Психолозите по детско развитие отдавна се интересуват от това как родителите влияят върху развитието на детето. Намирането на действителни причинно-следствени връзки между конкретни действия на родителите и по-късно поведение на децата е много трудно.
Някои деца, отглеждани в коренно различни среди, могат по-късно да пораснат със забележително сходни личностни характеристики. И обратно, децата, които споделят дом и са отгледани в една и съща среда, могат да пораснат като много различни личности.
Въпреки тези предизвикателства, изследователите твърдят, че има връзки между стиловете на възпитание и ефектите, които те имат върху децата. А някои предполагат, че тези ефекти се пренасят и в поведението на възрастните.
Четирите родителски типа:
През 60-те години на миналия век психологът Диана Баумринд провежда проучване със 100 деца в предучилищна възраст. Използвайки наблюдение, интервюта с родители и други изследователски методи, тя идентифицира някои важни измерения на родителските стилове.
Тези измерения включват дисциплинаращи стратегии, емоционална връзка и възпитание, стилове на общуване и очаквания за зрялост и контрол. Въз основа на тези измерения Баумринд заключава, че повечето родители демонстрират един от трите различни стила на родителски (възпитателен) подход. По-късно изследванията на Макоби и Мартин предлагат добавяне на четвърти родителски стил. Всеки от тях има различни ефекти върху поведението на децата.
Авторитарен родител:
При този стил на възпитание от децата се очаква да спазват строгите правила, установени от родителите. Неспазването на такива правила обикновено води до наказание. Авторитарните родители не обясняват мотивите зад тези правила. Ако бъде помолен да обясни, родителят може просто да отговори „Защото така казвам!“.
Въпреки че тези родители имат високи изисквания, те не са много отзивчиви към децата си. Те очакват децата им да се държат изключително и да не правят грешки, но въпреки това дават много малко насоки за това, какво трябва да правят или да избягват децата им в бъдеще. Грешките се наказват, често доста грубо, но децата им често са оставени да се чудят къде точно са сгрешили.
Баумринд казва, че тези родители „са ориентирани към подчинение и статус и очакват заповедите им да бъдат изпълнени без обяснение“. Те често се описват като властнически и диктаторски. Техният подход е „Нека плаче детето, да не плаче майката“. Те очакват децата да се подчиняват без въпроси.
Авторитетен родител:
Подобно на авторитарните родители, тези с авторитетен родителски стил установяват правила и насоки, които се очаква да спазват децата им. Този родителски стил обаче е много по-демократичен.
Авторитетните родители са отзивчиви към децата си и са готови да слушат въпроси. Тези родители очакват много от децата си, но те осигуряват топлина, обратна връзка и адекватна подкрепа. Когато децата не успеят да отговорят на очакванията, тези родители по-скоро възпитават и прощават, отколкото да наказват.
Баумринд казва, че тези родители „наблюдават и дават ясни стандарти за поведението на децата си. Те са категорични, но не натрапчиви и ограничаващи. Дисциплинарните им методи са по-скоро подкрепящи, отколкото наказателни. Те искат децата им да бъдат категорични, както и социално отговорни и самостоятелни, но и кооперативни.“
Комбинацията от очаквания и подкрепа помага на децата на авторитетни родители да развият умения като независимост, самоконтрол и саморегулация.
Толерантен родител:
Толерантните родители, понякога наричани снизходителни родители, отправят много малко изисквания към децата си. Тези родители рядко дисциплинират децата си, защото имат относително ниски очаквания за зрялост и самоконтрол.
Според Баумринд толерантните родители „са по-отзивчиви, отколкото изискващи. Те са нетрадиционни и снизходителни, не изискват зряло поведение, позволяват значителна саморегулация и избягват конфронтация“. Толерантните родители обикновено възпитават и общуват с децата си, като често приемат статута на приятел повече от този на родител.
Неангажиран родител:
В допълнение към трите основни стила, въведени от Баумринд, психолозите Елинор Макоби и Джон Мартин предлагат и четвърти стил: неангажирано или пренебрегващ родителски стил. Неангажираният родителски стил се характеризира с малко изисквания, ниска отзивчивост и много малко комуникация.
