Всички искаме да отгледаме деца, които са добре възпитани, грижовни и интелигентни, но понякога пропускаме факта, че вече отглеждаме добър човек.
Всички очи са вперени във вас.
Стаята е притихнала.
Срам залива тялото ви.
Иска ви се да грабнете детето си и да избягате – надявайки се, че всички просто ще забравят грубите думи, които той току-що извика.
Не сте го възпитали така! Помагате му да упражнява добрите си маниери. Обяснявате му, че трябва да е учтив с хората. Бяхте напълно ясни относно приемливото поведение на публично място.
За секунда надниквате в бъдещето му: привикан в кабинета на директора, отговаря на треньора, уволнен от работа.
Мислехте си, че се справяте добре с възпитанието му (може би не идеално, но в правилната посока). Но ето ви – лежите будни през нощта, потънали в притеснение как да отгледате добро дете.Полезен член на обществото. Добро човешко същество.
НАПРЕЖЕНИЕТО Е ВЪРХУ НАС
Натискът започва от деня, в който приберем малките вкъщи.
Постоянно слушаме колко е важно образованието в най-ранна възраст и, че тези първи преживявания формират мозъците на децата ни до края на живота им. Изглежда изключително важно да научим децата си на всичко, което можем през първите няколко години от живота им.
И не само мозъчното им развитие е изключително важно. Съществува и общественият натиск. Писани и неписани правила как децата трябва да се държат, колко извънкласни и образователни дейности трябва да посещават, храната, която трябва (или не трябва) да консумират.
Цялото това напрежение идва от семейството, приятелите, социалните медии, и естествено – от собствените ни мечти и желания.
И така, как да се справим с възпитанието при целия този натиск?
КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ НАТИСКА ВЪРХУ НАС КАТО РОДИТЕЛИ
- Осъзнайте кога оказвате натиск. Няма нищо лошо в това да искате най-доброто за детето си, но ако се уловите, че правите всичко възможно, за да го включите в някое занимание или водите тежки битки, докато го принуждавате да научи някакви сложни математически уравнения, това може да е знак, че сте се съсредоточили върху нещо по-различно от бъдещите успехи на детето ви.
- Изследвайте своите страхове, тревоги и несигурност. Когато разпознаете тези мисли, останете с тях за момент. Не се опитвайте да ги ограничите, да се срамувате или да се самонаказвате. Опитайте да си спомните кога за пръв път започнахте да вярвате или да се чувствате по този начин. Какви страхове изпитвахте/изпитвате сега? Какво тревоги имате относно настоящето/бъдещето? Може да се наложи да потърсите помощ от специалист по психично здраве или от педагогически съветник.
- Поемете си дълбоко въздух няколко пъти. Справянето със силни емоции може да е затрудняващо. Ако усетите, че сърцето ви бие учестено, мускулите се напрягат или дишането ви се учестява, спрете. Поемете няколко дълбоки, осъзнати дъха, за да успокоите ума и тялото си. Вземете дневника си и запишете мислите, емоциите или страховете, които ви обземат. Или се раздвижете по начин, който ще ускори пулса ви, позволявайки ви да преминете през чувствата, а не да останете заседнали в тях.
- Внимавайте със сравненията. Да прекаравате по няколко часа на ден онлайн може да е чудесно за събиране на идеи за обзавеждане на дома или да гледате забавни клипчета с кученца, но рядко е добре за психичното ви здраве. Ако се “хванете”, че завиждате на някого за живота му, убедени, че семейството му няма недостатъци или измервате себе си (или децата) според техните стандарти, може би е е време да се откажете или да ограничите времето, което прекарвате в социалните медии.
- Улавяте се в клопката на негативна спирала. За миг една малка мисъл може да се превърне в нещо голямо. Докато гледате как детето ви се затруднява да се научи да чете, внезапно си представяте как го изключват от училище и остава да живее в мазето ви завинаги. Ако се хванете в тази спирала, спрете. Поемете си дълоко въздух. Върнете мислите си към настоящия момент. Вижте детето си на възрастта, на която е – а не след години напред.
- Гледайте на детето си, като на добрия човек, който то вече е. Да, децата ви са незрели, правят грешки, трябва им цяла вечност, за да научат нещо и от време на време правят бели. Да, има още много да учат и накъде да се развиват. Но, когато смятаме всичко това за нещо „лошо“ или критикуваме себе си, че сме се „провалили“, започваме да виждаме децата си в негативна светлина. А за съжаление, нашият негативизъм може да повлие на себеоценката и самочувствието им.
- Зарадвайте се на детето си. Нека да потърсим доброто, вместо да се оглеждаме в „лошото“. Нека ги приемем с цялата им незрялост и грешки. Нека да гледаме на тях като проект в развитие, вместо да определяме живота им – положително или отрицателно – на база на първите 6 години. Нека ги подкрепяме, докато растат, проявявайки разбиране към трудностите им, показвайте им, че се нуждаят от любящ и загрижен родител.
КАК ДА ОТГЛЕДАТЕ ДОБРО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО
Първите години от живота на детето ви са изключително важни, но не всичко свършва там.
Разстежът на мозъка продължава до 25 годишна възраст.
И благодарение на невропластиката, мозъкът ни има способността да променя собствения си строеж, да расте и усвоява нови умения дори и в зряла възраст.
Поемете си дълбоко въздух. Има време.
Но, ако все още се чувствате притиснати, фокусирайте се върху следните неща:
- Поддържайте силна връзка с детето си
- Помагайте му да определя и споделя емоциите си
- Научете и прилагайте техники как да се справяте и да го успокоявате
- Разберете собствените си нужди и се погрижете за тях
- Давайте на детето си възможност да бъде самостоятелно (естествено, съобразено с възрастта)
- Бъдете търпеливи в процеса на узряването
- Приемайте грешките, виждайте в неуспеха възможност за развитие
- Бъдете добри и състрадателни към самите себе си в този процес
- Постарайте се да изградите и да заздравите връзката си след раздяла, спор или неразбирателство
Съсредоточете се върху това, което обичате в детето си!
Източник: Imperfect Families
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса” : Милена Балтова