Слухово-сензорните дейности са най-добрият помощник на децата за преодоляване нарушенията в слуховата преработка, търсенето на слухова стимулация или слухова чувствителност. Опитайте тези 10 дейности, които може да ви бъдат полезни!
„Тя е толкова шумна! Крещи и постоянно говори едновременно с мен.“
„Той губи контрол всеки път, когато чуе сешоара за ръце в обществена тоалетна.“
„Казах му да си измие зъбите и да си облече пижама и сякаш думите влязоха в едното му ухо и излязоха през другото!“
Уменията за слушане, контролът на силата на звука и други видове поведение, свързани със слуха, са често срещани оплаквания от родителите на свръхчувствителните деца. Способността за обработка на звуците от заобикалящата среда в същността си е сътрудничество между ушите, мозъка и слухово-сензорната информация, които съставляват сетивото слух. Слухът е важна част от 8-те сетива, които обезпечават сензорната преработка.
Важно е да разберем как работи слуховата система, за да можем да разберем и признаците на затруднения при слуховата преработка и слуховите дейности. По този начин ще помогнем на децата със свръхвисок и свръхнисък слухов праг, както и на тези с ниска регистрация на това сетиво. Независимо дали детето ви не може да се насити на силната музика, или пък бяга и се крие при първия звук на прахосмукачката, тези дейности са подходящи за вас. Но първо нека поговорим за това как функционира всичко това.
Слуховата система, или казано по друг начин – нашият слух
Слуховата система анализира начина, по който чуваме и разбираме звуците в заобикалящата ни среда. Сетивото слух е изградено от периферни и централни структури, които изпращат сензорни данни от околната среда под формата на вибрации и звукови вълни за обработка от слуховата мозъчна кора. Подобно на всички други области на сензорна обработка, нашият слух е свързан с другите сетива. Когато чуем шум и разберем какво означава, нашите очи, глава и тяло реагират на звука, като или го следват (ако някой ни вика по име), или се отдалечават (ако насреща ни има опасно лаещо куче).
Слухът е важен фактор за развитието ни още от ранна детска възраст и през целия ни живот. Още от момента на раждането, това е едно от най-изострените ни сетива, което ни позволява да разпознаем гласа на майка си и звуците около нас, да се чувстваме спокойни или бдителни, в зависимост от това какво чуваме и как мозъкът ни обработва тази информация.
Нашите уши също са неразривно свързани с баланса, който се контролира от вестибуларния апарат. Когато сме новородени и зрението ни е много слабо, слуховата обработка играе огромна роля в начина, по който взаимодействаме със света около нас, и продължава да расте, както и ние. Когато са налице затруднения в някоя част от процеса на чуване, независимо дали детето е чувствително към шума, пропуска някои звуци или жадува за звукова стимулация, това вероятно ще повлияе на други области от неговото развитие!
Каква е разликата между търсене на слухова стимулация и избягване на слухова стимулация?
Точно като всяко от другите ни сетива, понякога мозъкът свръхпреработва или е в дефицит за определен тип информация. Понякога и малките, и големите деца, a също и възрастните, срещат големи предизвикателства да бъдат чувствителни към различни звуци, докато други деца може да обичат и да търсят силни шумове.
Разбира се, последното може да бъде много трудно за всеки, който е в същата среда като търсещия слухова стимулация, защото и той е получател на цялата информация. Търсещият слухова стимулация всъщност е десенсибилизиран или не обработва достатъчно добре звуците около себе, в резултат на което търси повече звук чрез силни, повтарящи се или хаотични шумове.
Как да разберем, че някой търси слухова стимулация
Ще разберете, че детето търси слухова информация, ако видите (или чуете), че:
- често удря предмети в заобикалящата го среда;
- харесва игри с музикални инструменти, на които свири много силно;
- предпочита да често да слуша музика, по възможност силно;
- обича да пее или да си тананика;
- много се доближава до високоговорители, радио, телевизор или телефон;
- често издава глупави или неподходящи звуци;
- имитира звуци на обекти като бипкане или копира речта на другите;
- говори само със себе си непрекъснато или говори много високо, дори крещи.
