Когато започнах да подготвям сина си за влизане в подготвителна група, най-голямото ми притеснение беше, че няма да може да стои мирно. Той беше на четири и кроткостта не беше сред силните му страни. Ако трябва да съм честна, и сега не е. Но пък се съмнявам, че някой може да ми покаже четиригодишно, което да може да стои мирно за продължителен период от време.Това просто не е типично за децата на тази възраст.
На 4 години децата се опитват да намерят начин да научат повече за заобикалящия ги свят и един от най-добрите начини за постигане на това е чрез физическа активност. Всеки, който е прекарал време с деца от подготвителна група, знаe, че да ги накараш да стоят кротко за дълъг период от време, е невъзможно. И въпреки това в някои училища се очаква да го правят.
Чудно ми е кой ли е решил, че малките деца учат по-добре, докато седят кротко и някой им говори. Очевидно е, че на когото и да му е хрумнало това, не е бил край три-, четири- и петгодишни за повече от 10 минути. Защото точно толкова време те могат да стоят мирно, преди да започнат да се изнервят. Станат ли нервни веднъж, всякаква надежда да ги научиш на каквото и да е било е изгубена. Накратко, децата, особено тези в предучилищна възраст, се нуждаят от физическа дейност, за да могат да усвояват информация както трябва.
Разполагаме с множество научни проучвания, които показват колко очевидна е връзката между движението и ученето. В книгата Teaching with the Brain in Mind има цяла глава, посветена на това как мозъкът се нуждае от движение, за да подпомогне ученето.
Малкият мозък, намиращ се в задната част на главния мозък, е центърът за двигателните функции. И въпреки че малкият мозък е с размерите на юмрук, почти половината от всички мозъчни клетки се намират в него. Питър Стрик и неговият екип, които работят във Veteran Affairs Medical Center в Сиракюз, Ню Йорк, са открили, че има връзка между малкия мозък и частите от мозъка, които отговарят за пространственото възприятие, паметта и вниманието. Това са все неща, от които малките деца се нуждаят, за да могат да възприемат информация.
Множество проучвания, споменати в книгата, установяват връзка между физическата активност и ученето при децата. Има много игри за деца в предучилищна възраст, които на пръв поглед изглеждат просто като игра. Когато се вгледаме по-обстойно в тях, се вижда, че тези игри служат като инструменти за учене. Да вземем за пример играта „Саймън казва“. Чрез нея децата се учат да следват указания, представени като физическа активност. „Саймън казва“ ги кара да внимават, защото, ако се разсеят, ще пропуснат следващата стъпка, която трябва да изпълнят.
По същия начин игри, при които се използват строителни комплекти, развиващи способността за разрешаване на проблеми, което ги прави важни. Играта е начин за учене и на този факт не се набляга достатъчно.
Да прекарва деня си в седене, не е добре за никого. Дори и да работите в типичната офис обстановка, имате свободата да станете от бюрото си и да се разтъпчете, когато пожелаете. Като възрастни знаем, че седенето по цял ден пред компютъра не е здравословно. Затова, докато работим, се опитваме да намерим време и за физическа активност. Често избираме да се разходим, дори да е само за да отидем до тоалетната или да обиколим офиса.
След като знаем, че движението е полезно за нас и телата ни го изискват, тогава защо не даваме и на децата си същата свобода?
„Движението стимулира нервните клетки, които използваме, за да мислим, и когато стимулираме тези нервни клетки, ги подготвяме за действие“, казва пред СNN д-р Джон Рейти, професор по психиатрия в Медицинското училище на „Харвард“.
Физическата дейност на равни интервали през целия ден дава на децата възможност да се налудуват. В училището на сина ми на всеки 20 минути децата получават нови задачи, с които да се заемат. Това включва и времето, което прекарват седнали на масите си в решаване на математически и езикови задачи.
Освен това, проучване, публикувано от Pediatrics през 2017, открива, че физическата активност има позитивен ефект върху продуктивността на децата в класната стая. Учените са използвали 26 изследвания, които са обхванали общо 10 206 деца на възраст между 4 и 13 години. Според проучването часовете по физическо възпитание през деня са най-добрият начин да се подобри академичното представяне на децата. То обаче установява и че добавяне на физическа активност в клас помага за развиването на умения, свързани с математиката. Освен това движението помага с дисциплината в час, както и с „четенето и с повишаването на общия успех на децата“.
Трябва да спрем да изискваме от децата в предучилищна възраст повече от това, което могат да ни дадат. От гледна точка на развитието им да ги караме да стоят кротко е трудно или дори невъзможно.
Това не е тайна. Не е и задължително, но някои училища предпочитат да игнорират този факт, което е вредно.
„Това ще помогне и за разрешаването на поведенческите проблеми в клас, защото ако на децата им се разрешава да се движат, няма да имат толкова много излишна енергия. Ще могат да се съсредоточават и това ще разреши много от проблемите между децата, защото ще имат възможността да изразходват тази енергия“, казва за CNN Сюзан Кеймин, главен отговорник за положителното психическо развитие в офис средата на Националната асоциация по физическа грамотност.
Помислете си само колко са напрегнати децата ни след като се приберат от училище. Всичката тази натрупана енергия може да се прояви и по негативни начини – от избухвания до резки промени в настроението.
Едно от най-често срещаните обяснения, които ни дават училищата, е, че няма достатъчно време в програмата за физическа активност. Според плана в инициативата на Мишел Обама Let’s move („Хайде да се движим“), училищата трябва да предвиждат един час (60 минути) физическа активност на ден.
„Преобладаващото обяснение, което дават училищата в тази сфера, е: „Ние сме много заети. Оценяваме предложенията, но ни идват в повече. Можете ли да ни улесните, като ни кажете какви са възможностите“, казва през CNN Шарлийн Бъргсон, главен директор на Active schools, компания, създадена покрай Let’s move.
Вината не е в преподавателите. Много учители и администратори са разкъсани между това да дадат на учениците си приемливо количество физическа активност и работата, която изисква учебната програма. В един училищен ден има ограничен брой часове и опитите да се подготвят децата за постигането на изключително високите академични стандарти са за сметка на времето за движение.
Сюзан Кеймин отбелязва още, че понякога съпротивата идва от хора на високи постове, които въпреки резултатите от проучванията просто отказват да се съобразят с тях. Разбиранията им са от типа „ако нещо не е счупено, не го поправяй“, но реално подходът има нужда да се поправи.
Добрата новина е, че знаем как да променим нещата, затова нека го направим.
Източник:https://www.scarymommy.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Петя Ковачева
Редактор: Вероника Шербанова