Мамо,
Нека започна с това:
“Няма перфектни майки”.
Знам, че според представата ти за перфектна майка, тя няма лоши дни, винаги е с перфектна прическа и е спокойна, търпелива и организирана. Изработва различни неща, всеки ден готви здравословни ястия, известна е и има време даже и за йога. Това може би е реално за някоя Фейсбук майка.
Нека да ти споделя една тайна.
Жената от горния текст, тази измислена перфектна майка, подражавайки на която унищожаваш себе си, не съществува.
Така че, нека се отпуснем за малко, да дръпнем завесите и да погледнем честно на нещата.
Две думи, които не могат да съществуват съвместно са перфектна и майчинство.
Две думи, които вървят ръка за ръка:
Майчинство и бъркотия.
Въпреки че вероятно сте наясно с всичко това и се надсмивате над собствените си нереалистични очаквания към себе си, в най-тъмните кътчета на ума си, може би все още чувате този малък, заядлив гласец, прошепващ най-големия ви страх – че не сте достатъчно добра майка на децата си.
Чувам този глас почти всеки ден.
Това е като сцена от филм, възпроизвеждаща всички грешки, които съм направила. Как забравих ръкавиците на сина си или онзи път, когато неприличната дума се изплъзна от устата ми в парка. А какво ще кажеш за моментите, дори и днес, когато нервите ти не издържат и се разкрещяваш на децата си?
Знаеш, че този негативен разговор със себе си не води до нищо добро, но не можеш да го спреш.
Звучи ли ти познато?
Защо изпитваш нужда да бъдеш перфектна?
Може би, разглеждайки Фейсбук, виждаш всички тези перфектни майки и се чудиш как успяват с всичко това. Докато има дни, в които ти се струва, че ходиш по въже и всеки момент ще се строполиш на земята.
За няколко минути сърфиране из социалните мрежи, виждам фризери, заредени със здравословни ястия за всеки ден от седмицата, малки сладки ръчноизработени бухалчета, тематични партита за Коледа и рождени дни. Чувствам се съкрушена. Къде греша?
Защото истината е следната:
Детето ми не изглежда като мини модел. Едва мога да му разреша косата, а той често се размотава с един и същ панталон три дни поред. И макар че би било страхотно да имам дневна стая като за Инстаграм, не мога да твърдя, че между възглавниците няма да намерите крекери. И да, аз също обичам да ходя на йога и да пия кафе-лате всеки ден, но единствената форма на упражнения в момента е да се включа в някоя сложна игра, измислена от сина ми.
Но: Ти не трябва да бъдеш перфектна
Какво ще стане, ако вместо да се преструваме, че всичко ни е наред (защото всички други го правят), постнем снимка на децата си в пристъп на избухливост? Или на мивката, пълна с мръсни чинии?
Е, да, реално погледнато никой не го прави.
Но помни, че пет минути преди перфектното Фейсбук семейство да е щракнало и постнало перфектната семейна снимка, това може би е била тяхната реалност.
При нито една майка нещата не са идеални през цялото време. Какво ще стане, ако се опитаме да приемаме нашите грешки, безпорядъка наоколо и да спрем да се паникьосваме, когато осъзнаем, че не сме перфектни?
Няма наръчник за тази работа, всяка майка веднъж става такава за пръв път и се е учи в движение. Някои майки са много добри в изработването на ръчни неща. Някои готвят прекрасно. И това е чудесно. Някои са чудесни учители. Фантастично!
Какви умения ще покажеш?
Ти носиш нещо прекрасно в себе си, но не можем всички да сме перфектни във всичко.
Така че, застани гордо пред огледалото, огледай се сред житейската бъркотия наоколо и си кажи „Не съм перфектна, но давам най-доброто от себе си. Децата ми са обичани и подкрепяни и е време да обърна внимание на най-важните неща.“
Това, което забелязах е, че когато не се преструвам, изграждам с хората около мен (които също не преиграват) една истинска и искрена връзка. А за мен това е всичко.
Не трябва да си перфектна и ето 7 причини защо…
1. Жените от цял свят са подложени на нарастващ натиск
Бет Бриджис пише в своята популярна статия за борбата на съвременните жени: „В свят, в който имаме повече възможности от когато и да е било, съвременните жени сякаш се давят под тежестта на ежедневието – като приклещени сред болка, хормонален дисбаланс, изтощение и разединение.“
Бет споделя, че намира за безумно на колко много жени се налага да жонглират между работа на пълен работен ден, грижи за децата и за дома. Жените са нагърбени с всичко.
И в опита си да се представим пред другите добре, ние се преструваме, че наистина се справяме перфектно“. Когато хората питат „как си“, често чуваме „заета, но добре“.
Знам, че ми писна да се преструвам, че държа всичко под контрол. Изобщо не се справям толкова добре. Боря се под тежестта на собствените си отговорности. Искам да извикам: „Не, не съм добре, не съм сигурна какво правя и наистина съм уморена.“
Авторката продължава: „В някакъв момент нещо се пречупва и за повечето от нас, това е нашето хормонално здраве, превръщайки ни в избухливи (или пък ревливи) версии на нас самите, оцеляващи с повече сладко, кафе или вино, с хроничен ПМС и постоянна умора. Усещането, че се давиш не е нормално – то е знак, че се нуждаеш от подкрепа. Намери я! Говори с приятели! Потърси лекарска помощ! Свали маската и си позволи да бъдеш истинска. “
2. Препълнени графици
В допълнение към работата на пълен работен ден, грижата за децата и домакинските задължения, ние също така отглеждаме деца във време, в което запълваме всяка минута от техните графици, почти всяка делнична вечер, пренебрегвайки дори съня и домашната работа.