Как да разберем, че някой избягва слуховата стимулация
Свръхчувствителността на слуховата система, известна също като сензорна чувствителност, може да накара малкото или голямото дете да реагира неадекватно на слуховите усещания, които достигат до ушите му и се обработват от мозъка му. Често срещани причинители са сирените на пожарни коли, сешоарите за ръце, блендерите и т.н., по принцип всякакви силни звуци в околната среда. Крайната свръхчувствителност често се диагностицира като мизофония или хиперакузис. Мизофонията е разстройство, което се характеризира с трудно понасяне на специфични видове шумове и може да причини неблагоприятни физически реакции, като гадене от звука на дъвчене или сърбане. Тези звуци обикновено не са силни и често се свързват с храненето. За индивида с мизофония звукът от дъвченето на картофен чипс до него може да бъде равностойно на драскане с нокти по черната дъска. Хиперакузисът, от друга страна, се характеризира с чувствителност към звуци. Това означава, че дори леки звуци като от вентилатор, могат да бъдат оглушителни или физически болезнени за детето. В този случай мозъкът определено свръхпреработва входящия звук.
Отговорът на детето на този тип слухова чувствителност може да изглежда така:
- Лесно се стряска и реагира остро на неочаквани звуци като гръмотевици, фойерверки, сешоари за ръце, пускане на вода в тоалетни или кучешки лай;
- Тананика си, за да се разсее от фоновия шум, или издава необичайни звуци, за да се самоуспокои;
- Не харесва шумни места с тълпи от хора, като кафенета, спортни събития или обществени търговски центрове;
- Моли другите да спрат да говорят, независимо от силата на гласовете им;
- Прекалено чувствително към високоговорителите в коли, телевизори и др.;
- Плач или хленчене в отговор на типични звуци като музика, говорене или телевизионен шум;
- Държи ръце на ушите си или използва пръсти и предмети, за да блокира звуците;
- Чувствителност към определени звуци като косачки, перални машини, бръмчене на хладилник, дори тихи шумове като бръмчене на флуоресцентни лампи или далечни вентилатори;
- Лесно се разсейва от звуци и фонов шум в класната стая или на обществено място;
- Оплакване от звънене в ушите или остатъчен шум след напускане на шумна среда.
Трудности при преработката на слуховите стимули
Освен прекомерна и недостатъчно добра обработка, слуховата система може да се дезориентира или да смеси звуците, което затруднява мозъка в интерпретирането на това, което чува, или как на свой ред да отговори вербално. Това се нарича затруднение при слуховата преработка.
Има 4 вида затруднения при слухово-сензорната преработка, ето какви са те:
- При декодирането: Слуховата система не разбира думите, които се изговарят. Те чуват звуците, но мозъкът им не ги обработва като думи. Това е свързано със способността ни да разбираме какво се говори.
- При интеграцията: Това предизвикателство е очевидно, когато мозъкът се бори да обработи множество типове входящи данни наведнъж. Например, ако водите разговор, докато децата ви задават множество въпроси, можете да загубите фокуса си и да не запомните какво казвате.
- При прозодиката: Проблеми в прозодиката се отнася за хора, които имат проблеми с тона, модулацията и подтекста на казаното. Въпрос и възклицание се обработват еднакво в мозъка им. Много хора с разстройства от аутистичния спектър или социално-емоционални затруднения срещат затруднения в тази област.
- При организацията: Това се нарича също резултат и често се характеризира с невъзможност да се извика информация в определен ред или трудности в шумни ситуации. Подобно е на интеграцията, но по-скоро е свързано с извикване на специфични поредици от информация.
Възможно е трудностите със слуховата преработка да са свързани и с ниска регистрация на постъпваия звук.
Някои признаци на ниска слухова регистрация са:
- Неосъзнаване на звуците в околната среда;
- Лоши умения за слушане или следване на посоката;
- „Зониране“ и недобра способност за разбиране и реагиране на насоки;
- Трудност при проследяване на звуци (напр. да знаете къде да търсите, за да намерите учител).
