Страхът от зъболекар при децата придобива все по-голямо значение за общественото здраве, тъй като може да доведе до недостатъчна грижа за зъбите, както и влошено здраве на устната кухина. Често срещано е детето да се страхува от зъболекаря. Проучванията доказват, че хората с дентална фобия (в статията термините тревожност и фобия се използват като взаимозаменяеми) изпитват клинично значими симптоми на паника като: сърцебиене, изпотяване, треперене, замаяност/припадъци и парестезия (изтръпване, „мравучкане“ или чувство на вкочаненост). Паническите симптоми може да са резултат от процеса на лечение, който предизвиква тревожност, и да имат различни проявления в зависимост от конкретната стоматологична манипулация. Така например хора, чийто страх е свързан основно с правенето на зъбни снимки, може да получат паник атаки, проявяващи се с усещане за задушаване, докато тези, които се страхуват от друг тип стоматологични процедури, биха имали различни панически симптоми. Денталната фобия е реална и понякога може да е причина за недостатъчна стоматологична грижа при деца и юноши.
Какво може да направите вие като родители, за да подсигурите, че детето ще получи необходимата дентална грижа въпреки страха си от зъболекар? Тази статия ще ви запознае с някои изследвания и ще предложи съвети как вие и детето ви да управлявате по-добре този страх.
Като част от първото задълбочено проучване на страха от зъболекар при децата (1995) изследователите откриват, че той е често срещан и се дължи на предишен негативен опит от посещение при стоматолог. В някои случаи причината за дентална фобия е страх от зъболекар в семейството (при родители или братя/сестри). Всъщност, децата, чиито родители имат среден до силен страх от зъболекар, е два пъти по-вероятно също да го развият, в сравнение с тези, чиито родители изпитват ниска степен на страх. Страх от непознати, инжекции и задушаване – това са едни от най-често срещаните страхове при групата деца, които участвали в изследването.
Макар една от основните причини да е негативен предишен опит, страхът от зъболекар всъщност има по-сложна природа, отколкото предполагаме. Доказателствата сочат, че цялостната атмосфера, свързана с посещението при зъболекаря, е значително по-важен фактор за появата на страх или поведение на избягване в сравнение с конкретно неприятно преживяване. Избягването на стоматологична грижа може да бъде проява и на други състояния, например страх от социална оценка (социална фобия), страх от бактерии или страх от това да си далеч от сигурността на дома.
Децата с генерализирана дентална тревожност изпитват значителна тревожност от мисълта за стоматологично лечение и обикновено не могат да посочат само един аспект на лечението, който е труден за тях – те обикновено казват „всичко е ужасно“. Нещо повече, тези деца често имат проблеми със съня в нощта преди посещението при зъболекаря и се чувстват физически и/или емоционално изтощени след лечението. Те се тревожат за самата процедура, за собственото си поведение по време на процедурата и дали ще могат да се справят с тревожността си, от какво стоматологично лечение биха/не биха имали нужда в бъдеще, както и дали зъболекарят ги възприема в негативна светлина заради страха им или здравето на техните зъбите.
Физиологичната реакция на този страх може да бъде набор от панически симптоми, както вече бе споменато. Като част от програмата за преодоляване на тревожността, децата научават, че тя се състои от три елемента: техните мисли, чувства и реакции. “Krank“ (от немски – болен) e интензивната реакция на тялото им към страха и стреса, която често предизвиква панически атаки. “Chill” (от англ. – спокоен) нормализира сърдечния ритъм и отпуска тялото при стресова ситуация или това, което детето възприема за стресова ситуация. Какво можете да направите, за да помогнете на детето си да се обръща по-рядко към “Krank“ и по-често към “Chill? Ето няколко съвета:
Дайте им колкото е възможно повече информация
Децата, особено тревожните, се справят по-успешно, когато имат усещане за предсказуемост. Много по-вероятно е да са предразположени към денталната процедура, когато предварително знаят какво да очакват. Родителите могат да помогнат, като опишат какво ще се случи, както и усещанията, които детето може да изпита (в частност, звуци/вкусове и др.). Може да е полезно, дори, ако зъболекарят демонстрира процедурата върху родителя, така че детето да види какво ще се случи. Това е известно като метода „кажи-покажи-направи“. Изследване във Венецуела сочи, че при деца, при които е приложен този метод, не се наблюдава повишаване на кръвното налягане в сравнение с тези, при които методът не е приложен. Методът „кажи-покажи-направи“ дава на детето така нужното усещане за контрол и предсказуемост.
