Напоследък започна доста да се говори за разстройствата на сензорната обработка (SPD – Sensory Processing Disorders). Новините, интернет и социалните медии преливат от информация и статии по темата и предизвикват дискусии. Това е чудесно, особено като се има предвид, че едно на всеки двайсет деца има ежедневни проблеми заради нарушения в сензорната обработка, а при едно на всеки шест симптомите са толкова силни, че затрудняват функционирането им.
Широкото обсъждане на темата е от решаващо значение за всички тези деца, за да получат необходимата помощ и условия за адаптация. Но точно както при играта на развален телефон, когато една тема доста се дискутира, понякога първоначалната идея малко се променя.
Митовете
Когато информацията бъде изопачена, започват да се появяват и митовете. Ето някои от най-разпространените и истината, която стои зад тях.
Мит 1: Нарушенията в сензорната обработка са просто един от симптомите на ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) или аутизъм
Факт: Често децата с ADHD или аутизъм страдат и от нарушения на сензорната обработка, но тези три състояния са отделни разстройства. Всяко от тях си има свой собствен начин на диагностициране и лечение. Много от децата и възрастните, които страдат от SPD, нямат останалите признаци за ADHD и за аутизъм.
Мит 2: Детето ще го израсте
Факт: Възможно е. Но за много деца със симптоми на SPD, това не е нещо, през което просто преминават. Тези нарушения може да изискват известни условия за приспособяване и лечение, чрез които да се възстанови нормалното функциониране на детето. Условията за адаптация могат да бъдат под формата на дрехи, подходящи при по-изразена чувствителност, или обособяването на тихи зони, където детето да може да се откъсне от излишния шум. Терапия чрез музика или движение например също може да облекчи претоварването на нервната система, което всъщност е в основата на проблемите, свързани със SPD.
Мит 3: SPD не съществува
Факт: Нарушенията в сензорната обработка определено съществуват. Ако самите вие не сте изпитвали подобно нарушение или не сте общували с човек, който има SPD, лесно може да го игнорирате и да си кажете: “Всеки се смущава от подобни неща. Преодолей го.” Тези деца обаче не могат просто да го “преодолеят” и именно поради това състоянието им навлиза в спектъра от тези разстройства.
Дъщеря ми има затруднения с няколко сетива, едно от които е допирът. Постоянно закъсняваше за детска градина или въобще не успяваше да отиде, понеже не можеше да търпи дрехите си. Това ме влудяваше. Седях до купчината от почти всички нейни дрехи, а тя крещеше и дърпаше това, с което беше облечена заради огромния дискомфорт, който изпитваше.
Тези деца не изпитват просто леко дразнене. Те получават сетивна информация като всеки друг човек, но мозъкът им не е способен да я интерпретира правилно. И така при някои се стига до свръхчувствителност, а при други до хипосензитивност (намалена чувствителност).
Мит 4: Децата със SPD се нуждаят от повече дисциплина
Факт: SPD не е поведенческо разстройство, а нарушениe, кoeто има поведенчески симптоми. Такива са съпротивата и нервните сривове, които са знак, че някъде вътре нещо не се случва както трябва. С наказания, с поставяне детето на мястото му или с казване да спрат проблемът не може да се реши. Много по-вероятно е всичко това да затвърди мнението на детето, че не го изслушвате и не го разбирате. Те не се инатят, а просто се опитват да разрешат проблема, но не успяват. Упорството и избухванията ще затихнат, когато започнете да разпознавате факторите, които оказват влияние на чувствителността, откриете механизми за справяне и създавате положителни алтернативи.
Предоставянето на меки дрехи без етикети, храни с точната текстура и перилен препарат и сапун без аромат облекчава симптомите на това разстройство, което причинява такива огромни страдания.Решението не е да се примирите с нервните изблици. Нужно е просто да проявите разбиране и да създадете определени условия за приспособяване. По този начин ще дадете възможност на детето да намери комфортно място в този така объркан свят.
Мит 5: Дете със SPD е “лоша новина”
Факт: Децата със SPD са невероятни. Неправилно е характеризирането им само с техните избухвания и трудности, тъй като повечето от тези деца са много надарени. Тяхната свръхчувствителност им позволява да виждат, чуват, помирисват, вкусват и усещат нещата по начин, който ние дори не можем да си представим.
Намалената чувствителност от своя страна може да премахне задръжките, които спират хората да опитват нови неща.
Както с всичко друго в този живот, така и при SPD, всичко се крие в това как подхождаме към него. Ако ги приемете като възможност за растеж и развитие, тези ограничения могат да се превърнат в шанс за нови приключения и забавления.
Източник: https://ilslearningcorner.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Гергана Пламенова
Редакция: Паулина Борисова