Да сте женени от 25 години си е изключително постижение, дори и да няма кой знае какви препятствия, които да ви пречат. Крис Шарън-ДеФордж и наскоро починалият ѝ съпруг- Пол, сключват брак през 1993 г. Като брак между хора със Синдром на Даун, пътят не винаги е бил лесен за тях. Въпреки че много хора изразяват съмнение за този брак, те двамата показват на целия свят, че любовта може да преодолее всичко, което другите възприемат като недостатък. Двойката живяла щастливо в Сиракюз, Ню Йорк, където се е радвала на същите простички удоволствия като много от нас. От готвенето вкъщи до игри на боулинг и посещения на местни танцови забави, те оценяват всяка минута заедно. 25-тата им годишнина се пада на 13 август 2018 г. и по това време е считана за най-дългия брак между хора със Синдром на Даун в историята, но това е малък подвиг в сравнение с вдъхновението, което те носят.
Този брак е символ на надеждата
Сестрата на Крис Шароун, Сюзан, признава, че е искала повече хора да видят Крис и Пол като пример за това какви могат да бъдат хората с увреждания.Тя казва “Те се допълваха като двойка. Подкрепяха се. Отнасяха толкова добре един с друг.”
Когато двойката се среща за първи път, те се влюбват мигновено, а Крис споделя: “Погледнах в очите на Пол и видях бъдещето си.” По-късно Сюзан обяснява, че техният брак е бил „модел за безрезервно положително отношение в една връзка.” Тя усеща, че съюзът между тях е бил “безусловна любов.”
Смъртта на съпруга ѝ е било тежко изпитание
Миналата година била горчиво-сладка за Крис Шароун-ДеФордж и Пол ДеФордж. Те празнуват 25 години от сватбата си като подновяват обетите си. Но Пол, който страда от деменция е настанен в интензивно отделение, далеч от съпругата си. По-малко от година след сребърната им сватба, Пол умира на 56 години от усложнения на деменция. Той ще бъде помнен дълго, както и техният вдъхновяващ брак. Години наред двойката живее в общинско жилище по програма за настаняване на хора с увреждания. И Пол, и Крис работят и са напълно независими. Пол работел в “Арката на Онондага”, организация за хора с увреждания, а Крис – в държавна служба за хора с проблеми в развитието към щата Ню Йорк. Ще ѝ отнеме много време да свикне да живее без партньора си.
Снимка: Facebook/ Art- A New Musical
Сюзан споделя, че е било ужасно трудно да каже новината на Крис
“Ние трябваше да ѝ кажем, че той няма да се върне и на нея ѝ бе много тежко да го приеме.”
Въпреки това, тя казва, че са имали “някои много хубави моменти през изминалата година.” Преди Пол да почине, присъствието на Крис е било много успокояващо за него. Сюзан смята, че те трябва сами да определят собствения си живот. Тя казва още: “По-често трябва да ги питаме какво искат те“. Тя показва своята увереност с думите: “Те знаят какво е добро за тях.” Когато Крис се връща на работа и започва отново да проявява интерес към хобитата си, Сюзан усеща: “Крис е обградена с любов…Аз съм безкрайно благодарна за това.” Тя признава: “Ще мине още дълго време преди Крис да се възстанови напълно от загубата, но бавно върви натам.”
Източник и снимки:https://secretlifeofmom.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Милена Балтова
Редакция: Зорница Тодорова