Окуражавайте детето си да даде сигнал, когато изпитва нужда зъболекарят да спре процедурата. Това е ключов момент в изграждането на комуникация и доверие между детето и зъболекаря. Помагайки на детето си да разбере, че даването на сигнал, когато има нужда от почивка, е нещо приемливо, вие му давате повече контрол върху ситуацията.
Прилагайте техники за релаксация
Тези техники са особено полезни за деца с тревожност. Те помагат да се забави и намали физическата реакция на тялото към страха. Много деца изпитват облекчение, ако прилагат прости упражнения за дишане, като например дълбоки вдишвания и бавни издишвания. Прогресивната мускулна релаксация също може да бъде полезна. При нея детето напряга и отпуска групи мускули с определена последователност със затворени очи. Тази техника може да се прилага и на зъболекарския стол.
Упражнявайте систематична десенсибилизация
Систематичната десенсибилизация е метод, при който човек бива постепенно излаган на предизвикващата страх ситуацията до степен, която той намира за плашеща, като същевременно се прилагат техники за релаксация, за да се намали напрежението. Например, при дете, което изпитва страх от инжекции, зъболекарят може първоначално да покаже спринцовката, да обясни от какво е устроена и каква е целта й, докато детето съумее да гледа и държи спринцовката без или с много малко страх. След това зъболекарят ще постави спринцовката с все още запушения връх на иглата в устата на детето и ще я задържи толкова време, колкото отнема по принцип поставянето на инжекция. Детето бива окуражавано да използва стратегии за релаксация, за да управлява неизбежния страх в тази ситуация, до момента, в който започне да усеща много малко или никакъв страх и е готово да бъде поставена истинската инжекция, следвайки демонстрираните вече стъпки. Този модел изисква да насрочите няколко посещения при зъболекаря преди реалното лечение, за да дадете възможност на детето си постепенно да привикне към зъболекарския кабинет и инструменти.
В скорошно проучване деца на възраст от 5 до 17 години (с умерена дентална тревожност/страх) са помолени да наблюдават за 2 минути снимки в чакалнята преди посещението си при зъболекаря. Снимките се състояли както от позитивни образи, свързани със зъболечението (пр. усмихнати деца или мече на зъболекарския стол), така и неутрални образи (такива, свързани с къщата или градината). Заключението от проучването е, че наблюдаването на положителни образи, свързани със зъболечението и зъболекарите, води до краткосрочно намаляване на тревожността при децата. Това сочи, че визуалното излагане на ситуации, предизвикващи страх, е успешна техника при деца, страдащи от дентална тревожност. При използването на тази техника е важно да се подсигури, че всички визуални материали са подходящи за възрастта на детето.
Ако не разполагате с нужното време за прилагане на описаните техники или ако денталната тревожност не е особено силна или тежка, може да използвате техники за отвличане на вниманието. Ето и някои примери за подобни техники: да използвате една и съща играчка в чакалнята и на зъболекарския стол; да си припомните скорошно щастливо събитие (рожден ден на приятел) и да помолите детето си да мисли каква е била обстановката по време на събитието, докато е на зъболекарския стол; да поставите задача на детето си (да брои керемидите на отсрещния покрив), докато трае процедурата. Всичко това позволява вниманието да бъде отвлечено от самата дентална процедура. Скорошни изследвания показват, че музиката също може да бъде метод за отвличане на вниманието при деца, които имат умерена дентална тревожност.
Подкрепяйте позитивното
Малките награди (например стикери, временни татуировки и др.) могат да окажат положително въздействие върху „смелото поведение“ и готовността на детето да сътрудничи. Може да установите и своеобразна жетонна система – след всяко успешно посещение при зъболекаря детето да получава жетони, които след това да може да „осребри“ в малка награда.
Участвайте
Важно е да знаете, че вие сте ролеви модел за детето си. В споменатото по-горе проучване видяхме, че децата изпитват дентална тревожност както заради негативен минал опит, така и поради тревожността и страха от зъболекар на собствените им родители. Бъдете позитивни и подкрепящи при разговорите за посещение при зъболекаря, като обяснявате ясно и сте търпеливи с детето си.Тези съвети ще ви помогнат по-лесно да управлявате денталната тревожност на детето си.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Димка Ненова-Згурова
Източник: https://www.turnaroundanxiety.com