Родителите на деца с разстройство на координацията на развитието (DCD) често са объркани и обезпокоени за липсата на интерес от страна на тяхното дете за участие във физическа дейност. Родители, учители и треньори могат погрешно да оприличат тези деца на мързеливи или немотивирани. Всъщност, е вярно точно обратното. Децата с DCD често полагат големи усилия, но не научават двигателни умения толкова лесно, колкото техните връстници. Често те проявяват интерес да участват в спортове и дейности, които техните приятели харесват, но се обезсърчават, когато не са успешни. В резултат на това се отдръпват от дейността като цяло, не успяват да овладеят умения без значителни усилия и се чувстват изолирани от техните връстници. Това отдръпване от даден вид дейност, може в крайна сметка да повлияе негативно на тяхното физическо здраве и психично благоденствие.
Какво прави отборните спортове толкова трудни?
Децата с разстройство на координацията на развитието (DCD) изпитват трудности във физическите дейности по много причини. Те срещат затруднения в координацията ръка-око, особено в ситуации, в които трябва да реагират на неща от тяхното обкръжение, които се движат. Спортове, включващи боравене с топка или използване на предмети, са особено трудни за дете с DCD (например бейзбол, футбол, американски футбол, баскетбол, хокей). В тези дейности от децата се изисква непрекъснато да наблюдават своето обкръжение и да нагласяват тялото си в отговор на промените около тях. Те трябва да предвидят откъде идва топката (или шайбата) – посоката и разстоянието, както и да предвидят колко бързо идва тя, за да могат да преместят тялото си, така че да прихванат предмета. В допълнение към изискването децата да се справят с движещи се предмети, те също така трябва да маневрират около други хора. Тъй като не успяват по най-правилния начин да предвидят движението на другите играчи, децата с DCD често се блъскат в тях или препречват пътя им. Деца с DCD могат също така да изпитват трудности да разберат правилата и стратегията на играта, правейки дадена ситуация още по-трудна. Отборните спортове са по-конкурентни от индивидуалните спортове и могат да доведат до усещане за фрустрация и ниско самочувствие у децата с DCD.
Защо физическата активност изисква такова усилие?
Много деца с DCD имат понижен мускулен тонус. В резултат на това, те често лесно се изморяват от физическа дейност, заради усилието, което се изисква от тях, за да запазят стойката на тялото и равновесието. Координацията на мускулите, които контролират всяка от ставите в тяхното тяло, е сериозно предизвикателство. Вместо да движат гъвкаво лактите, колената и бедрените стави, някои деца с DCD „заключват“ тези стави и стоят неподвижно. Тези деца не се помръдват от пътя на топката, когато тя идва към тях. Други деца с DCD изглеждат сякаш се клатят, защото свиват и отпускат мускулите безразборно и те изглеждат все едно непрекъснато се движат. И в двата случая децата не могат да стабилизират някои стави, докато все още движат други преднамерено. Това е нещото, което ги кара да изглеждат толкова не на място.
Защо децата с DCD отпадат толкова бързо от дейности?
Чест източник на разочарование за родителите e, когато дете с DCD показва интерес към нов спорт, но „отпадне“ след 3 или 4 посещения. Това, което изглежда като липса на мотивация, всъщност показва колко трудно е за детето да научи ново умение, да се концентрира върху нов начин на движение и да продължи, когато се умори. Повишените физически нужди за деца с DCD правят по-вероятно те да опитат дейност и после да се оттеглят от нея. Това оттегляне от своя страна води до намаляване на силата и издръжливостта, като по този начин още повече се намалява възможността за успешно участие в бъдещи физически дейности.
Има ли някакви спортове, които могат да бъдат успешни?
Докато организираните спортни дейности ще продължат да бъдат предизвикателство, съществуват много дейности, в които децата с DCD могат да бъдат успешни, включително спортове като плуване, пързаляне, колоездене и скиорство. Малко вероятно е участието във физическа дейност да увеличи мускулния тонус при децата с DCD, но редовното участие във физическа дейност може да подобри мускулната сила и общата издръжливост. Основна цел за засилено участие в типичните дейности от детството е да се предотвратят вторични последици като лошо или влошаващо се физическо състояние. Важно е да се осъзнава, че на децата с DCD може да им отнеме по-дълго време да достигнат нива на умения, сравнено с други деца на същата възраст. Те може да имат нужда от допълнителна подкрепа или индивидуални уроци.
В следващата част от статията са посочени специфични дейности за различните възрастови групи деца и се предлагат начини, за да може те да са по-успешни.