Кога, колко често и на какво ниво спортуват децата ни ли определя тяхната стойност? Ако детето ви тренира усилено, това прави ли го по-добро от другото? Откъде се появи тази стигма?
Какво ще стане, ако забавим малко темпото и позволим на децата си да бъдат просто деца. Може би тогава, наистина важните неща, ще си дойдат на мястото. В момента, децата ни затъват и те отчаяно се нуждаят от различен начин на съществуване.
Повечето майки прекарват времето си, оценявайки себе си, своите решения и действия; притесняваме се, че потискаме потенциала на детето си, задушаваме го и го ограничаваме. А в крайна сметка, цялата тази свръхстимулация и липсата на време да бъдеш „просто дете“ може би е това, което наистина им вреди.
3. Забравяме да ценим малките неща
Усмивката върху детските лица, когато се опитват да ни покажат нещо „Виж, мамо, виж, подредих пъзела.“
Греещите им лица, тичайки към нас след училище.
Лицата им коледната утрин.
Изживявайте момента! Слезте на земята! Спрете да се притеснявате за малките неща и насочете внманието си към ежедневните радости.
4. Сравнението е крадецът на радостта
Сравняваме се с другите и това винаги краде от радостта ни, защото ние не можем да бъдем някой друг, ние сме самите себе си.
Ти не живееш в същите условия и обстоятелства като някой друг, животът ти може да е по-лесен или по-тежък, може да имаш повече или по-малко пари, повече или по-малко време, повече или по-малко подкрепа.
Мислиш ли, че всеки, който виждаш в социалните мрежи има перфектния съпруг, перфектната работа, перфектните деца, чудесно здраве?
Аз не мисля.
Това не е реално. Всяко дете е докарвало родителите си до ръба на нервите им. Всяка жена е спорила със съпруга си кой върши повече работа. Всеки се е чувствал изгубен, объркан и самотен понякога.
Така че, спри да се обвиняваш и започни да бъдеш себе с! Дори по-добре – дай си почивка от социалните мрежи!
5. Не можем да контролираме всичко
Ти не можеш да контролираш всичко, което се случва в живота ти.
Животът се променя, ние се променяме, другите хора също, децата ни се променят. Нямаме контрол върху всяка ситуация, с която ни сблъсква животът.
Да си жив означава да преминаваш през добри и лоши моменти. Ако сега е един от тези лошите, наслади се на факта, че и той ще отмине, както и всичко останало и скоро ще си на гребена на вълната, надявайки се да е по-добра.
Животът е цикъл. Приеми и доброто, и лошото!
6. Приеми, че майчинството не винаги е розово (и не е необходимо да си перфектна)
Вероятно, когато си мечтала за деца, не си си представяла тригодишно в нервен изблик заради цвета на чорапите, ти – ядосана, опитвайки се да намериш точно оранжевите, а той ревящ толкова силно, че събужда съседите и за късмет един час по-късно, излизаш през задната врата, закъсняла за работа и с конфитюр по ризата си.
Децата държат ли се добре през цялото време? Хмм, посочете ми няколко такива и ще ви дам милион долара.
Всеки ли има перфектно изчистен дом всеки ден? Абсолютно не.
Всички ли изскачат от леглото, за да подредят деня си? Е, да, може би няколко пъти в месеца.
Винаги ли очаквате с нетърпение да видите детето си? Не. Добре е да кажем, че се нуждаем и от време за себе си.
7. Реалистични ли са твоите очаквания? (Защото не е нужно да си перфектна)
Майчинството е МНОГО по-различно от това, което повечето хора очакват. Разхвърляно, разочароващо, опъващо нервите ви до краен предел. Но също така е красиво, възнаграждаващо и най-значимата работа, която ще свършите през целия си живот.
Така че, приемете че ще има и трудни дни, дни, в които децата ви просто ще се събудят сърдити и нищо, което правите няма да ги изтръгне от това състояние, ще има дни, когато вие ще сте намръщени и всичко това е напълно нормално.
Приемете разхвърляната си къща, това е знак за добре изживян живот, а не нещо, което се приема като даденост.
Съставете си реалистичен график, за да държите нещата под контрол, в противен случай – просто го оставете. Оставете играчките по пода, а трохите на кухненския плот. Прекарайте няколко минутки повече на пода с детето си.
Запомнете:
- Всеки си има своята собствена история;
- Спрете да се съмнявате в себе си;
- Вярвайте в себе си;
- Спрете да слушате останалите, доверете се на вътрешното си аз, защото вие знаете кое е най-добро за детето ви;
- Спрете с опитите да бъдете перфектни;
- Позволете си да правите грешки без да се самонаказвате;
- Отделяйте време за себе си.
Бъдете истински, започнете нещо ново; нещо, което да ви позволи да не бъдете перфектни! Покажете, че животът е пълен с мръсно пране, готвене, изблици и прическата на мама! Престанете да се опитвате да бъдете перфектни, това е невъзможна цел, която само ще ви изтощи, изнерви и ще ви накара да се чувствате като провал!
И може би, само може би, нашите деца ще видят, че не се преструваме и ще се научат да не се преструват и те. Когато се провалят или правят грешки, те могат да дойдат при нас, да споделят своите борби и сълзи и всички можем да израстваме заедно.
Всичко, което можем да предложим на света, сме ние самите. Нашата автентична и истинска версия на себе си, позволявайки си да бъдем честни, позволяваме и на другите същото.
Наблегнете на това, което ви прави изключително специална майка, потупайте се по рамото. Справяш се чудесно, мамо! Перфектна съм по своему, както и ти!
Източник: https://www.mindfulmazing.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Татяна Христова