Години наред IQ тестовете управляват света. Интелигентността ви може да бъде измерена с едно число и това да определи вашето място в обществото и познания. В същото време хората осъзнават че някои имат дарове и таланти, но това дълго време е било считано за нещо отделно от интелигентността.
Чак през 1983 г. световноизвестният психолог Хауърд Гарднър поставя под въпрос концепцията за IQ теста. Той твърди, че има много начини, по които човек може да е “умен”. Развива теория, че всички деца имат силни страни и те са важни не само за това как едно дете учи, но и как вижда света. Когато тази теория започва да се развива, са извършени проучвания относно IQ теста и се открива, че той измерва само това как учениците се справят в училище, но по никакъв начин не показва колко успешни биха били те в истинския свят. В този момент учените се насочват към теорията за различните видове интелигентност. Защото именно тя предоставя начини за решаване на проблеми, които съпътстват децата не само през училищните години, но и след това.
„През 20-ти век сме привикнали към това да свързваме високата интелигентност с книжния плъх, интелектуалеца и академика. Въпреки това определението за интелигентност е умението да се реагира успешно в нови ситуации и способността човек да се учи от предишния си опит”, посочва в книгата си „7 вида интелигентност: да открием и развием нашата множествена интелигентност“ („7 kinds of smart: identifying and developing your multiple intelligences“) психологът и педагог Томас Армстронг.
“Ако колата ви закъса на магистралата, кой е най-интелигентният човек в тази ситуация? Някой с докторантура от елитен университет или механик със средно образование? Интелигентността зависи от контекста, задачите и условията, които животът представя пред нас, а не от IQ резултат“, изтъква той.
Осемте вида интелигентност, които спомагат за учебното развитие на едно дете
Учените, изучавали различните видове интелигентност, са ти определили в седем основни типа. Важно е да се отбележи, че всеки един от нас може да притежава от един до всичките видове интелигентност.
Лингвистична интелигентност („езикови умения“)
Учениците, които имат лингвистична интелигентност, притежават умения за владеене на езика, което означава, че той е тяхна силна страна. Обикновено имат и високо развити умения за комуникация. Могат да пишат, да говорят и да употребяват правилно граматиката и имат развит речник. Обикновено се изразяват изключително добре устно. Всеки път, когато трябва да дебатират, да правят устен брейнсторминг, да разказват история, да пишат в дневник или да направят презентация в класната стая, те ще се справят отлично.
Логико-математическа интелигентност („умение за числа/разсъждение“)
Учениците, които имат логико-математическа интелигентност, са много добри с числата и логическите концепции. Те притежават отлични умения за разсъждение. Харесват задачи с модели като научни процеси или формули. Те също могат да виждат модели, които повечето хора не успяват да видят. Също така учат най-добре чрез модели, логическо решаване на проблеми (приложение в истинския свят) и каквото и да е област, свързана с числа.
Пространствена интелигентност („визуални умения“)
Учениците, които имат пространствена интелигентност, имат „визуални умения“. Те разчитат на визуални кадри, за да учат или набират информация. Обикновено са по-креативни, защото събират повечето си информация от креативни източници като рисунки, фотографии, скулптури или някакъв вид мултимедия. За да се помогне на тези ученици да са успешни в час, могат да бъдат направени малки модификации на учебния процес като воденето на визуални записки вместо писмени такива.
Телесно-кинестетична интелигентност („телесни умения“)
Много ученици притежават аспекти на телесно-кинестетична интелигентност. Това е желанието да се учи по-скоро чрез действия отколкото чрез гледане или слушане. Те обичат неща като експерименти, демонстрации и екскурзии. Причината за всичко това е, че предпочитат да получават информация активно, вместо пасивно. С увеличаването на диагнозите за ADHD и дефицит на вниманието, все повече ученици предпочитат този тип учене.
Музикална интелигентност („музикални умения“)
Музикалната интелигентност не винаги означава музика, а звук като цяло. Вибрациите, които звуците произвеждат в ухото, карат учениците, които притежават този вид интелигентност да бъдат ангажирани и възприемчиви. Има много дейности, които могат да бъдат заменени с музикални. Децата, които имат недоразвита слухова система, може да имат проблеми в тази област, докато учениците с добра слухова система се справят отлично с вербални насоки и инструкции. Ако учителят накара учениците да нарисуват символ, представляващ латински корен на дума, например, такъв ученик лесно може да състави песен, която да му помогне да запомни корена по собствен начин.
Интерперсонална интелигентност („умения за общуване с хора“)
Учениците, които има интерперсонална интелигентност, обикновено имат умения за общуване с хора. Те черпят енергия от разбирането на другите. Справят се чудесно с комуникацията и емпатията, което е причината често да са политици, съветници или учители. Учениците, които притежават този тип интелигентност харесват дейности като работа в групи, сътрудничество, даване на обратна връзка за ученето на другите. Те черпят енергията си от околните, затова е по-добре учителят да избягва да ги изолира.
Интраперсонална интелигентност („умения за самопознание“)
Интраперсоналната интелигентност означава, че ученикът има умения за самопознание. Такива ученици много добре осъзнават собствените си мисли и чувства. Не се справят много добре в групи и обикновено са по-самостоятелни. Харесват дейности, които изискват рефлектиране върху себе си – като автобиография. Чудесна идея за този тип ученици е да си водят дневник и по този начин могат да работят над уменията си за писане както и да разсъждават над себе си.
Натуралистична интелигентност („природни умения“)
Поради традиционната училищна среда, тази интелигентност често е пренебрегвана. Учениците, които имат този тип интелигентност, имат високи сензорни умения и често се фокусират над ефекта, който имаме върху заобикалящата ни среда, и обратното. Най-добрата възможност за ученици с тази тип интелигентност е да са повече навън и да им се предлагат дейности, свързани с природата и околната среда, като тези неща бъдат интегрирани в училищния план.
От какъв тип е интелигентността на вашето дете?
Ако след прочетеното откривате, че детето ви се отличава в някой от изброените видове интелигентност, може да му предоставите повече възможности за учене в тези области. Може дори да споделите с учителите му, за да може да се промени или създаде учебен план, базиран на типа интелигентност и как то би учило най-добре в класната стая. Всяко дете е уникално и има различен стил на учене.
А ако едно дете, от друга страна, не се вписва добре в учебния процес, може да започнете да забелязвате забавяне в обучението. Това не значи, че детето не е достатъчно “умно”, а по-скоро, че учи по различен начин от другите ученици. За този тип деца може да е от огромна помощ учебните материали могат да бъдат коригирани, за да пасват на техния стил на учене.
Източник: ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ина Годжева