Тези родители изпълняват основните нужди на детето, но обикновено са откъснати от живота му. Те могат да се уверят, че децата им са нахранени и имат подслон, но не предлагат почти нищо по отношение на напътствия, структура, правила или дори подкрепа. В екстремни случаи тези родители могат дори да отхвърлят или пренебрегнат нуждите на децата си.
Въздействието на различните родителски стилове
Какъв ефект имат тези родителски стилове върху развитието на детето? В допълнение към първоначалното проучване на Баумринд със 100 деца в предучилищна възраст, изследователите са провели редица проучвания за въздействието на стиловете на възпитание върху децата. Ето някои от изводите, до които са стигнали:
- Авторитарният родителски подход обикновено води до деца, които са послушни и опитни, но се нареждат по-ниско от връстниците си по щастие, социална компетентност и самочувствие.
- Авторитетният родителски подход обикновено води до деца, които са щастливи, способни и успешни.
- Толерантният родителски подход често води до деца с ниско ниво на щастие и саморегулация. Тези деца са по-склонни да изпитват проблеми с авторитета и да се представят слабо в училище.
- Неангажираният родителски подход се нарежда най-ниско във всички измерения на живота. Тези деца са склонни да нямат самоконтрол, имат ниско самочувствие и са по-малко компетентни от своите връстници.
Предимствата на авторитетния родителски стил
Тъй като авторитетните родители са по-склонни да бъдат разумни, справедливи и честни, децата им са по-склонни да изпълняват техните искания. Освен това, тъй като тези родители въвеждат правила, които обясняват, децата са много по-склонни да възприемат тези уроци.
Вместо просто да следват правилата, защото се страхуват от наказание (както биха могли с авторитарните родители), децата на авторитетни родители са в състояние да разберат защо съществуват правилата, да разберат, че те са справедливи и приемливи и да се стремят да спазват тези правила, за да отговарят на тяхното собствено вътрешно усещане за това кое е правилно и грешно.
Стилът на възпитание на отделните родители също може да бъде комбиниран, за да се създаде уникално съчетание във всяко семейство. Например майката може да проявява авторитетен стил, докато бащата предпочита по-толерантен подход.
Това понякога може да доведе до смесени сигнали. За да се създаде сплотен подход към възпитанието, от съществено значение е родителите да се научат да си сътрудничат и да комбинират своите уникални стилове.
Ограничения и критики при изследване на родителските стилове
Връзките между родителските стилове и поведението се основават на корелационни изследвания, което е полезно за намиране на връзки между променливи, но не може да се установят окончателни причинно-следствени връзки. Въпреки че има доказателства, че определен родителски стил е свързан с определен модел на поведение, други важни променливи като темперамента на детето също могат да играят ключова роля.
Съществуват и някои доказателства, че поведението на детето може да повлияе на родителския стил. Едно проучване, публикувано през 2006 г., установява, че родителите на деца, които имат трудно поведение, с времето започват да проявяват по-малко родителски контрол. Такива резултати предполагат, че децата може да се държат неправилно, не защото родителите им са били твърде снизходителни, а защото родителите на трудни или агресивни деца са се отказали от опитите да ги контролират.
Изследователите също така отбелязват, че корелацията между стиловете на възпитание и поведението понякога са слаби. В много случаи очакваните резултати от детето не се осъществяват; родителите с авторитетен стил имат деца, които са предизвикателни или с престъпно поведение, докато родителите с толерантен стил имат деца, които са самоуверени и академично успешни.
Културните фактори също играят важна роля в родителския стил и резултатите на децата. „Няма универсално най-добър родителски стил“, пише авторът Дъглас Бърнстейн в книгата си „Основи на психологията.“ „Авторитетният родителски стил, който е толкова последователно свързано с положителни резултати в европейските американски семейства, не е свързан с по-доброто представяне в училище сред младите афроамериканци или азиатци.“
Няколко думи от The Verywell Mind Podcast
Родителските стилове са свързани с различни резултати, а авторитетният стил обикновено е свързан с позитивно поведение като силно самочувствие и самостоятелност. Други важни фактори, включително култура, темперамент на децата, възприятия на децата за родителско отношение и социални влияния също играят важна роля в поведението им.
Източник: https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елена Цветкова