Социална тревожност при тийнейджърите 

Социална тревожност при тийнейджърите 

Въпреки че партитата, социалните събирания и големите събития изглеждат забавни за повечето хора, някои не могат да се справят с тревожността, която изпитват при досег с тълпата. Други пък се чувстват неспокойни дори и в по-тясно обкръжение и предпочитат да разговарят с познати само в контролирана среда. Когато безпокойството по време на социални събития е толкова силно, че става изтощително, може да става въпрос за социална тревожност.

Какво представлява социалната тревожност

Социалната тревожност се описва като „интензивен, постоянен страх от това, че сте наблюдавани и съдени или критикувани от другите“. Социалната тревожност е психично разстройство, при което човек изпитва силна тревога, когато се сблъска със социални ситуации. Смята се, че около 7 % от населението страда от социална тревожност в някаква степен. Срещите с нови хора, посещаването на учебни занятия, необходимостта да се говори с продавачи и служители в магазини, провеждането на телефонни разговори, запознанствата и дори семейните събития могат да бъдат стресиращи за хората, страдащи от социална тревожност.

За хората със социална тревожност стресът, предизвикан от социалното взаимодействие, е извън техния контрол и опитите да се успокоят или съвземат пред другите могат да влошат усещането им,че са критикувани или осъждани. Хората със социална тревожност могат да се притесняват за предстоящи социални събития много преди те да се случат. Някои хора, които страдат от социална тревожност, не се страхуват от големи групи или от социална обстановка, но се страхуват от публичен натиск или от това да бъдат в центъра на вниманието. Неща като изнасяне на реч, танци, участие в спортни състезания или други публични изяви могат да се окажат твърде тежки за хората със социална тревожност.

Социалната тревожност обикновено започва още в детска възраст. Срамежливите деца понякога успяват да излязат от черупките си, но децата с ранна социална тревожност могат да останат срамежливи през тийнейджърските си години и дори в зряла възраст. Страхът им от социални ситуации се засилва с появата на повече такива през всеки следващ етап от развитието им. Много деца изработват свои стратегии за преодоляване на социалната тревожност в определени ситуации и започват да избягват напълно други. Въпреки че децата могат естествено да се адаптират, за да преодолеят някои от страховете си в социални ситуации, много от тях не взимат мерки и в крайна сметка ограничават избора си и потенциала си за обучение и кариера, в които иначе биха се отличили.

Доколкото изследователите могат да преценят, социалната тревожност има тенденция да се среща в семействата. Социалната тревожност може да бъде предизвикана от травма, но тя е предимно генетична. Все още учените не са съвсем сигурни защо някои членове на семейството страдат от социална тревожност, а други не.

Симптоми на социална тревожност

Симптомите на социална тревожност започват веднага щом от засегнатото лице се изисква да бъде около други хора или да се представи пред тях. Тези симптоми включват:

  • Изчервяване, изпотяване, треперене
  • Бърз сърдечен ритъм
  • Изгубване на съзнание
  • Чувство на гадене или стомашно неразположение
  • Вдървена стойка на тялото, малък или никакъв контакт с очите и едва чуваем глас
  • Страх от осъждане, особено от непознати хора и затруднение да бъдат с или около хора. Може отчаяно да искат да говорят, но да им е трудно
  • Чувстват се неудобно пред хората и се притесняват да са там
  • Страхът, че другите ще ги съдят, е по-важен от всички други причини
  • Избягване на места, където има струпване на много хора

Въпреки че общата тревожност е силен страх от бъдещето и други ситуации, социалната тревожност е страх само от социални ситуации. Когато говори с лекар за тревожността, човек трябва да има предвид тези симптоми и да разграничи дали има общо тревожно разстройство или социална тревожност.

Лечение

За тийнейджърите социалната тревожност може да изглежда като сравнително ново явление. Много деца, които страдат от социална тревожност, я откриват едва в юношеските и тийнейджърските си години. Лекарите може да предложат лечение за всеки отделен случай, като например:

  • Психотерапия (разговорна терапия)

    Психотерапията, по-специално когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), е най-ефективният начин за лечение на социалната тревожност. По време на сеанса на КПТ клиентът ще се научи да мисли, говори и се държи по различен начин, предизвиквайки настоящите мисловни процеси, които правят социалните ситуации толкова трудни. Когато клиентът е готов, КПТ може да се проведе и в групов формат, който ще му помогне да усвои различни социални умения.

  • Групи за подкрепа

    Групите за подкрепа, както лични, така и онлайн, могат да бъдат изключително полезни за хората със социална тревожност. Групите за подкрепа са зона, свободна от осъждане, със съмишленици, които споделят опита си със социална тревожност, така че ще разберат, когато другите членове се борят със страха.

  • Лекарства

    Съществуват три вида лекарства, одобрени да помагат при социална тревожност, включително лекарства против тревожност, антидепресанти и бета-блокери. Лекарствата против тревожност са полезни за общата тревожност, но клиентите могат да изградят привикване, ако се приемат продължително време. Антидепресантите се използват главно при депресия, но могат да помогнат при симптомите на социална тревожност. Бета-блокерите помагат при някои от физическите симптоми на тревожността.

Източник: www.havenwoodacademy.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса” : Филка Караланова
Photo credit: Freepik