Как да подкрепяме деца, които са предпазливи и не искат да опитват нови неща
Стефани заведе своя 5-годишен син Йона на урок по плуване за първи път. Той отказа да слезе от скута ѝ и да влезе във водата. Учителят и другите деца го насърчаваха и усилено се опитваха да накарат Йона да се присъедини към тях. Но колкото повече се опитваха да го убедят, толкова по-дискомфортно се чувстваше Йона. Той опита да се свие на топка и да говори на бебешки език. Когато след това се прибра у дома, баба му го попита как е минал урокът. Той не отговори, а побягна към стаята си. Стефани имаше усещането, че Йона се чувства доста засрамен от цялото преживяване. Сърцето ѝ се късаше.
Когато свръхчувствителни деца попаднат в нова ситуация като например класна стая, парти за рожден ден или урок по плуване, те започват да се чудят: „Какво е това място? Какво ще се случва тук? Кои са тези хора? Какво мога да очаквам от тях? Ще ме харесат ли? Ще бъда ли в безопасност? Ще се справя ли добре с това, което се очаква от мен?“ Това задълбочено мислене и непрекъснато анализиране на околната среда прави свръхчувствителните деца много умни и проницателни. Но в същото време това може да бъде доста объркващо за тях и да ги прави по-податливи на безпокойство. За да се справят със ситуацията, те отчаяно се опитват да останат в зоната си на комфорт, което означава, че те често отказват да се заемат с нещо ново. Свръхчувствителните деца са склонни към по-трудно отделяне от родителите си. Отнема им повече време да се адаптират като започнат да посещават детска градина или предучилищна занималня. Отказват да посетят тренировка по футбол или плуване, дори когато тези занимания им харесват.
Какво може да направите:
- Избягвайте да карате детето си да променя чувствата или поведението си! Когато имате дете, което по-бавно и с колебание опитва нови неща, това може да предизвика безпокойството ви, особено ако вие самите сте по-екстровертни по природа и се възхищавате на напористи и оправни деца. В такива случаи честа практика е да се задействат редица тактики, с които да накарате детето си да промени поведението си. Може да предлагате награди и да се опитате да подкупите детето в опитите си да го мотивирате да участва в някоя активност: „Ще отидем за сладолед, ако се включиш в групата“. Може да играете ролята на „ентусиаст“, за да убедите детето си, че то може да го направи: „Ти си страхотен футболист! Тази тренировка ще ти хареса.“ или пък „Учителите в училището са толкова мили. А и в стаята има толкова невероятни играчки. Със сигурност много ще се забавляваш!“. Проблемът е, че когато се опитвате да сведете чувствата до минимум или да се хвърлите директно към убеждаване, емоциите на детето ви остават на заден план. Това обаче не кара чувствата да изчезнат – те все още имат нужда да бъдат изразени по някакъв начин. Освен това, когато реагирате по този начин, това изпраща послание на детето, че се чувствате неудовлетворени от чувствата му, което от своя страна го кара да изпитва дискомфорт. Това намалява вероятността то да успее да ги преработи правилно. А и също така може да намали усещането за сигурност на детето към споделяне на емоциите и преживяванията си.
- Тези тактики могат да се обърнат срещу вас, защото опитите да убедите децата да участват в нещо, когато са притеснени, ги карат да се чувстват още по-зле. Това засилва и срама, който изпитват, защото не могат да се включат в дейността, на която се наслаждават другите деца. Свръхчувствителните деца имат тенденцията да са стеснителни. Когато вниманието е насочено върху тях или когато усещат, че ги оценяват или съдят, може да се почувстват дискомфортно и стреса им да се засили .
- Имайте предвид, че свръхчувствителните деца усещат добре скритите мотиви на родителите си. Гледат направо през вас. Те са силно настроени към това, което искате от тях – това, което ще ви направи щастливи. По пътя на логиката вероятно мислите, че детето ви ще се мотивира от желанието да ви зарадва и ще промени поведението си. Вместо това обаче, натискът, който усещат щом проумеят колко сте загрижени за тяхното представяне, ги задушава вместо да им действа мотивиращо. Те трябва да поемат риска да не ви разочароват. Това се превръща във връзка, наситена с напрежение. Това прави детето ви по-малко уверено в поемането на рискове и справянето с нови предизвикателства.
- Покажете на детето си, че разбирате и приемате неговите емоции и че не съдите поведението мукато правилно или грешно, добро или лошо.„Зная, че се колебаеш дали да се присъединиш към уроците по плуване. В същото време обичаш плуването. Нека да помислим какво да направим, за да се чувстваш комфортно по време на тренировките.“
- Тренирайте и се подготвяйте предварително! Посетете басейна преди тренировката и оставете детето да се запознае с обстановката преди да се присъедини към групата! Ритайте топка в задния двор! Посетете новото училище няколко пъти преди първия учебен ден. Поиграйте на детската площадка и се запознайте с учителя! Възможността на детето да се запознае и подготви предварително за конкретна ситуация може да е от полза за него и да му помогне да се почувства по-уверено в своите възможности, когато се присъедини към групата.
