гр. София, ул. “Майор Димитър Думбалаков” 38, ет. 4
тел. 0887 545 446

Децата и срамежливостта

Децата и срамежливостта

Петък, 14 Януари 2022
scared-girl-fearful-little-girl-covered-her-face-with-her-hands-yellow-backgroud scared-girl-fearful-little-girl-covered-her-face-with-her-hands-yellow-backgroud freepik

Срамежливото дете е неспокойно и сдържано в непознати за него ситуации, включващи общуването с други хора. При запознанство с нов човек или говорене пред по-голяма група от хора, детето започва да се притеснява, чувствайки се поставено „под прожекторите“. Такъв тип деца се чувстват много по-комфортно, наблюдавайки действието отстрани, отколкото вземайки участие в него.

Повечето деца проявяват срамежливост от време на време, но животът на някои от тях бива силно ограничен поради прекомерната им притеснителност. Често по-срамежливите деца превъзмогват това чувство с възрастта, но не е рядко срещано и израстването им като срамежливи възрастни. Родителите могат да помогнат на децата си да преодолеят леката срамежливост. В по-тежките случаи обаче може да се стигне и до търсене на професионална помощ.

Усложнения при срамежливостта

Постоянната и тежка форма на срамежливост може да влоши качеството на живот на детето, водейки до:

  • Намалени възможности за развитие или практикуване на социални умения;
  • По-малко приятели;
  • Редуцирано участие в забавни и полезни за него дейности (спорт, танци, театър, музика), изискващи взаимодействие с други хора;
  • Повишено чувство на самота и незначителност;
  • Понижено самочувствие;
  • Намалена способност за разгръщане на пълния потенциал на детето, поради страх от осъждане;
  • Високи нива на тревожност;
  • Наличие на физически ефекти като изчервяване, заекване или треперене.

Срамежливостта има и положителни страни

Срамежливото поведение се свързва и с редица положителни прояви у детето, като например:

  • Добро представяне в училище;
  • Възпитано поведение и странене от неприятности;
  • Внимателно изслушване на другите;
  • Улеснение в грижите от страна на родителите.

Възможни причини за срамежливостта

Някои от възможните причини за отключване на притеснителността в децата, могат да се дължат на:

  • Генетика – аспектите на личността могат да зависят, поне от части, от наследствения генетичен състав на индивида;
  • Личност – емоционално чувствителните и лесно плашещи се бебета е по-вероятно да израснат като срамежливи деца;
  • Заучено поведение – децата се учат, подражавайки на своите родители. В този ред на мисли, срамежливите родители могат да предадат срамежливостта си на своите деца;
  • Семейни отношения – децата, които не се чувстват силно свързани с родителите си или които са били пренебрегвани и лишавани от грижи, са склонни да развият тревожно срамежливо поведение. Свръхгрижовните родители, от своя страна, могат да научат децата си на притеснение и страх от нови ситуации;
  • Липса на социално взаимодействие – децата, които са били изолирани от другите през първите и най-важни години от живота си, страдат от липсата на социалните умения, позволяващи лесното общуване с непознати хора;
  • Остра критика – децата, станали обект на тормоз от страна на значими в техния живот хора (родители, братя, сестри, приятели или други близки членове на семейството), са склонни към срамежливост;
  • Страх от провал – децата, които са били тласкани твърде много пъти отвъд възможностите си (и след това са били карани да се чувстват зле поради неуспеха си), може да изпитват страх от провал, който се проявява под формата на срамежливост.

Омагьосаният кръг

Ако в дадена социална ситуация детето проявява срамежливост, то самото може да се укори за поведението си след това. Този упрек може да го направи по-самоосъзнато и самокритично, като обаче увеличи вероятността да продължи да бъде срамежливо в бъдеще. С течение на времето увереността и самочувствието му могат да започнат да намаляват. Колкото по-малко уверено в себе си се чувства едно дете, толкова по-вероятно е да проявява срамежливост.

Отношението на родителите е от решаващо значение

Родителите оказват огромно влияние в живота на децата си – вероятно много повече, отколкото те самите осъзнават. Ето няколко съвета как един родител трябва да се държи с детето си, ако то проявява срамежливост:

  • Внимавайте да не слагате на детето си етикет „срамежливо“. Децата (и възрастните) са склонни да отговарят на етикетите, които им биват „залепени“;
  • Не позволявайте и на други хора да определят детето Ви като срамежливо;
  • Никога не критикувайте и не се подигравайте на детето си, когато е било срамежливо. Бъдете подкрепящи, съпричастни и разбиращи;
  • Насърчавайте детето да говори за причините за своята срамежливост – от какво се страхува?;
  • Разкажете на детето си за моменти в живота си, когато сте били срамежливи и какво сте направили, за да ги преодолеете. Тъй като малките деца често възприемат родителите си като съвършени, признаването на собствената Ви срамежливост може да накара детето Ви да се почувства по-добре и да намали тревожността му като цяло;
  • Бъдете общителни. Демонстрирайте уверено поведение и давайте пример.

Стратегии за родителя

Напълно възможно е да успеете да насърчите детето си да бъде по-общително. Стратегиите зависят от конкретното дете и обстоятелствата, но при всички положения се препоръчва следното:

  • Споделете своите начини за справяне със срамежливостта през годините. Практикувайте ги с детето си;
  • Обяснете на детето многото предимства на това да не бъде срамежливо. Давайте примери от собствения си живот;
  • Насърчавайте общителното поведение. Похвалете детето си, когато премине през нова за него ситуация или пък срещне нов човек, без да проявява срамежливост;
  • Опитайте да си поставяте цели, заедно с детето. Стремете се към малки, постепенни стъпки и го поощрявайте за напредъка му. Например, поздравяването на друго дете със „Здравей!“ може да бъде голяма първа стъпка;
  • Умишлено поставяйте детето си в нови ситуации. Първоначално се стремете към малки промени в поведението му, а след това постепенно ги надграждайте. Например, наградете детето по някакъв начин, ако поздрави непознат за него човек. Бъдете подкрепящи!
  • Уверете се, че детето Ви има възможност да се изявява в това, което прави най-добре. Хвалете го за всяко едно ново умение, което е усвоило.

Професионална помощ

Ако детето Ви страда от тежка форма на срамежливост, помислете върху варианта за консултация с професионалист. Възможностите за лечение включват:

  • Справяне със стреса;
  • Стратегии за релаксация;
  • Консултативни сесии;
  • Развитие на социалните умения.

Към кого да се обърнем за помощ

  • Към педиатър (за насочване към професионалист);
  • Към психолог;
  • Към Националната телефонна линия за деца (тел. 116 111).

Какво трябва да запомним

  • Срамежливото дете е неспокойно и притеснено в чужди за него ситуации, като например общуването с непознати хора;
  • Повечето деца проявяват срамежливост от време на време, но животът на някои е силно ограничен поради тежката й форма;
  • При тежки случаи се препоръчва консултация с професионалист.

Източник: https://www.betterhealth.vic.gov.au
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ирена Маркова
Редакция: Ванеса Тодорова
Photo credit: Freepik