Това често срещано усещане може да даде интересни данни за ADHD. Ето защо:
Най-важното:
- Не е възможно човек напълно да разбере какво е да имаш психически проблем без наистина да има такъв. Но споделения опит предлага известно решение.
- Всеки се е сблъсквал със скуката, а за хора с ADHD, това е доста често срещано състояние.
- Също като индивидите с ADHD, отегчените хора са склонни да предприемат по-голям риск, твърди проучване.
“Не съдете човек, преди да извървите километър в неговите обувки!”
Мъдър съвет, но все пак не много лесен за изпълнение. Как можем да преживеем опита на друг, как да разберем неговите мисли и усетим неговите чувства? Предизвикателството става още по трудно, когато се опитаме да си представим живота на човек с различни потребности – например, когато се опитаме да влезем в главата на някой, който страда от някакъв вид умствено разстройство.
Хора с ADHD са много подходящ пример. Често съдени и много рядко разбрани, те преживяват света по различен от нас начин. С риск да го представим прекалено просто, ние бихме дали следното обяснение: за хора с ADHD мисленето се усеща като коренно различен процес. Нещо повече, голяма част от поведенията асоциирани с ADHD могат да бъдат разглеждани като опити за бягство от неприятното усещане, от мисленето като процес. А това усещане наистина има значение – то оформя живота на хора с ADHD. Но разбира се, ако нямате това състояние, не може наистина да знаете какво е това неприятно чувство.
Въпреки това, налице е обща допирна точка между хора с ADHD и тези без – болката от невъзможността да ангажираш съзнанието си. Или с една дума – скуката. Повечето от нас са изпитвали отегчение в някакъв момент, но за хората с ADHD скуката, в най-тежката ѝ и непоносима форма, е почти константа, постоянно дебнеща и чакаща момента да удари.
Най-тежките ни моменти на отегчение, могат да помогнат да си представим малка част от живота на хора с този синдром.
По-доброто разбиране, може да ни помогне да сме една идея по-толерантни към тях.
Скуката и ADHD вървят ръка за ръка
Голямата роля, която има отегчението, в живота на хора с ADHA е добре позната на тези, които работят отблизо с тях, а клиничната литература за този синдром постоянно реферира към скуката. Налице са също голям брой проучвания, които показват, че хора, които са склонни да изпитват отегчение, проявяват доста симптоми на ADHD. Но това са извънклинични тестове, оставяйки ни с непълно разбиране за хората, които са диагностицирани със ADHD.
Д-р Хсу и колеги изучават деца и юноши, диагностицирани с ADHD и чиито родители потвърждават, че са податливи на отегчение. Проучването показва, че след завършването на специален тест за задържане на вниманието, тези деца и юноши се отегчават повече в сравнение с връстниците си без този синдром. Освен това, повишеното ниво на отегчение предполага по-лошото им представяне на теста.
Наясно сме, че скуката може да настигне всеки от нас, когато трябва да имаме повишено внимание, но това проучване показва, че хора с ADHD усещат отегчението с много по-голям интензитет. И в тези случаи задържането на вниманието става още по-трудно, предполагайки един порочен кръг, от който може да се излезе много трудно.
В друго проучване сведения от родители на деца, склонни към изпадане в състояние на отегчение, се обвързват със случаи на деца и юноши диагностицирани в последствие с ADHD. Учените също откриват, че след тримесечно лечение със стимулиращи медикаменти симптомите на ADHD и предразположението към изпадане в състояние на отегчение намаляват. Но след спиране на медикаментите, симптомите се появяват отново. Идеята, че отегчението се свързва с намалена физическа активност и поради тази причина се влияе от стимулиращи медикаменти, не е нова (изучавана е още през тридесетте години на миналия век) и подсказва колко тясна може да бъде връзката между отегчението и ADHD.
Скуката, ADHD и поемането на риск
Друго общо нещо между Синдрома на дефицит на внимание и хиперактивност и отегчението е склонността към поемане на риск. Отегчените хора проявяват по-рисково поведение. Всички ние сме склонни, когато скучаем, да предприемаме по-рискови решения и действия. ADHD също се свързва с импулсивност и склонност за рискове при вземане на решения.
Матис и колеги отбелязват, че хора с ADHD са склонни към рисково поведение и вземане на лоши решения именно, за да се избавят от усещането за скука и безсмислие. В своето изследване Матис проучва хора с и без Синдром на дефицит на внимание и хиперактивност в лаборатория. Изследването се състои в разрешаването на игра със зарове, която оценява склонността за поемане на рискове. Както и се очаква, хората с ADHD взимат много по-рискови решения. Но втората част от изследването се оказва дори още по-интересна. В нея учените отегчават всички участници в максимална степен преди да им дадат възможност да играят. След като биват отегчени, дори хората без ADHD започват да взимат по-рискови решения, съизмерими с тези на хората с този синдром.
Разбира се, да изпиташ отегчение не е същото като да имаш ADHD и освен ако наистина не си диагностициран, няма как да разбереш какво е да страдаш от това състояние. Но изследвайки собствения си опит със скуката, това неприятно чувство на невъзможност да се фокусираш, ние можем да се доближим до усещанията на нашите близки и приятели, които имат ADHD и да проявим по-голямо разбиране към тях.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Стела Стефанова
Редактор: Деси Толумска
Източник: https://www.psychologytoday.com