Какво предизвиква ходенето на пръсти при децата и как да подходите към него? Научете някои сетивни стратегии свързани с ходенето на пръсти, как то е свързано със сетивните проблеми и кога може да е притеснително – статия от Алиша Гроган, ерготерапевт.
В една от най-популярните ни статии ‚10 индикатора за сетивата, които може да пропускате’ аз накратко говоря за един сетивен индикатор, който често виждам като ерготерапевт и това е ходенето на пръсти при децата.
Този вид сетивно поведение е нещо, за което много родители са ме питали през годините и ми прави впечатление, че бройката нараства с времето. Мисля, че е важно да разгледаме как това може да бъде свързано със сетивни проблеми, тъй като е често срещано сред децата. Също така е объркващо да разберем защо се случва!
Истината е, че както при повечето знаци и индикатори свързани със сетивата и поведението и тук има широк спектър, който обхваща от това, което се счита за нормално до това, което е предизвикателство в детския живот и на което трябва да се обърне внимание.
Не е учудващо, че много родители си задават такива въпроси:
„Дали детето ми има сетивен проблем щом ходи на пръсти? Или е нещо друго?“
„Трябва ли да се притеснявам относно това, че детето ми ходи на пръсти?“
В тази статия аз ще отговоря на тези въпроси и ще разгледаме следното:
- Често пропусканият голям сетивен компонент при ходенето на пръсти
- Защо някои деца ходят на пръсти
- Връзката между ходенето на пръсти и сетивните проблеми
- Какво да направим когато детето ни ходи на пръсти
Какво представлява ходенето на пръсти?
‚Типичният‘ начин на ходене, наричан още ‚походка‘ включва стъпването на земната повърхност първо с петата, следвана от средата на стъпалото и накрая пръстите в люшкащ се модел, който придвижва човекът напред към следващата му стъпка.
Има много причини поради които човек може да не ходи по този начин и ние ще ги разгледаме по-късно. Като цяло обаче, това е най-ефективният начин на ходене и начинът, по-който малките деца в крайна сметка ще се научат да ходят.
Когато едно дете ходи на пръсти, то поставя основната си тежест върху възглавничките на стъпалото и вместо да пусне стъпалото от петата към пръстите ще направи няколко последователни стъпки на възглавничките и пръстите си редувайки стъпалата.
Честотата, с която едно дете може да ходи на пръсти може да варира, както и това колко се изпъва на пръсти, докато ходи, но като цяло всяко постоянно ходене по този начин се смята за ходене на пръсти.
Има някои по-екстремни случаи, в които детето ходи на върха на стъпалата си с пръсти подгънати навътре (на ‚кокалчетата‘ на пръстите си), но в тази статия ние разглеждаме позицията, в която детето ходи на пръсти с пети повдигнати от земята.
Кога е нормално да се ходи на пръсти?
Този въпрос оставя объркване в много родители, защото е трудно да се каже дали ходенето на пръсти при детето им е нещо нормално за развитието му или не.
През ранния стадий на прохождане, бебетата и малките деца ще експериментират с движенията докато се учат да балансират, да пълзят, да стоят изправени, да ходят и да тичат. Тези движения включват ходене на пръсти и повечето деца ще го правят докато израстват тези фази.
Когато детето премине през прохождащата фаза и продължи да ходи по този начин или увеличи ходенето си на пръсти във или след тази фаза (понякога наричана постоянно ходене на пръсти) това вече не се счита за нормално за развитието и повечето лекари и терапевти ще се опитат да констатират защо детето го прави.
Защо децата ходят на пръсти?
Този вид ходене без диагностицирана или разбираема причина се нарича ‚идиопатично ходене на пръсти‘ и означава, че започва без очевидна причина или известно състояние.
Но има много потенциални причини за това едно дете да ходи така след фазата на прохождане и много по-големи деца продължават също да го правят.
Причина номер 1: Слабост в мускулите
Първата причина за този вид ходене е, че детето или човекът има слабост в мускулите или неврологично състояние, което се отразява на силата, координацията и движението като церебрална парализа, мускулна дистрофия на Дюшен или някакъв вид балансови или двигателни затруднения.
В тези случаи има биологична или анатомична причина. Това може да бъде свързано с присъща спастичност в мускулните тонове на тялото като например стягане в глутеусите, в ахилесовото сухожилие или в мускулите на прасеца или друга причина, която прави стандартното ходене трудно.
Причина номер 2: Храносмилане
Има проучвания, които разглеждат връзка между стомашно-чревното функциониране и ходенето на пръсти, когато детето се повдига на пръсти заради стягане в корема или глутеуса. Също така има подозрения за генетичен компонент, тъй като този вид ходене понякога се наблюдава през поколенията.
