Мозъкът на децата с трудности в сензорната обработка преминава рязко в стресов режим, когато те са свръхстимулирани, не получават това, от което се нуждаят, или стресът в непосредствената им среда е прекалено голям.
Когато децата са в това състояние, те не могат да използват ефективно екзекутивните функции, които дирижират висшите мозъчни функции и контрола върху поведението. Екзекутивните функции са необходими за контрола над импулсивността и са в основата на организирането на мислите и справянето с фрустрацията и стреса по адекватен начин. Децата със сензорни проблеми, често изпадат в състояние на страх и паника. Ето защо кризите, паник атаките и хипервентилацията са често срещани при децата с проблеми със сетивната интеграция.
Какво помага на тези деца?
За да се подобри сетивната реакция на външни стимули, децата трябва да се научат да се саморегулират и да разбират от какво се нуждае собственото им тяло, за да преодолее тревожността и стресовата реакция. Децата трябва да слушат какво казва тялото им (например „Уморен ли съм?“ „Ядосан ли съм?“ „Напрегнат ли съм?“). Обучението на децата как да управляват и променят настроението и поведението си с подходящи действия, може да предотврати лошото поведение, особено в класната стая, и да успокои симптомите на криза още преди те да са станали неуправляеми.
Един от най-добрите методи за успокояване на сензорната защитна реакция е дихателният контрол. Контролът на дишането е един от най-бързите и лесни начини да върнете детето към ползването на екзекутивните функции.
Контрол на дишането при проблеми със сензорната интеграция и тревожност
В „Твърде шумен, твърде ярък, твърде бърз, твърде стегнат: Какво да правите, ако имате проблеми със сензорната интеграция в един свръхстимулиращ свят“ са описани следните предимства на упражненията за дълбоко дишане:
„Контролът над дишането е най-доброто средство за контрол над тялото и концентриране в настоящия момент. Ако практикувате дълбоко дишане в продължение на 3 до 10 минути на ден, два пъти дневно, ще укрепите мускулите, които поддържат дишането и постепенно ще увеличите тяхната гъвкавост и устойчивост. Това ще възвърне ритъма и скоростта на дишането Ви, а с редовната практика се увеличава капацитета за дълбоко вдишване на белите дробове.
Контролът над дишането позволява на детето да регулира не само вдишването, но и издишването си. Това може да бъде също толкова важно за детето, защото предотвратява натрупването на големи количества въглероден диоксид, в случай че издишването е твърде кратко и забавено. Натрупването на въглероден диоксид може да бъде вредно за децата и дори да причини замайване и да увеличи още повече паниката.“
И така, кои са примерите за дихателни упражнения, които работят при децата и кои от тях помагат при тревожност, панически атаки и свръхстимулиране? Ето няколко изпитани и работещи дихателни практики.
Дишане от корема (Диафрагмено дишане)
Спомням си преди много години, когато майката на мой приятел ми обясняваше какво представлява дишането от корема. Те имаха новородено бебе, а аз и моят приятел го гледахме как спи. Майката насочи вниманието ни към корема на бебето, който се движеше нагоре и надолу, и обясни, че тези дълбоки вдишвания са естественият дихателен ритъм на бебето. Тя твърдеше, че повечето възрастни не дишат толкова дълбоко, колкото бебетата, затова са склонни да бъдат по-стресирани и тревожни. Възрастните сме склонни също да дишаме през гърдите си вместо през корема, което може да попречи на въздуха да влиза в белите дробове. Винаги си спомням нейните съвети, особено, когато имам тревожни мисли. Ако някога съм разтревожен или стресиран, се съсредоточавам върху по-дълбокото вдишване и се концентрирам, за да изтегля въздуха надолу в корема.
Този вид дълбоки вдишвания може да бъде от полза за вашето дете по следните начини:
- Успокоява тялото
- Облекчава болката
- Детоксикира тялото
- Подобрява стойката (важна за грубите двигателни умения и мускулите на торса)
- Увеличава притока на кръв
Когато детето Ви е стресирано, тревожно или има сензорни затруднения, можете да опитате няколко прости стъпки, за да му помогнете да саморегулира дишането си. Използвайте следните стъпки, за да започнете дълбоки дихателни упражнения:
- Инструктирайте детето да постави едната ръка върху корема си, а другата – върху гърдите си (най-удобно е да легне със свити колене).
