„Опитвах се да получа назначение и не вършех нищо друго освен да работя“, казва тя. „Нямах приятели извън моята лаборатория. Знаех, че трябва да направя нещо. Помислих си, че поне мога да отида на фитнес и да се опитам да се почувствам по-силна.“, споделя неврологът Уенди Сузуки.
Тя се записва за класовете, които „изглеждаха най-забавни“. Както очаква, настроението и фитнес нивото ѝ се подобряват, но тя започва да забелязва и нещо друго.
„Около година и половина след тези редовни упражнения, седях на бюрото си и пишех за отпускане на субсидия и тази мисъл мина през ума ми: „Писането върви добре!“Никога преди не бях имала тази мисъл. Тогава разбрах, че напоследък цялата ми работа вървеше по-добре и единствената голяма промяна, която направих в живота си, беше редовната тренировка.“
Това наблюдение я подтиква да проучи какъв ефект имат упражненията върху мозъка ѝ. „Хипокампалната ми памет беше очевидно по-добра в запомнянето на детайли и извличането на информация.“
Понастоящем Сузуки прехвърля фокуса на изследванията си върху когнитивните ползи от упражненията. Тя е автор на книгата „Здрав мозък, щастлив живот: лична програма за активиране на мозъка и правене на всичко по-добре“и популяризира в TED Тalk връзката между упражненията и мозъка.
Тя също така води лекции, в Нюйоркския университет, на тема „Могат ли упражненията да променят мозъка ви?“
За да се възползва от стимулиращите мозъка ефекти от движението, тя започва всяка лекция с едночасова тренировка, последвана от 90-минутна лекция и дискусия. Тя измерва резултатите от този хибриден метод на преподаване по количествен и качествен начин. „Един ученик ми каза: „ В другите ми часове, започващи в 9 сутринта, прегръщам чашата си кафе. Във вашите лекции дори нямам нужда да си водя бележки, защото помня казаното.“
Тя казва, че упражненията са най-преобразуващото нещо, което можете да направите за мозъка си, и е на мисия да помогне на своите ученици и обществеността да разберат „променящите живота“, повишаващи настроението и положителния когнитивен ефект от физическата активност.
Когнитивните ползи от упражненията
Сузуки насърчава хората да мислят за мозъка като за мускул. Упражнението укрепва както префронталната кора (която участва в изпълнителските функции), така и хипокампуса (който играе ключова роля в паметта и ученето). По този начин упражненията подкрепят способността ни да мислим креативно, да вземаме решения, да се фокусираме и да извличаме ключова информация. В своето изследване Сузуки установи, че една тренировка може да подобри способността на ученика да се съсредоточи върху задача за до два часа.
Упражнението стимулира растежа на нови неврони, обяснява Сузуки, в процес, наречен неврогенеза. В допълнение, той повишава неврохимичния BDNF, който действа като тор, укрепва невроните и ги прави по-малко податливи на разрушаване. Физическата активност също повишава нивата на серотонин, норепинефрин, допамин и ендорфини, които поддържат емоционалното благополучие, мотивацията и реакцията на стрес. С напредването на възрастта упражненията имат защитен ефект върху мозъка, казва Сузуки, което го прави по-малко податлив на невродегенеративни заболявания и нормален когнитивен спад. С упражненията „вие създавате синаптични връзки и карате да растат повече синапси. Движението ще помогне на мозъка ви днес и ще ви предпази от неврологичен разпад в бъдеще.
Движението в училище
Междучасието има каскадни ползи за децата, казва Сузуки. „Това наистина е свързано с всичко, което знаем за това как работи мозъкът и как можем да подмладим мозъчната дейност – особено фокус, внимание и настроение. Когато намалите почивката, вие премахвате времето, през което децата могат да тичат. И когато тичат наоколо, мозъците им получават стимулиране с добри неврохимикали, невротрансмитери и ендорфини. Те подпомагат паметта и настроението. Дори най-простите упражнения помагат на учениците да се съсредоточат по-добре – да филтрират това, което правят и да не е необходимо да обръщат специално внимание на това в клас.”
Тя твърди, че прекъсванията за движение в класните стаи на K-12 подкрепят задълбоченото учене, към което трябва да се стремят.
„Възрастните също се нуждаят от това“, казва Сузуки, включително учителите. „Въпреки че отнема време от работния ви ден, това ще ви върне времето. Ще бъдете по-продуктивни, ако отделите това време. Дори да е просто разходка нагоре и надолу по стълбите или разходка около блока. Това е сигурен начин да направите работата си по-продуктивна. Така са изградени хората. Не сме създадени да седим пред екран по цял ден. Нашите тела и мозъци работят по-добре с редовно движение. По-добре е от кафе.“
Добавянето на повече движение към учебния ден е постижима цел, казва Сузуки. Тя посочва програма, наречена The Daily Mile, инициатива, която стартира преди шест години в основно училище в Шотландия. Ръководителят на училището Илейн Уили „разбра, че учениците не изглеждат здрави“, казва Сузуки, „затова помоли учителите да извеждат учениците си на 15-минутна разходка или бягане всеки ден“. Повече от 8000 училища в 65 държави – включително половината от всички училища в Шотландия – вече са приели тази програма. Уебсайтът включва насоки и съвети как програмата да бъде достъпна за всички ученици с цел да им помогне да са „в по-добра форма, по-здрави и по-способни да се концентрират в класната стая“.
Преформиране на упражнението като движение
Сузуки признава, че за някои хора упражненията са нещо неприятно или непрактично, като се имат предвид изискванията на живота. Така че тя започна да говори за това просто като за „движение“, в своите беседи и семинари. Един от любимите й „мозъчни хакове“ е да поеме ежедневна задача и да я направи по-физична – като „почистването с прахосмукачка като мисис Даутфайър (от едноименния филм)“.
„Въпросът е там, че има толкова много начини да движите тялото си“, казва Сузуки. „Трудно е да накараш някой, който не тренира, да се движи редовно. След като преодолеете този труден момент, ще сте много по-внимателни и ще виждате и усещате непосредствените ефекти от упражненията – вие буквално ще промените мозъка си.
Източник: www.kqed.org
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Луиза Попова
Photo credit: Freepik