Много деца реагират остро на определени звуци или текстура на храната, не понасят дадени дрехи дори за минута, или се дразнят, когато някой ги докосне. Обикновено дейности като къпане, преобличане, хранене, или празнуване на рожден ден се превръщат в истинско изпитание. Поведението на детето не означава непременно, че то е разглезено, невъзпитано или хиперактивно, а че може би се затруднява със сензорната преработка. Тоест мозъкът му трудно обработва информацията, която получава.
Понякога поведението всъщност е отражение на начина, по който децата възприемат информацията от собственото си тяло и заобикалящата ги среда. Ако този процес не протича правилно, това може да доведе до бурни реакции.
8 сетива, а не 5
Сензорната преработка е начинът, по който нервната система възприема и реагира на информацията, която постъпва чрез осемте сетива. Освен добре познатите ни пет сетива (допир, вкус, обоняние, зрение и слух), съществуват още три, които са от ключово значение за движението и осъзнаването на тялото и околната среда:
- вестибуларната система осигурява пространствена ориентация и равновесие;
- проприоцепцията е възприятието за позицията, движението и мускулното усилие на собственото тяло;
- интероцепцията е усещането на вътрешни сигнали на тялото като глад, жажда или умора
Сетивата ни заливат с постоянен поток от стимули както от външния свят, така и от вътрешността на тялото. Само когато тази информация се обработва правилно, можем спокойно да вършим задачи и да се фокусираме върху важните за нас неща.
„Задръстване“ в мозъка
За да си представим какво се случва, когато тези процеси не функционират нормално, можем да използваме проста аналогия – задръстване. Мозъкът на детето понякога изпада в състояние на сензорен хаос, наподобяващ улица, пълна с неподвижни коли и клаксони.
За да функционира добре, детският мозък трябва непрекъснато да филтрира, подрежда и реагира на сензорната информация, която получава. Този процес се нарича сензорна интеграция и представлява способността да се регулира и организира степента, интензивността и реакцията към всички постъпващи стимули.
Когато тази система не работи както трябва, говорим за състояние наречено СИД (сензорно-интегративна дисфункция). В такива случаи поведението на детето не съответства на интензивността и естеството на възприетия стимул, а реакциите се разделят в следните категории:
- хиперсензитивност (хиперактивност) – прекалено силни или продължителни реакции. Например, когато детето трудно понася миене на зъбите, защото четката му причинява неприятно чувство и се усеща твърде дразнеща.
- хипосензитивност (хипоактивност) – слаби, забавени или напълно липсващи реакции. Например, когато децата се цапат много по време на хранене, без дори да го осъзнават.
- търсене на усещания – силна нужда от определен вид сензорна стимулация и активно поведение за нейното задоволяване. Обикновено се проявява чрез телесни усещания като дъвчене на устни, пръсти, дрехи или различни предмети.
Означава ли това, че детето има СИД, само защото етикетите на дрехите го дразнят? Или защото отказва да събуе джапанките си преди да влезе в басейна, за да не стъпи на тревата? Не е задължително. СИД се диагностицира само когато тези затруднения оказват съществено влияние върху ежедневието на детето и засягат различни аспекти от живота му.
Концепцията за сензорна интеграция се основава на изследвания започнали през 70-те години на 20 век и продължава да се развива и днес благодарение на съвременни проучвания.
Как СИД влияе на ежедневието на детето?
Резултатите от систематичен преглед на научни изследвания показват, че деца и юноши с подобни сензорни затруднения срещат затруднения в ключови аспекти от ежедневието си като обличане, лична хигиена, хранене, игра, учене и социални взаимодействия.
По-скорошно проучване потвърждава тази връзка, като установява, че сензорната преработка е свързана със социалното поведение, когнитивното развитие, темперамента и ангажираността в различни дейности.
Затова е важно както семействата, така и специалистите в сферата на терапията и образованието да знаят как най-добре да подкрепят децата със СИД, като се съобразят с техните сензорни потребности. Това им позволява да водят по-пълноценен и спокоен живот. Ключов момент е индивидуалната оценка или как точно конкретно дете обработва различните усещания. Тази информация е в основата на създаването на подходяща среда и адаптирани дейности, съобразени с нуждите му.
А хората, които се грижат за тях?
Съвсем естествено е семейството на дете със СИД да изпитва по-високи нива на стрес, тъй като ежедневието им често е по-напрегнато и изтощително. Засега няма достатъчно задълбочени изследвания по темата как самите грижещи се оценяват качеството си на живот при тези обстоятелства.
Важно е да помним, че не всяко дете, което обича да се движи, е хиперактивно, и не всяка бурна емоционална реакция означава разглезеност. Контролен списък със симптоми може да бъде добра отправна точка, ако подозирате сензорни затруднения.
Ако подозирате, че детето ви може да има такива затруднения, най-доброто решение е да потърсите помощ от ерготерапевт. Това е специалист, който ще направи задълбочена оценка и ще предложи най-подходящите начини за подобряване на живота на вашето дете.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Габриела Крумова
Източник: theconversation.com
Photo credit: Freepik