- Обяснете на детето да си поеме дълбоко въздух през носа.
- Докато вдишва, му кажете да остави корема си да избута ръката му нагоре, докато гърдите стоят неподвижни.
- Нека задържи въздуха за три секунди.
- Научете детето да издишва бавно с присвита уста
- Докато издишва, насърчете детето да наблюдава как ръката върху корема му пада надолу.
Допълнителен съвет: Друго упражнение, което можете да правите с детето си, е да дишате в унисон, докато практикувате коремното дишане. Легнете или седнете до детето си и правете упражненията за дълбоко дишане заедно. Това упражнение може да бъде изключително полезно, тъй като дъхът на детето ще започне да имитира Вашия собствен. Също така, това е прекрасно упражнение за изграждане на връзка между майката и детето.
Алтернативно дишане
Друг вид дихателни упражнения, които успокояват сензорната реакция и тревожното дете, е дишането през алтернативни ноздри. Този метод помага на детето да се фокусира върху тялото си, успокоява и фокусира ума, хармонизира дясното и лявото полукълбо на мозъка. Според някои изследвания, страната на носа, с която дишате доминиращо, има връзка с по-активното мозъчно полукълбо. Някои учени смятат, че доминиращото дишане през лявата ноздра активира парасимпатиковата нервна система и действа успокоително, докато това през дясната ноздра предизвиква активиране на симпатиковата нервна система с признаци на възбуда, която регулира нивата на стрес, паника, сърдечен пулс и адреналин на детето. Това упражнение може да подобри способността на детето да се съсредоточава върху преодоляването на нежеланите усещания, включително свръхстимулацията и тревожните мисли.
Ето стъпките, които трябва да следвате за по-добро алтернативно дишане:
- Помолете детето да затвори дясната си ноздра с десния палец, като издиша напълно през лявата ноздра.
- Нека вдиша много бавно през лявата ноздра.
- След това, нека затвори лявата ноздра с левия си палец (докато дясната ноздра все още е затворена с десния палец) и задържи вдишания въздух за няколко секунди.
- Нека махне палеца от дясната ноздра и издиша бавно.
- След това, нека вдиша през дясната ноздра на носа.
- Повторете цикълът до 20 пъти и продължавайте да се упражнявате.
Дихателно упражнение 4-7-8
За това упражнение, накарайте детето да седи изправено и да постави върха на езика си върху небцето, точно зад горните зъби. Докато детето ви издишва през устата си по време на упражнението, нека свие леко устните си, освобождавайки въздуха, като продължава да държи езика си точно зад зъбите. Помогнете на детето си да изпълни следните стъпки, за да завърши упражнението:
- Да издиша напълно през устата си, издавайки свистящ звук.
- Да затвори устата си и да вдиша тихо през носа, броейки до четири.
- Да задържи дъха си за седем секунди.
- Да издиша напълно през устата, издавайки свистящия звук, докато брои до осем на ум.
- Повторете упражнението общо четири пъти.
Съвети, които да запомните
Дишането през корема и другите дихателни упражнения всъщност намаляват сърдечната честота на детето и действат успокояващо. Стресовата реакция вследствие на сензорни затруднения или други фактори като напрежение или тревожност не може да възникне, докато се правят упражненията за дълбоко дишане.
Когато тялото на детето се превключи в стресов режим, дишането му става плитко. По това можете да разберете кога детето изпитва сензорни затруднения, тревожност или има панически атаки. Ако детето Ви е склонно да има такъв вид реакции, ежедневните дихателни упражнения не само ще успокоят тревожността и сензорните проблеми, но и ще научат детето да се саморегулира и да осъзнае как се чувства тялото му в спокойно състояние.
Ако сте родител, чието дете има проблеми със сензорната интеграция в ежедневието си, Вие също заслужавате да релаксирате. Опитайте да правите дихателните упражнения заедно с детето си преди лягане, за да се отпуснете и да спите по-добре.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Диана Гергова
Източник: https://ilslearningcorner.com