Когато са изправени пред несигурност или предизвикателства в живота, не е необичайно децата да изпитват силни чувства, да изпитват съмнения и дори да се впускат в негативен саморазговор. Всъщност, сравнително често срещано явление е децата да имат негативни мисли за себе си, особено ако са тормозени, изпитват трудности в обучението или имат проблеми с намирането на приятели. Изправянето пред предизвикателства е трудно за децата и понякога най-естественото нещо е да предположат, че нещо не е наред с тях.
Но родителите могат да помогнат на малчуганите да се справят с тези негативни мисли и чувства, като ги научат как да провеждат положителен саморазговор. Макар да е важно да разпознават негативните мисли и чувства и да не се опитват да ги изтрият, децата също могат да се научат как да преформулират мисленето си и да се съсредоточат върху силните си страни или уроците, които са научили от предизвикателствата.
Ако искате да разберете повече за това как да научите детето си да участва в положителен саморазговор, ще ви разкажем това, което трябва да знаете, включително как можетеда дадете възможност на детето си да използва този мощен метод, така че да може да посрещне предизвикателствата на живота с издръжливост и самоувереност.
Какво е положителен саморазговор?
В основата си положителният саморазговор е механизъм за справяне, който дава възможност на децата да преформулират мисленето си, засилва устойчивостта и изгражда самочувствие. Като съществена част от социално-емоционалното обучение, положителният саморазговор е много повече от насърчаване на положителната нагласа. Като цяло, целта му е да обучи мозъка да разпознава силните страни, възможностите за подобрение или растеж и причините да се опита отново.
“Положителният разговор със себе си може да изглежда различно за всяко дете”, изтъква Джина Макдауъл, лицензиран професионален клиничен консултант, ръководител на клинично обучение по поведенческо здраве в Национална детска болница (САЩ). „Например, децата идентифицират своите силни страни, нещата, които правят добре, черти на характера, с които могат да се гордеят и аспекти от своята личност, които харесват. Когато те имат високо мнение за себе си или идентифицират тези положителни неща, ние описваме това като самоувереност”.
Когато родителите учат децата си на позитивен саморазговор от ранна възраст, те не само правят децата си по-силни, но и изграждат тяхната издръжливост. Децата се научават, че не трябва да позволяват на неуспехите и предизвикателствата да ги отклоняват от целите или мечтите им. Те също така започват да разбират, че това, което могат да предложат на света, е положително – че имат уникален набор от силни страни, от които могат да се възползват в трудни времена.
Ползи от положителния саморазговор
Всички деца, особено младежите и тийнейджърите, са склонни да се съмняват в себе си. Те се борят с много негативни послания и мисли, които ги изморяват и подкопават самочувствието им. Например, не е необичайно децата да мислят и да казват негативни неща за себе си като: „Аз съм такъв загубеняк“ или „Не ме бива по математика“. Тези примери за негативен саморазговор са вредни за увереността и издръжливостта на вашето дете. Всъщност, ако тези неща се повтарят достатъчно често, детето ви може да започне да им вярва. Но ако насърчите детето си да бъде по-позитивно в своите възгледи за себе си и да провежда положителен саморазговор, можете да му помогнете да стане по-позитивно, самоуверено, по-устойчиво и по-склонно да се изправя пред предизвикателства.
„Увереността, която притежаваме, играе огромна роля за нашето психическо благополучие“, посочва Макдауъл „Това безсъмнено може да помогне на децата да преминат през трудни времена – времена на разочарование, когато усилията, които са положили, не завършват с най-добрия резултат или развръзката не е била точно това, което биха очаквали или искали.“.
Какви са ползите за децата
Според Макдауъл, положителният саморазговор може да осигури редица предимства, като например:
- Изгражда устойчивост
- Развива положителен поглед към живота
- Помага на децата да определят силните си страни
- Вдъхва увереност
- Провокира децата да търсят неща, в които са добри
- Помага на децата да определят областите за развитие
- Дава възможност на децата да се изправят пред предизвикателства и да поемат рискове
- Осигурява на децата смелост да следват мечтите си и да си поставят цели
Изследванията показват, че положителният саморазговор може също така да помогне на децата да подобрят уменията си за решаване на проблеми и вземане на решения, когато са стресирани. Кристен Райнхарт, социален работник, директор на отдел „Социално здраве” в Медицински център в Зейнсвил, Охайо, посочва, че освен за увеличаване на самосъстраданието и развитието на просоциално поведение, положителния саморазговор има значително влияние и върху изграждането на увереност.
“Положителният саморазговор може да бъде използван и при изпълнението на ежедневни задачи, както и при подготовката за ситуации, които създават предварителна тревожност и безпокойство”, казва още Райнхарт. „Това може да вдъхне увереност и вяра, че каквото и да се случва, то може да бъде доведено до край, без значение дали с увереност или не – просто знаейки, че всичко е възможно”.
Всъщност, в неотдавнашно проучване е установено, че използването на положителен саморазговор е оказало положително въздействие върху резултатите по математика при деца, неуверени в математическите си способности. Проучването обхваща 212 деца на възраст около 10 години и е проведено от група изследователи от четири различни университета.
Учениците са били разделени на три групи. Първата група участва в „саморазговор за усилие“ и се фокусира върху това как усилията им биха повлияли на представянето им на теста „Ще дам всичко от себе си!” Втората група извършва „саморазговор за способностите“, който се фокусира върху твърдения като: „Добър съм в това“. А третата група не упражнява никакъв саморазговор.