Възможности за физическа дейност за деца с DCD
Дейности за по-малки деца с разстройство на координацията на развитието
Излагането на физически дейности от ранна възраст, насърчава забавлението и активното участие, като в същото време подсилва здравето и издръжливостта. Много дейности са ползотворни за малкото дете с DCD, тъй като те развиват осъзнаването на тялото, гъвкавост, баланс, сила и издръжливост. Докато много от тези дейности могат и трябва да бъдат насърчавани при малкото дете с DCD, същите тези дейности могат да станат по-фрустриращи с порастването на детето. На по-високи нива, тези дейности изискват от децата да усвоят умения, които са трудни заради по-високи изисквания за баланс или за научаване на специфични стъпки или рутини. Някои примери за този вид дейности включват:
- Танци
- Бойни изкуства
- Гимнастика
- Тибол
По сходен начин деца с DCD могат да са успешни в някои отборни спортове, когато са много малки, но ще се демотивират, когато нивата на конкуренция и умения се повишат. Някои примери за отборни спортове, които могат да се окажат добри за по-малките деца с DCD включват:
- Футбол
- Бейзбол
- Баскетбол
- Хокей
- Волейбол
- Лакрос
Индивидуални спортове/физически дейности
Обикновено децата с DCD са по-успешни в индивидуалните спортове или индивидуални физически дейности отколкото в отборните спортове. Те могат да се концентрират върху адаптирането на своето собствено тяло по отношение на околната среда, без да им се налага да правят допълнителното усилие необходимо, за да маневрират успешно около други деца. Успеваемостта в тези дейности се измерва на индивидуална основа, което обикновено насърчава индивидуалния напредък, усилие и участие, вместо конкуренцията. Някои примери за такъв вид индивидуални спортни дейности включват:
- Танци
- Бойни изкуства
- Гимнастика
- Конна езда
В контраст с дейностите, изброени по-горе, някои индивидуални спортове изискват бързо адаптиране, което изисква от децата да позиционират тялото си в отговор на предмети, които се движат. Тези спортове обикновено са много по-трудни за деца с DCD и трябва да се препоръчват само ако детето е наистина мотивирано да се занимава с тях. Дейностите в тази категория включват:
- Тенис
- Ракетбол
- Хандбал
Лайфстайл спортове/дейности
Това са спортни дейности, в които децата с DCD могат да участват през целия си живот. Като такива, тези дейности изискват допълнително време и усилие, които трябва да се инвестират за децата с DCD, за да могат те успешно да овладеят тази дейност и уменията, които тя изисква. Обикновено децата с DCD имат по-голям успех в тези дейности, защото типовете движения, които се използват, се повтарят отново и отново. В резултат на това, те се научават по-лесно от други видове дейности. Понякога някои от тези дейности могат да изискват индивидуални инструкции/уроци за специфични умения (напр. плуване – камшичен ритник, салто със спасителна жилетка), за да се напредне към следващото ниво на умения. Някои примери за този вид дейности включват:
- Плуване
- Пързаляне
- Ски
- Тичане
- Колоездене
- Каране на ролери
- Кану
Финална бележка: Някои допълнителни въпроси, свързани с безопасността
Трудностите в координацията при децата с DCD увеличават вероятността те да паднат, да се охлузят или да си счупят нещо, така че се налага внимателно да се обмисли каква физическа дейност да се избере. Докато колоезденето е важен лайфстайл спорт, който може да бъде насърчен, то планинското колоездене добавя елемент на несигурност, произтичащ от околната среда, който може да бъде доста опасен за дете с DCD. Бягането по писта в училище е добра физическа дейност, но трябва да се внимава значително повече при бягане в пресечена местност, тъй като неравният терен представлява повишен риск. Много деца с DCD не се отместват от пътя бързо, когато топка или други деца идват в същата посока и така нараняванията в спортове като бейзбол и баскетбол са чести. Подплънки, предпазители за китки, каски и други уреди за безопасност са абсолютно необходими за децата с DCD, които практикуват спорт, изискващ бързо движение като например скиорство, каране на ролери или фигурно пързаляне. Опитайте се да гарантирате също така, че треньорът или спортният инструктор на вашето дете разбира естеството на предизвикателствата, с които се бори и е готов да предостави безопасна и подкрепяща среда. Целта на участието на вашето дете във физическа дейност е то да се забавлява и да има добър тонус в живота!
Източник: https://canchild.ca
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Лилия Чаушева
Photo credit: Freepik