Предимства на слуховия материал
Въпреки разнообразните предизвикателства, свързани със слуховото сетиво, слухово-сензорната преработка може значително да се подобри с правилните стратегии или сензорни дейности.
По-конкретно, слухово-сензорните дейности могат да подпомогнат децата в:
- Когнитивното развитие и учене;
- Речта и езиковите умения;
- Емоционалната регулация;
- Социалните и игрови умения.
Забелязваме, че при сензорно-чувствителните деца често не само една сензорна област е засдегната и няма твърдо правило за това дали едно дете винаги търси или винаги избягва стимули.
Много от родителите на децата, които участват в нашата програма „RISE with Sensory“ съобщават следното: „Детето ми непрекъснато говори твърде силно, крещи и прекъсва, но когато другите говорят, запушва ушите си.“ Това е чудесен пример за колеблива сетивна чувствителност. Да знаете какви признаци да търсите в поведението на детето си е от ключово значение за справяне с неговата сетивна чувствителност с правилния слухов стимул. Това означава, че ако детето ви е чувствително към звука на сешоара за ръце в обществената тоалетна, но постоянно крещи и говори през вас, и двата вида поведение могат да се подобрят, но само когато обърнете внимание на това, което се случва във всеки от сценариите. Тъй като страхът от сешоара е резултат от прекомерна преработка на шума, уменията за слухова обработка могат да се засилят със специфични дейности, свързани с десенсибилизирането на този звук. Що се отнася до викането и силното говорене, стратегиите за подпомагане на недостатъчната преработка на слуховия стимул могат да подобрят това умение. В следващите раздели ще анализираме дейностите, така че да можете лесно да разберете коя от тях ще помогне да посрещнете сензорните потребности на вашето дете.
Слухово-сензорни дейности
Слухово-сензорните дейности са лесно приложими у дома или в терапевтичните кабинети. Те са идеални и за търсещите, и за избягващите стимули, и могат да помогнат за намаляване на част от тяхната чувствителност към околните звуци.
Слухово-сензорни дейности за търсещи, избягващи и по-големи деца
- Слушане на аудиокниги и истории чрез детски плейър:
– За сетивни търсачи: изберете истории с оптимистична и жизнена музика и звуци, звукови ефекти и креативна гласова актьорска игра;- За сензорно чувствителните: изберете успокояваща, нелирична музика, медитация или успокояващи истории;- Накарайте по-големите деца и тези, които работят върху когнитивни и слухови умения за преработка, да разказват сюжета, да отговарят на въпроси и т.н.;– Добавете компонент, свързан с двигателните умения, чрез разиграване на историите, които слушат.
- Пляскане, тропане с крака или движение на тялото под съпровода на песни, които изискват определени движения като „Замръзни“, „Макарена“, „Глава, рамене, колене, пръсти на краката“ или „Колелата на автобуса“:За сетивни търсачи: накарайте децата да се събуят боси, да пляскат силно, да правят преувеличени движения, да играят в стая с ехо, най-добре да е цяла група деца за увеличаване на звука;За избягващи: носете ръкавици за пляскане, носете шумоизолиращи слушалки, препоръчват се занимания в малки групи, най-добре на открито;
За по-големи деца: опитайте танци в редица, уроци по танци или гимнастика, където детето изпълнява съчетания въз основа на музика.
- Свирене на музикални инструменти, включително изпробване на различни жанрове и създаване на ритмични композиции:За търсачи: придържайте се към шумни музикални инструменти, като използвате дървени, метални или пластмасови чукове, усилватели, в стая с ехо като баня, стълбище или стая без килим;За избягващи: ако е възможно, използвайте заглушители, гумени чукове (вместо дървени или метални), предпазвайте ушите, използвайте стая с пяна за звукопоглъщане;
За по-големи деца: опитайте да повтаряте музикални откъси или да играете на „огледало“, като един човек свири мелодия, а следващият се опитва да я повтори.