Децата в групите с положителен саморазговор, повтарят изявленията си поне 30 секунди, след което записват фразата си и я повтарят, докато правят теста. Това, което изследователите откриват е, че тези, които участват в саморазговор за усилие („Ще дам всичко от себе си!“), са се представили най-добре на теста по математика. Което води до извода, че когато помагаме на ученици със затруднения да се съсредоточат върху усилията си, а не върху липсата на способности, може да им помогнем да се представят по-добре на трудни тестове и проекти.
Как да мотивирате децата си
В началото може да ви се стори малко неловко да научите децата си как да провеждат положителен саморазговор. Но това е напълно нормално.
В края на краищата, вие и вашето дете усвоявате ново умение за справяне с проблемите и е предизвикателство както за техния мозък, така и за вашия, да преформулирате мислите си.
С практика и последователност обаче ще овладеете това жизненоважно умение.
Помогнете им да придобият ясна представа
Положителният саморазговор започва с осъзнаване или разпознаване на негативните мисли и послания, които децата си отправят. Много деца не са наясно с негативния си саморазговор и влиянието, което той има върху живота им.
„Помогнете им да разпознаят кога мислят или казват негативни неща за себе си”, посочва Райнхарт. „После също трябва да им помогнете да разберат какво представлява положителният саморазговор”, добавя тя.
„Използвайте модели за подражание, филми и книги, за да им покажете как могат да използват положителни думи, за да насърчат положителния саморазговор“. „Напомнете им, че да се научат да използват положителен саморазговор изисква практика и някои дни ще са по-лесни от други“.
Инициирайте разговори
Провеждането на редовни разговори с детето ви, не само относно положителния саморазговор, но и за това как се чувства или как вървят нещата в училище, може да помогне на позитивния саморазговор да стане навик или ежедневна практика, изтъква Макдауъл.
„Много е лесно да мислим какво се е объркало през деня. Положителният саморазговор кара децата да разпознаят какво е минало добре или какво са направили добре“, посочва тя.
Нещо повече, тези разговори помагат за установяването на важни връзки между вас и вашето дете. Можете да споделяте цели и мечти и да се подкрепяте един друг. Това е особено важно, когато нещата не вървят по план.
„Редовните разговори дават безопасно пространство, в което децата знаят, че могат да дойдат при вас, когато не се чувстват добре или не са уверени“, казва Макдауъл.
Превърнете разпознаването на силните страни в нещо нормално
Много често децата си мислят, че е самохвалство или липса на скромност да признаят силните си страни или да определят в какво са добри. Но да знаят в какво се отличават (и къде имат нужда от повече работа) е житейско умение, което ще използват през целия си живот.
„Попитайте детето си какво харесва най-много в себе син. Може би са мили, умни или добри творци – нормализирайте факта, че могат да разпознават собствените си силни страни“.
Първоначално може да се наложи да им помогнете да идентифицират силните си страни или да намерят нещо, в което са добри. Те може и да не могат да видят тези неща веднага. Възможност е да ги насочите и към дейности, които са в съответствие с техните интереси.
„Овладяването на умение е огромен стимул за увереността на децата“, добавя Макдауъл.
Обърнете внимание на усилията
Много по-полезно е да съсредоточите усилията на детето си върху цялата ситуация, отколкото върху нещо друго. Въздържайте се от коментари относно крайния резултат. Например, вместо да се фокусирате върху оценката по математика, коментирайте колко усърдно е учило и колко труд е положило.
„Хвалете усилията на детето си, а не крайния резултат“, казва Макдауъл. „Не всичко получава така, както сме планирали. Независимо дали става въпрос за спортно събитие или проект в училище, важното е, че са работили упорито и не са се отказали. Накарайте ги да се съсредоточат върху усилията си и да приемат за нормално, че нещата не винаги се получават по начина, по който са искали”.
Показвайте положителен саморазговор
Част от предизвикателството с положителния саморазговор е да спрем за минута и да погледнем начина, по който общуваме пред нашите деца. Те научават много, като наблюдават родителите си. Така че, когато се сблъскате с предизвикателна или разочароваща ситуация, бъдете пример за положителен саморазговор в собствения си живот.
„Родителите трябва да разберат, че те също могат да използват това умение“, казва Макдауъл. „Позитивните саморазговори наистина повишават устойчивостта. Както положителните саморазговори, така и доверието играят огромна роля за психичното здраве“.
Можете също така да покажете на децата как да участват в положителен разговор със себе си, като обмисляте с тях различни начини за подход към предизвикателни ситуации. Например, ако трябва да напишат писмена работа и чувстват, че уменията им за писане не са това, което трябва да бъдат, насърчете ги да се съсредоточат върху усилията си, като си повтарят „Ще дам всичко от себе си“. Или можете да им напомните, че в момента може да не са добри писатели, но с упорит труд и практика ще станат по-добри.
Ползите от положителните саморазговори са многобройни, но това изисква практика. Децата биват обсипвани с негативни послания всеки ден – съобщения, които лесно се улавят и попиват. Но с постоянна практика, насърчаване и насоки от ваша страна, положителният саморазговор може да се превърне във втора природа – обектив, през който децата да погледнат, когато са изправени пред предизвикателна ситуация или трудна задача.
Ако установите, че въпреки вашите усилия детето ви продължава да бъде измъчвано от негативни мисли и чувства, може би се случва нещо друго. Обърнете се към лекар или психолог. Те могат да прегледат вашето дете и да обсъдят с вас дали то се бори с проблем на психичното здраве, като депресия или тревожност.
Източник:www.verywellfamily.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Денчева
Photo credit: Freepik