В миналото американците се сдържаха да хвалят интелигентността на децата си. Както много други хора по света, американците вярваха, че прекаленото ласкаене на децата би ги направило арогантни или нарцистични.
Но после настъпи промяна. Американските педагози бяха изкушени от Движението на самоуважението (Self Esteem movement). Започнаха да популяризират схващането, че децата имат нужда от похвала, за да постигат целите си. Искате детето ви да успее? Кажете му, че е умно.
Десетилетия по-късно тази идея все още се прилага сред обществото. Спомнете си за американския детски тв сериал Загадките на Блу (Blue’s Clue’s), предучилищната програма, чиито епизоди завършват с окуражаващи думи за децата:
„Хей, знаете ли? Много сте умни!“
Много е добронамерено, но в същото време и безсмислено. Оказва се, че определен вид похвали могат да имат обратен ефект. Особено, когато казваме на децата, че са умни, може да ги накараме да се държат глупаво. Ето го и доказателството:
Окуражавайки децата за техните възможности ги караме да се концентрират върху това да изглеждат добри, вместо върху това да усвояват нови знания
Децата, хвалени за тяхната интелигентност, искат да продължават да се доказват, като поддържат задоволително ниво. Това може да звучи добре, но всъщност е контрапродуктивно.
В серия от експерименти с петокласници в Америка учените Клаудия Мюлер и Карол Дуек откриват, че децата се държат много различно в зависимост от вида на комплиментите, които получават. Деца, превъзнасяни за тяхната начетеност, имат склонност да избягват предизвикателства, предпочитайки лесни задачи. Също така, те се интересуват повече от тяхното положение спрямо конкуренцията – какви са постиженията им в сравнение с останалите – отколкото от това да усвояват нови умения и да подобряват бъдещите си способности.
Обратно, при деца, чиито усилия бъдат похвалени, се наблюдава противоположната тенденция. Те предпочитат задачи, които ги затрудняват и такива, от които биха научили нещо. И тези деца се интересуват повече от това да научат нови стратегии за успех, отколкото от това как са се справили другите.
Децата се различават и в други отношения. В сравнение – децата свикнали да бъдат окуражавани за способностите си е:
- По-вероятно да се откажат след неуспех;
- По-вероятно да се справят зле след неуспех;
- По-вероятно да преиначат как са се справили с определена задача.
И това не е всичко. Тези деца е по-вероятно да гледат на неуспехите си като знак за ниска интелигентност.
Децата, хвалени за техния ум, се научават да гледат на техните провали като доказателство за глупост
В експериментите на Мюлер и Дуек на децата се дават средно-трудни задачи за решаване. Когато всяко дете приключи, му се казва „Справил си се много добре с тези казуси. Получаваш висока оценка.“ (Мюлер и Дуек, 2002).
Допълнително, всяко дете получава една от следните обратни връзки:
- похвалено е за своята интелигентност („Трябва да си много умен, за да се справиш с тези казуси.“)
- похвалено e за своето усилие („Трябва да си работил усилено върху тези казуси.“) или
- не му е даден допълнителен коментар (служи като контрола)
След това на децата им e даден втори набор от задачи – този път доста по-сложни. Децата е трябвало да обяснат защо не са се справили. Тези, които на предишните задачи са били окуражени за умствените им способности, свързват част от техния неуспех с липса на интелигентност. Но децата, хвалени за тяхното старание, реагират по същия начин като контролната група – посочват като причина недостатъчно положените усилия (Мюлер и Дуек, 2002).
С други думи, повтарянето на децата, че са умни, може да доведе до това, те самите, да не се виждат така. И да смятат, че тяхното представяне е тест за интелигентността им. Могат да се зарадват на първоначалните похвали, но когато по-късно се сблъскат с предизвикателства, обратният ефект е налице.