Причина номер 3: Запазен рефлекс
Ходенето на пръсти се свързва и с някои запазени примитивни рефлекси и по-конкретно тоничния лабиринтен рефлекс (TLR) или плантарния рефлекс.
Тези рефлекси влияят на координацията (пълзене и ходене), на баланса, на тона на мускулите и могат да имат силно влияние върху сензорното развитие на детето.
Такива рефлекси са често срещани при деца със сензорни затруднения, както и тези със сензорни проблеми и имат редица двигателни, развойни и поведенчески влияния върху децата.
Не винаги ходенето на пръсти е причинено от запазени рефлекси, но е важно да им се обърне внимание, тъй като има ясна връзка между тях и сетивното поведение свързано с движение като ходенето на пръсти.
Причина номер 4: Сетивна обработка
Това е най-честата причина, която наблюдавам в децата с такова поведение. Но дори когато разглеждаме тази причина не всичко е черно и бяло. Има много начини, по които сетивната система може да кара детето да ходи така.
Ходене на пръсти: Връзка със сетивната обработка
Както споменах по-горе, ходенето на пръсти е възможен сетивен индикатор и може да показва наличието на сетивен проблем или нужда.
Децата, които ходят на пръсти могат да имат занижена обработка или свръхобработка на усещанията, което директно влияе на тяхната способност да координират тялото си за ходене и движение.
За един търсач на усещания този вид ходене притиска ставите на пръстите, на стъпалата и на краката (там има множество тънки кости!), което дава богат проприоцептивен приток за тялото. Търсачите на усещания обичат това чувство и затова продължават да го стимулират.
Други деца имат слаб регистър или слабо осъзнаване на тялото, тъй като не усвояват този проприоцептивен приток добре и може да имат нужда да ходят на пръсти тъй като усещането от това дава на детето информация за позицията му спрямо пода или земята под него.
Като цяло това помага на децата да чувстват как ходят по-добре, ако не го правят и ходят нормално те могат често да се спъват или да се блъскат в неща.
Ходенето на пръсти също така поставя тялото извън баланс, което създава увеличен вестибуларен приток към тялото.
Това също мотивира търсачът на усещания да обича да се върти, да виси с главата надолу или да се клати.
Ходенето на пръсти е не само резултат от търсене или липса на достатъчно сетивен приток. Някои деца ходят така, за да избегнат усещания, особено усещането за различни текстури под краката им.
Често този вид ходене е предпочитан начин на ходене от тези, които избягват усещанията. Те се повдигат на пръсти, за да избегнат усещанията като намалят повърхността на стъпалата, която опира в земята. Това се случва заради прекомерната обработка на сетивните усещания.
Има дори предположения, че визуалната сетивна система може да влияе на ходенето на пръсти, поради ролята си да ни помага да се навигираме в обкръжаващата си среда.
Разбрахте ли сега какво имам предвид с това родителите да се объркват?
Истина е, че ходенето на пръсти може да бъде едновременно поведение на търсещ и избягващ усещанията и може да бъде повлияно от няколко сензорни системи. Всъщност повечето трудности при обработката на усещанията могат да варират така по скалата и също така могат да се влияят от множество сензорни системи наведнъж.
Да знаете какво поведение има детето ви и защо го прави е първата стъпка към това да разберете как да му помогнете.
Ако всичко това е ново за вас горещо препоръчвам да се запишете на някой от нашите семинари по сетивна обработка, който ще ви научи как да идентифицирате сензорните нужди на вашето дете и как да използвате сетивните дейности, за да му помогнете.
Тази информация може да ви накара да се чудите дали ходенето на пръсти означава, че детето ви има диагноза.
Означава ли ходенето на пръсти, че детето има аутизъм или проблем със сетивната обработка?
Както повечето трудности със сетивната обработка и тук не всичко е черен или бял признак, че ходенето на пръсти е индикатор за такъв проблем като аутизъм, дефицит на внимание и хиперактивност или проблем със сетивната обработка, както и за каквато и да било диагноза.
Все пак, тъй като тези диагнози включват сериозен сетивен компонент е по-сигурно да предположите, че децата с такива диагнози, които ходят на пръсти го правят заради проблем със сетивната обработка.
Ако вие сте притеснени, че детето ви ходи на пръсти може да го заведете на ерготерапевт, който да определи други области в живота, където сетивната обработка би се отразила на поведението и независимостта им.
Сетивните системи са много свързани помежду си и рядко има някоя изолирана област, която да е засегната, така че си струва да се консултирате с вашия лекар или ерготерапевт, ако наблюдавате това във вашето дете.