- Попитайте детето си какво би му помогнало да се почувства по-комфортно за участието му в дадена дейност! Рут и Итън са родителите на Оуен, притеснителен и предпазлив тригодишен младеж. Оуен е луд по Даниел Тайгър. Затова те купуват билети, за да гледат шоуто на живо. Въпреки че на теория Оуен е развълнуван, по пътя към събитието той става все по-тревожен и започва да задава въпроси за това какво би могло да се случи по време на шоуто. Рут и Итън не са съвсем сигурни дали Оуен ще се справи, чак до момента, в който пристигат. Те са подготвени, че той може да настоява да си тръгнат, което се е случвало в подобни ситуации. Тогава в главата на Рут светва лампичка и тя прикляква, за да погледне Оуен в очите и да го попита какво би го накарало да се почувства по-добре. Той казва, че иска да знае точно как ще започне шоуто – кое ще е най-първото нещо, което ще се случи. Рут намира човек от продукцията, който обяснява на Оуен сцена по сцена как ще стартира шоуто. След като вече има тази информация, той се успокоява и продължава като напълно се наслаждава на спектакъла. (Итън, който си припомни тази история заради мен, описа този ход от страна на жена му като не по-малко значителен от разделянето на атома.)
- Говорете с детето си за отношенията между „тревожещия“ и „мислещия“ мозък. Обяснете, че има различни части на мозъка. Разяснете на детето, че ние имаме „тревожеща“ част, която мисли за нещата, които биха могли да се объркат или за всякакви страшни неща. Както и че всички ние имаме „мислеща“ част от нашия мозък, която знае кое е истина и кое не е, и помага на „тревожещата се“ да разбере, че всъщност можем да се справим и да овладеем тези страхове.
Стефани използва тази стратегия с Йона. Йона каза, че „тревожещата“ част на мозъка му нашепвала, че може да потъне по време на урока по плуване и учителката да му се ядоса, ако не направи всичко правилно. Те решили, че по време на следващия урок задачата на Йона ще бъде да направи малко проучване. На него тази идея много му допаднала. Той ще наблюдава урока и ще разбере какво би казала неговата „мислеща“ част на мозъка на „тревожещата“ по отношение на неговите страхове. Може би ще ѝ каже, че децата винаги имат нещо сигурно, за което да се хванат, и че учителката ги подкрепя, когато усвояват ново умение, както и че тя никога не се ядосва на децата. Тя е мила и помага. Ангажирането в този мисловен процес има множество ползи. То държи положителния фокус на вниманието на Йона, когато пристигат на тренировката и това видимо намалява безпокойството му. В този момент Стефани го пита дали той би искал да влезе във водата с нея. Той се съгласява при едно условие: „Трябва да им кажеш (на другите деца и на учителката) да не ме гледат и да не ми говорят.“ В това се изразява самоосъзнаването под формата на игра. Стефани говорила с учителката за това. Тя напълно разбрала и се заела с тази задача доколкото е възможно. След около пет минути, в които Стефани била подкрепа на Йона в басейна, тя казала, че ще излиза от водата и само ще гледа, което Йона приема напълно нормално. Той се наслаждава на останалата част от тренировката и до края ѝ се превръща в ентусиазиран плувец.
Напътствието на децата как да се изправят срещу страховете си през призмата на „тревожещата“ и „мислещата“ част на мозъка прави нещата да се усещат по-малко лични. Тази стратегия им помага да гледат по-обективно на ситуацията. Това им дава възможност да осмислят и да усещат повече контрол над сложните чувства, които по този начин изглеждат все по-лесни за управляване.
- Ангажирайте „мислещата“ част на мозъка на детето, припомняйки си моменти, в които е изпитвало тревога в дадена ситуация, но въпреки това е преминало успешно през нея. Пример за това могат да са: започването в ново училище, преместването в нова къща, участието в активност или група, към която първоначално се е притеснявало да се присъедини. Когато Йона става тревожен при наближаването на нови предизвикателства, Стефани се уверява, че му е напомнила как се е чувствал преди. Тя му напомня и историята с тренировката по плуване – колко се е тревожел в началото и как е успял да се справи със страховете си. Тя подчертава резултатите преди всичко, а именно как сега той обича плуването, а е можело да го пропусне, ако не се беше доверил на „мислещия“ си мозък, който му е помогнал да преодолее страха си.
Също така може да е от полза да споделите за ваши моменти, когато сте се тревожили да опитате нещо ново, но упоритостта да преминете през това ви е довела до положителен резултат. Децата обичат да слушат истории.
Източник:https://www.lernerchilddevelopment.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елия Атанасова
Редакция: Василка Тасева
Photo credit: Freepik