Ръководствоза справяне с нарушенията на сензорните и двигателните умения
Случвало ли ви се е да се чудите защо детето ви среща трудности при дейности като скачане, бягане, хващане или хвърляне на топка? Или може би се затруднява да пише, да използва ножица или прибори за хранене. В тази статия ще обсъдим координацията при децата и кога вие, като родители, трябва да потърсите необходимата помощ за детето си, за да му помогнете да преодолее затрудненията му с координацията.
Всички родители искат да видят децата си как успяват в живота. С помощта на ерготерапевт, те могат да определят конкретната причина за затруднения при детето. Има определени градивни елементи, които детето трябва да достигне, за да развие баланс и координация. Освен внимание и концентрация, те включват още координация око-ръка, постурален контрол (засягащ позата на тялото) и саморегулация.
Смята се, че 60% от децата показват някои от признаците на диспраксия, които могат да произхождат от неврологични заболявания – като мозъчни наранявания, гърчове, хипотиреоидизъм и дефицит на витамин Е. Всяко от споменатите може да повлияе на координацията на детето. Освен това, нарушението на сензорната обработка може да бъде и друг фактор, който засяга координацията при децата. Ако не се терапевтира, това може да направи ежедневните дейности по-трудни както за детето, така и за родителите.
Координацията, както много други неща, е един спектър. Има хора с невероятен баланс, които могат да танцуват и да се преобръщат върху греда. А има и такива с „два леви крака“, които мразят да танцуват дори на стабилния под, камо ли на греда!Но има и деца, които са наистина некоординирани и изпитват затруднения при изпълнение на ежедневни задачи. Така че, ако вашето мъниче всеки път разлива нещо за пиене, пада редовно, когато играе, блъска се в мебели или се подхлъзва надолу по стълбите – може би се замисляте кога непохватността на детето се превръща в проблем, за който трябва да се тревожите.
Важна забележка: Има много причини, поради които детето може да изглежда непохватно, така че консултацията с педиатър или друг медицински специалист е много важна. Мозъчни наранявания, гърчове, дори дефицит на витамин Е или хипотиреоидизъм, могат да повлияят на координацията.
Но фокусът в тази статия е върху децата без видима медицинска причина, проявяващи нестабилност, непохватност и дезорганизация – както в движението, така и на психично ниво.
Има няколко различни нарушения в развитието, които могат да засегнат двигателните умения на детето и впоследствие – сръчността и координацията му. Диспраксията и разстройството на координацията, например, са неврологични състояния, които се свързват със симптоми, често описвани като тромави движения.
Разстройството на сензорната обработка е друг проблем, който засяга координацията на детето. Изследователите смятат, че при около 6-10 % от децата днес се проявяват някои от признаците на диспраксия. Това е невиждано състояние, което може да се появи при деца с ADHD, увеличавайки трудностите, които срещат в ежедневието.
И така, как най-просто може да се отговори на това кога трябва да се тревожите за детската непохватност?
Ако някой от следните факти може да се отнася и до вашето дете, е препоръчително да потърсите професионална оценка на неговите специфични симптоми:
- Изпитва затруднения при изпълнение на ежедневни задачи;
- Изпада в емоционални сривове всеки ден. (Има разлика между срив и тръшкане);
- Започва да избягва ситуации или задачи, които би трябвало да са забавни или лесни за изпълнение;
- Наранява физически себе си или други хора, като играе твърде грубо или се държи агресивно;
- Способността му да създава приятелства и комуникацията с другите са засегнати негативно;
- Не се справя добре в училище, въпреки че е умно дете.
Вместо да говоря за някои от тези предизвикателства от обща гледна точка, реших, че ще е полезно да дам конкретен пример от моя личен опит в работата ми с по-тромавите деца.
Това може да помогне на родителите, които се чудят кога има смисъл да се притесняват за непохватността на тяхното дете, като видят широкия спектър от въздействия, които некоординираността може да има върху ежедневието на детето.
Описание на случай едно непохватно дете: Ще може ли детето ми някога да кара колело?
За дете с нарушение на двигателната координация, карането на колело често е предизвикателство, което изглежда безнадеждно, а от своя страна карането на колело се е превърнало в синоним на детството.
Повечето възрастни могат да си спомнят как са се състезавали с велосипеди с приятелите си. Въпреки паданията и леките наранявания, повечето хора смятат тези моменти за едни от най-хубавите, които са прекарали с връстниците си през детството.
Но за некоординираното дете велосипедът представлява една сложна координация на много нива. А падането е унизително за детето. Регистрира се дълбоко в съзнанието като отрицателна обратна връзка от това преживяване, както физически, така и емоционално.
Трудностите при обработката на усещанията за движение създават проблеми със сензорно-моторните умения като баланс, мускулен тонус, стойка и координация. Основният проблем би бил лоша обработка на усещанията за движение и/или дисфункция на проприорецептивна сензорна обработка.