Ще надрасте ли детето ми ходенето на пръсти?
Тъй като тази походка може да бъде съвсем нормална за някои фази е трудно да се разбере дали постоянното ходене на пръсти е достатъчен признак, за да потърсите помощ.
Все пак продължителното ходене по този начин може да се отрази негативно на мускулатурата на стъпалата, на глезените, на краката, което от своя страна може да повлияе на ханша и на гърба (помните ли какво казах за това, че всичко е свързано?)
Ако детето ви продължи да ходи по този начин след 2-3 годишна възраст попитайте педиатъра си за мнение не само за ходенето на пръсти, но и за други сфери, които е добре да се изследват. Много от децата израстват това, но има и такива, които не успяват, затова ако започнете някои стратегии, за да го спрете възможно най-рано това може много да помогне.
Сетивни стратегии за ходене на пръсти
Ако вече познавате моя блог, значи знаете че като терапевт АЗ ОБИЧАМ сетивните дейности. Те са най-добри като подход спрямо всички видове сетивни проблеми и всички деца ги обичат, защото са забавни.
Ходенето на пръсти не прави разлика и има хиляди стратегии, които могат да помогнат на регулацията, така че този вид ходене да намалее.
Сетивни стратегии за търсачите на сетивни усещания
Тъй като тези деца обичат силните сензорни усещания и затова и ходят на пръсти, помислете за усилването на тези усещания, които иначе получават по този начин:
- Набавете им проприоцептивен приток чрез скачане на трамплин, на дюшек или скачане на въже на един или два крака.
- Насърчавайте игрите на бос крак доколкото е възможно. Още по-добре е ако детето ви ходи босо по различни повърхности като трева, мокет, чакъл и т.н.
- Правете масаж на стъпалата на детето си като използвате лосиони или гъби за баня.
- Оставете детето си да ходи на греда, по камъни или да се люлее, за да получава силен вестибуларен стимул и да тренира системите си за равновесие.
- Подтиквайте детето си към танци, гимнастика, плуване и други дейности, които активират движението и координацията.
- Правете ставни компресии на детето си, за да подадете директен проприоцептивен приток на ставите бързо.
Сетивни стратегии за децата, които избягват сетивните усещания
Тези деца свръх-обработват сензорната информация, така че вие трябва да работите върху намаляването на усещанията на техните сензорни системи, които са подтиквали детето ви да ходи на пръсти:
- Говорим много за сетивни кошчета за всякакви неща от трудно хранене до избягване на текстурирани повърхности, но знаехте ли че децата ви могат да сложат и босите си крака сред тях? Звучи глупаво, но е страхотен начин за стимулиране на тактилните системи на стъпалата да обработват различни повърхности.
- Нежното обтриване или масаж на краката може да помогне за бавното привикване с усещанията. За всички чувствителни деца започнете това упражнение с обути чорапи в началото.
- Пробвайте различни чорапи и обувки. Един трик, който научих в началото на кариерата си от един детски терапевт бе да карам детето да носи обувки с твърда подметка и пета като каубойски ботуши, за коригиране на походката. При някои деца това помага!
Сензорни стратегии за деца със слаба чувствителност
- Опитайте техниката ‚body mapping‘ или рисувайте по тялото на детето, така че то да проследява движението; насочвайте го вербално да ходи на принципа пета-пръсти.
- Осигурете проприоцептивен приток (чрез скачане, имитиране на животни и т.н.) и след това го накарайте да ходи на принципа пета-пръсти. Можете да му помогнете с визуални знаци като да ходи върху нарисувана линия, да ходи по греда и т.н.
- Използвайте намачкана хартия, обувки с метален ток или текстуриран найлон с балончета, за да добавите и звуков ефект и по този начин да привлечете по-силно внимание към ходенето на принципа пета-пръсти.
** В по-тежки случаи на постоянно ходене на пръсти, където детските мускули или позиция вече са негативно повлияни вашият терапевт може да ви препоръча по-драстичен подход спрямо него като отливки, хирургична интервенция или ортеза. Тези похвати се ползват рядко и само когато останалите интервенции не са донесли успех и терапевтът или лекарят ги е счел за необходими.
Още помощ за сетивното ходене на пръсти
Това което е важно е, че ако детето ви ходи постоянно на пръсти вие трябва да обсъдете това с педиатъра му.
Има някои големи проблеми, които могат да се причинят на мускулите и ставите от продължителното и постоянно ходене на пръсти и има много различни начини, по които да се подходи и да се работи с вашето дете.
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елена Иванова
Източник: yourkidstable.com