Малките деца сияят след комплимент, но се справят даже и по-добре, когато при похвалата се наблегне на положеното усилие, а не на способността
Някои изследвания показват, че окуражаването на интелекта може да повиши мотивацията при децата в предучилищна възраст (Хендерлонг, 2000). Въпреки това хвалбите на основа на интелигентността не са толкова ефективни, колкото насърчаването на едно дете за старанието му и избора на стратегия (Хендерлонг, 2000).
В едно проучване, на деца в предучилищна възраст са им дали да подредят два пъзела и впоследствие децата са получили три различни коментара:
- Похвала на личността, подчертаваща интелекта(„Справяш се много добре с решаването на проблеми.“)
- Похвала за действието, подчертаваща усилието и използваните стратегии („Намираш много добри начини да се справиш с това.“)
- Неутрален коментар („Нареди и двата пъзела.“)
Следващият път на децата се дава много по-сложен пъзел и те не успяват да го наредят. Когато след няколко седмици им се предоставя подобен пъзел, децата, които са били окуражавани, показват повече мотивация от тези, получили неутрален коментар. Но децата, получили похвали за действието, показват повече мотивация, отколкото тези, получили комплименти, базирани на личността (Хендерлонг, 2000).
Друг експеримент стига до подобни резултати (Кимпиан и колеги, 2007). В това проучване деца в предучилищна възраст гледат куклен театър, в който главният герой (протагонистът) рисува картина и е похвален от един от учителите. Някои от децата възприемат похвалата като общо окуражаване за способностите на главния герой („Ти си добър художник.“). За други пък насърчението е само за конкретната рисунка („Ти се справи добре с тази рисунка.“). След това героят допуска грешка, с което предизвиква коментар от учителя. Как реагират децата?
Тези, за които протагонистът е получил обща похвала („Ти си добър художник.“), са по-разстроени от последвалите грешки. Попитани дали искат да рисуват, те отговарят с не. Обратно, децата, за които това е по-скоро конкретна хвалба („Ти се справи добре с рисунката.“), показват повече желание да се занимават с рисуване.
Следователно какъв е изводът?
Правилния начин за окуражаване
Казвайки на децата, че са умни може да има обратен ефект, но това не означава, че не трябва да ги хвалим. Както е споменато по-горе, даже и „грешният“ вид похвала е по-мотивиращ от липсата на такава. По всяка вероятност правилният начин – хваленето на действието, дава предимство на децата.
В проучване проследяващо американските деца от ранното детство до началното училище, Елизабет Гундерсон и колеги (2013) откриват, че колкото e по-висока пропорцията на този вид похвала по време на ранното детство, толкова е по-вероятно, когато децата станат втори и трети клас, да са на мнение, че могат да се справят.
Важно е да се набляга върху похвали, които правят децата по-гъвкави. Проблемът с прекаленото повтаряне колко са умни и талантливи е, че децата започва да ги е страх от неуспех. Лепнат им е етикет на умници и те не искат да направят нещо погрешно и да го изгубят.
Освен това деца, хвалени за интелигентността им, са склонни да вярват, че тя е нещо вродено и нещо, което не подлежи на промени (Мюлер и Дуек, 1998). В резултат на това тези деца се оказват безпомощни при провал. Ако сгрешиш, значи не си умен. Точка по въпроса.
Имайки предвид тези принципи става ясно какви видове похвали могат да бъдат от най-голяма полза. Вместо да казвате на детето си, че е умно или талантливо, пробвайте една от следните алтернативи:
- Окуражавайте неговия подход (например „Намери много добър начин да се справиш.“);
- Окуражавайте го за конкретна задача (например „Справи се прекрасно с тези казуси по математика.“);
- Окуражавайте детето си за упорството и усилията му (например „Виждам, че си се упражнявал.“ и „Усърдната ти работа се отплаща.“).
Хвалейки децата за положените усилия, а не за вродените им способности, можем да им помогнем да развият по-добра мисловна нагласа за ученето
Източник: https://www.parentingscience.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Северина Грозева
Редакция: Паулина Борисова