- Експериментирайте с пускане на различни предмети върху различни текстури или отгатване на предмета. Например, падане на молив върху теракот в сравнение с падане върху килим, или завързване на очите на детето и изпускане на леки предмети, като то трябва да познае кое е паднало като „яйчена черупка“ в сравнение с като „топка за пинг-понг“:- Опитайте да изпускате предметите от различни височини за по-силен звук и накарайте детето си да експериментира със стоене по-близо или по-далеч от звука, ако е необходимо.
- Направете телефонна игра с консерва или картонена чаша и конец:За търсачи: използвайте по-силен звук, пейте песни или викайте „Наздраве!“ в „телефона“ и застанете по-близо един до друг, като скъсите нишката;За избягващите: използвайте по-спокойни, по-тихи гласове и стойте по-далеч един от друг.
- Използвайте уоки-токи на различни места:За търсачи: позволете им да чуват звука на висок глас;За избягващите: Покажете им как да намалят звука и умишлено да говорят по-малко в уоки-токитата;
За по-големи деца: спелувайте думи или произнасяйте рими, които другият трябва да повтори.
- Играйте с изследване на звуците от околната среда и накарайте детето да локализира различни звуци като пожарна кола, високоговорител и т.н. в различни среди като:- Звуци от природата;
– Градски звуци;
– Битови звуци. - Играйте игри с повторение като „Отидох на пикник“, при които детето трябва да слуша и повтаря нарастваща поредица от обекти;
- Играйте игри за слушане и обработка като „Бинго“ и „Саймън казва“;
- Играйте игри със силно възпроизвеждане на шепот/ викане и използване на микрофони, високоговорители и др.
Как да използвате слухови сензорни дейности с вашето дете
Въпреки че списъкът по-горе е чудесна отправна точка за извършване на слухово-сензорни дейности с вашето дете, то трябва да пожелае да ги прави. По-долу ще откриете някои стратегии, за да му помогнете да се ентусиазира.
Опитайте се да приспособите дейностите към предпочитанията и способностите на вашето дете, за да увеличите вероятността то да пожелае да се ангажира с тях. Например, ако детето Ви обича животните, може да се разходите из ферма или сред природата и да слушате звуците на животните. Или организирайте семейно посещение на концерт.
Децата, които проявяват чувствителност към звука, вероятно ще се нуждаят от бавен и постоянен подход за изграждане на толерантността си към звука и неговата сила. Така че работете върху постепенно излагане, което пък води до бавна десенсибилизация. Това означава да позволите на детето да ви води и никога да не насилвате дадена дейност. Това важи за всички сензорни дейности. Опитайте се да включите тези слухови дейности в ежедневието, така че детето ви да се упражнява в тези умения при повторението на ежедневните дейности. Например, вашето слухово търсещо дете може да слуша музика всеки път, когато си мие зъбите, за да му помогне да посрещне нуждите си като част от дневния режим.
Стратегии за слухова чувствителност
Когато детето има затруднения със слуховата преработка, независимо дали търси слухова стимулация, или е чувствително към силни шумове, следните стратегии могат да му помогнат:
- Помислете за меки тапи за уши или шумоизолиращи слушалки, за да заглушите звуците, особено в шумна среда;
- Слушайте лека, спокойна и ритмична музика;
- Залепете мек материал (например филц) към краката на бюрата и столовете;
- Използвайте килими, за да намалите ехото на твърдия под;
- Посещавайте обществени места като паркове, ресторанти и молове, когато трафикът е слаб;
- Създайте визуални графици или визуални подкани;
- Използвайте физическа подкана, обект или песен, за да обозначите преход като „почисти“ или „време е да тръгваме“;
- Забавете речта, когато давате указания, или добавете визуални компоненти и накарайте детето да повтори инструкциите;
- Позиционирайте детето далече от коридорите, прозорците или оживените зони в училище и осигурете тиха стая за уединение в къщата, например сензорна стая;
- Използвайте нежен тон или шепот.
Източник: Your Kids Table.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Искра Петрова