Когато децата са малки, силните емоции са част от израстването. Всъщност избухванията и кризите са нормални и приемливи в тази възраст. За децата е важно да преминат през тези емоционални етапи, за да достигнат емоционална зрялост и да се научат как да се саморегулират.
Въпреки това, когато пораснат, те трябва да установят повече емоционален контрол и да знаят как да се справят със силните емоции по здравословен начин. Ако силните емоции и сривове продължават да се случват извън приемливата възраст, това може да е знак, че детето все още не е емоционално стабилно. Когато това се случи, може да означава, че има един или повече запазени примитивни рефлекси, поддържащи го в постоянно емоционално състояние.
Как задържаните рефлекси влияят на емоциите на детето?
Когато примитивните рефлекси се запазят, често има прекъсване на връзки в мозъка. Запазените рефлекси могат да причинят емоционални пропуски и да предизвикат екстремни емоционални реакции, ако продължат да остават неинтегрирани.
Дете с един или повече запазени рефлекси обикновено е емоционално незряло, нестабилно и не знае как да се саморегулира. Много родители ще кажат:
„Емоциите на детето ми управляват настроението на цялото семейство.“
Ако основата на емоционалното развитие все още не е създадена поради запазени примитивни рефлекси, детето може да не я равие докато порасне. Това може да създаде шокиращо преживяване за родителите, тъй като като темпераментът на детето е бил мек или пасивен. В други случаи поведението и емоциите на детето може винаги да са били разрушителни и да са държали родителите нащрек. Избухванията и сривовете са редовно явление и не са се стабилизирали през годините.
Ако запазен примитивен рефлекс причинява емоционални неуспехи, може да видите някои или всички от следните поведения:
- Избухвания и сривове, които продължават за дълги периоди от време (може би час или повече).
- Плач или гняв поради нежелани сетивни стимули от средата среда: силни шумове, силни миризми или текстури на дрехите.
- Реакции на борба или бягство в социална среда или с връстници.
- Поведения, подобни на Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност – ADHD
- Паника или различни страхове и фобии
Запазени примитивни рефлекси и емоции
За да помогнете за установяването на по-здрава емоционална основа, интегрирането на всички запазени примитивни рефлекси е ключова първа стъпка. Интегрирането на запазените рефлекси ще помогне на децата да развият емоционалната основа, от която се нуждаят, за да успокоят мозъка и да позволят на тялото да се съсредоточи върху по-висши учебни концепции. Когато рефлексите са запазени, детето фокусира цялата си умствена енергия върху поддържането на тялото и емоциите си спокойни, така че да не може да насочи тази умствена енергия към учене.
Рефлексът на Моро и рефлексът на страхова парализа са двата, които предизвикват най-емоционални реакции при децата. Те често са в комбинация, защото работят ръка за ръка заедно, което може да създаде сходни, но и различни емоционални реакции.
Поради сензорната си чувствителност, детето често има екстремни емоционални реакции към стимули от средата. Тези два рефлекса също създават верижна реакция от емоции, които могат да доведат до гневни избухвания и сривове, които продължават дълги периоди от време.
Моро рефлекс
Рефлексът на Моро е известен като „рефлекс на стряскане“, наблюдаван предимно при новородени. Когато този рефлекс се запази, детето остава в постоянно състояние на борба или бягство. Винаги се чувстват в опасност.
Децата със запазен рефлекс на Моро често изпитват емоционална несигурност и страхове, които се засилват още повече от него. В резултат на това те са склонни към по-високи нива на тревожност в сравнение с други, което може да доведе до пристъпи на паника и екстремни промени в настроението.
Някои деца изпитват толкова много емоции, че появяват някои от следните агресивни поведения:
- Хапане
- Блъскане
- Удряне с юмрук
- Хвърляне на предмети
Детето обикновено е в постоянен режим на борба или бягство, особено когато рефлексът е активиран. Когато емоциите го завладеят, сривовете и истериците стават често явление в много домакинства. Децата, които живеят в този тип емоционален свят, често са неутешими, независимо какви техники опитват родители, учители или терапевти у дома или в училище.
Сензорната чувствителност също е често срещана при деца със запазен рефлекс на Моро. Всичко в тяхната среда може да предизвика силна емоционална реакция, дори и да изглежда като нещо незначително.
Някои стимули, които не са притеснителни за нас, но могат да предизвикат реакция у детето са:
- Бръмчене на автомобилен двигател
- Почукване с молив от дете в стаята
- Нощната лампа в спалнята
- Звукът на пералнята или сушилнята в пералното помещение
- Миризмата на вечерята
Детето може да се опита да сдържи емоциите си, но това често се проваля. Децата ще достигнат точката на пречупване и след това ще получат експлозия от емоции и емоционални изблици.
Рефлекс на страхова парализа
Рефлексът на страхова парализа също създава силни емоционални реакции в деца, при които е запазен. Това може да доведе до редица физически, умствени и емоционални предизвикателства.
Децата, които имат запазен рефлекс на страхова парализа, могат да изпитат оттегляне, агресия и ниска толерантност към стрес.
Когато детето се отдръпне, отговорът често е последван от някое от следните поведения:
- плач
- крещене
- удряне
- Бягство от „местопрестъплението“
- Замръзване на място
Друг емоционален страничен ефект, който детето може да изпита, когато се задейства рефлексът на страхова парализа, е невъзможността да говори или техните гласни струни могат да бъдат временно парализирани.
Децата с този запазен рефлекс не обичат да ходят на училище, защото не се адаптират лесно към нови ситуации и среда. Може да е особено трудно в началото на учебната година да влезете в класната стая с нов учител и приятели. Може да почувствате, че детето се стресира и се хваща за всичко познато, за да му осигури комфорт.
Други емоционални реакции, за които трябва да следите, когато детето има запазен рефлекс на страхова парализа, включват следното:
- Ступор (вцепененост – като елен, заслепен от свелината на фарове)
- Хронични фобии
- Силно безпокойство
- Неспособност за приспособяване към социалните промени
- Пристъпи на паника
Рефлекс на Ландау и TLR рефлекс
Детето може също да прояви емоционално поведение, когато има запазен рефлекс на Ландау и тоничен лабиринтен рефлекс (TLR). Въпреки че е по-мек от другите рефлекси, споменати по-горе, детето все още може да има проблеми с емоционалната регулация, когато тези два рефлекса са запазени. То често изглежда „извън контакт“ със своите чувства или чувствата на другите.
С порастването на детето задържането на тези два рефлекса ще продължи да причинява чувство на неудовлетвореност, объркване, проблеми със самочувствието и емоционални изблици, които засягат способността му да се концентрира и да се представя отлично в класната стая.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: М.М.
Източник: ilslearningcorner.com