Последното означава, че човек изпитва дискомфорт, когато краката му нямат контакт със стабилна повърхност – като под. Ритъмът и последователните движения също са засегнати.Всички тези умения са необходими за каране на колело. Трябва да балансирате, да имате адекватен мускулен тонус и мускулна сила, за да натискате педалите; трябва да поддържате стабилна стойка и ви трябват координирани движения. Когато въртите педалите, използвате ритъм и последователни движения.Двете страни на тялото също трябва да работят заедно по координиран начин, за да осигурят плавното въртене на педалите.
Ако детето има проблеми с една или повече от тези области, то или видимо ще изпитва неудобство или изцяло ще му бъде невъзможно да кара колело.
Запознайте се с Джони
Позволете ми да ви представя Джони. Срещнах го, когато беше на 8 години. В училище Джони имаше много проблеми с писането и с правописа. Неговият учител препоръча оценка от ерготерапевт и тест за идентифициране на възможна дислексия. Белинда, неговата самотна майка, беше загрижена за напредъка на сина си в училище. Джони е бил щастливо бебе с добри навици за сън и без проблеми с храненето. В предучилищна възраст той е изглеждал малко непохватен – спъвал се в собствените си крака – но се справял добре в клас и Белинда просто приела, че той може би никога няма да бъде добър спортист.
Джони често пишеше името си наобратно (т.е. огледално) и му беше трудно да запаметява думи. В първи клас успяваше да се справи с работата в клас, въпреки че правописът го затрудняваше. Бавно се научи и да прави прескоци и скокове-звезда. Уменията му с топка също не бяха много добри и затова избягваше всякакъв спорт, както у дома, така и в училище.
Физически той изглеждаше с леко наднормено тегло, ходеше с бавно темпо и не изглеждаше много активен. Харесваше му да седи на люлките в парка, но трябваше Белинда да го люлее – не можеше да го прави сам.
Беше трудно да се научи да кара колело. Беше се отказал от опитите да се научи и изглежда нямаше воля да се упражнява. Това притесняваше майка му.
Резултатите от неговите изследвания
Оценката на неговото състояние показа, че Джони има проблеми с баланса, билатерална координация и последователността. Неговите резултати на тези тестове бяха значително по-ниски от средноочакваните за неговата възрастова група. Останалата част от оценката му е над средната за неговата възраст. Затова се наблюдава огромна разлика между тези умения и другите му способности. Разликите в уменията и/или представянето обикновено създават някаква форма на тревожност у детето и разбира се това води до избягване на задачите, които то намира за предизвикателни.
Терапията при него се фокусира върху билатерална координация и последователността чрез дейности. Джони не беше склонен да участва в някои от упражненията, включващи игри с топка.
Започнахме с упражнения, които той намираше за лесни и постепенно увеличихме сложността им, за да го накараме да чувства по-голям контрол върху тялото си и да му осигурим положителна обратна връзка от подобни преживявания.
В рамките на няколко седмици уменията му се подобриха до такава степен, че той нямаше търпение да опита нови непознати игри. Неговата майка сподели един ден, че не го е разпознала, когато той се затичал към нея сред група деца в училище! Никога преди това не беше осъзнавала, че го разпознава по непохватния му начин на бягане.
Сега, когато тичаше с координирани движения, той вече не се открояваше от групата. В тази фаза на интервенция започнахме да прилагаме дейности, които включват балансиращи движения в тялото ни.
Това трябваше да го накара да усети подобрените си умения и също така да му даде самочувствие да опита отново да кара колело. Две седмици по-късно се върнаха с добри новини – отишли в парка през уикенда, взели колелото и той потеглил!
Майка му сподели, че това е било едно от най-невероятните преживявания – да види това момче да кара колело. Той се обърнал към нея с блясък в очите, широка усмивка и истинско задоволство, изписано на лицето. В терапията ми с него фокусът по-късно се измести към двуизмерните задачи като писане и правопис.
Разпознаването на ляво и дясно на тялото беше добре усвоено от него, но той трябваше да разбере тази концепция и на хартия, за да сведе до минимум обръщането на букви и цифри. За първи път в живота си Джони успя да каже и напише азбуката без колебание и без спомагателна песен – чувството за последователност вече беше добре развито на всички нива.
По време на училищните ваканции Джони посети последните си няколко терапевтични сесии. Той ме запозна с един от приятелите си, който дойде с него. Бяха развълнувани, тъй като планираха разходка с колело след терапията заедно с друга група деца в парка .
Джони също така беше готов да тръгне на бойни изкуства с приятелите си. Видях майка му в един магазин няколко месеца по-късно. Тя ми каза колко активен е станал Джони, бил отслабнал и задобрял в бойните изкуства.
В училище той се справя добре с уроците с помощта на ресурсен учител, за да се гарантира, че основите на четенето, правописа и математиката са здраво установени.
Неадекватните сензорно-моторни умения и по-специално билатерална координация и последователността затрудняваха Джони в повечето аспекти от живота му. След като тези основни умения бяха развити до нивата, които се очакват за неговата възраст, той успешно започна да се включва във всички игри заедно с приятелите си. И вече можеше да кара колелото си с лекота и удоволствие.
Източник: https://www.coordikids.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Ирена Маркова
Photo credit: Freepik