В своя преглед на изследването Стивън Норис отбелязва, че критичното мислене при децата не се среща често:
„Повечето ученици нямат добри резултати на тестове, които измерват способността да разпознават предположения, да оценяват аргументи и да анализират заключения.“
(Норис, 1985).
Защо критичното мислене е толкова трудно? Някои твърдят, че хората не са пригодени за това.
Според тях еволюцията не ни е подготвила за абстрактни логически съждения. Вместо това естественият подбор е подготвил мозъка за разрешаване на специфични, свързани с еволюцията, проблеми като избягване на хищници и разпознаване на хората, които нарушават правилата (Туби и Космайдс 1992).
Може би тези хора са прави. Аз няма да ги оборвам. Искам само да покажа друга гледна точка:
Често обучаваме децата си да мислят по грешен или нелогичен начин.
Моите доказателства?
Помислете върху следните реални примери за това как телевизията, книгите, образователният софтуер и дори някои учители обезкуражават критичното мислене при децата.
Как да обезкуражим критичното мислене при децата: Случаят с Мини Маус
Какво ще кажете за тази сцена от “Mickey Mouse Playhouse“, телевизионна програма на Дисни за деца от предучилищна възраст.
Мини Маус, приятелката на Мики Маус, има проблем. Тя е опаковала подаръци, включително и панделка (точно като тази на главата ѝ). Но е забравила да ги надпише и сега не е сигурна в коя кутия е панделката.
Има 3 възможни кутии – малка, средна и голяма. Мини пита: В коя кутия може да е панделката?
Мини протяга ръце, за да ни покаже колко голяма е панделката. Тя я сравнява с размера на кутиите. Панделката изглежда много голяма за най-малката кутия. Но пък изглежда достатъчно малка, за да се побере в другите две.
Следователно… отговорът е, че панделката може де бъде или в средната, или в голямата кутия. Нали?
Грешен отговор.
Мини ни казва, че панделката ТРЯБВА да е в средната кутия.
Защо Мини отхвърля логичната възможност панделката да е в голямата кутия? Вероятно, защото сценаристите не са мислили съвсем рационално и не са казали докрай какво имат предвид. Очевидно това, което всъщност са искали да попитат, е:
„Коя е най-малката кутия, в която може да се побере панделката?“
Но дори тогава пак има възможност панделката да е в най-малката кутия. Панделката изглежда много голяма за най-малката кутия. Но какво ще стане, ако Мини сгъне или смачка панделката, така че да се побере? Така че сценаристите можеха да зададат следния въпрос:
„Коя е най-малката кутия, в която може да се побере панделката, без Мини да я смачква?“
Смисълът
Дали това звучи придирчиво или педантично? Може би, що се отнася до сценаристите на Шоуто на Мики Маус. Но аз искам просто малко разумно мислене.
В реалния свят хората наистина понякога сгъват нещата или пък използват кутии, които са малко по-големи от необходимото. Защо ние, зрителите, трябва да предположим, че не го правят?
Отговорът е, че не трябва. Освен ако не знаем нещо повече за Мини Маус. Ако не знаем какви са нейните премълчани предположения.
И точно това е смисълът. Аз не знам какво се случва в главата на Мини Маус, а не вярвам, че и децата ми знаят. Сценаристите на Шоуто на Мики Маус искат от нас да решим задачата въз основа на информация за размера на панделката и размера на кутиите.Критичното мислене предполага да разгледаме всички възможности, а не само тази, която Мини смята за най-вероятна.
Какво става, когато детето ви гледа подобни неща? Струва ми се, че Шоуто на Мики Маус учи на нещо много по-различно от критичното мислене. Учи децата на конформистко мислене. Не разглеждайте проблемите обективно и логично, а разберете какво властите искат да кажете.
Сигурно се чудите дали децата наистина мислят по този начин. Не трябва ли децата, подобно на момчето от приказката „Новите дрехи на Краля“, да изразяват своите мисли открито?
Експериментите показват, че децата в предучилищна възраст са възпирани от мненията на авторитетните възрастни.
Когато възрастните им казват как работи нещо, децата не го подлагат на съмнение. Те се държат така, сякаш възрастните са им казали всичко, което трябва да знаят. Те стават по-малко любознателни, по-малко проверяват сами.
Не само Мини Маус: Как официалният образователен опит обезкуражава критичното мислене при децата
Достатъчно лошо е, че детските телевизионни програми подкопават критичното мислене. Но какво да кажем за учебниците, образователния софтуер и ежедневието в класната стая?
Открих заблудата на Мини Маус в книга, предназначена да въведе децата от предучилищна възраст в света на математиката. Читателят трябваше да намери правилните къщички за няколко различни по размер птици. Има и много други нелогични или подвеждащи уроци, които децата се налага да усвояват.
Ето я например историята на образователните психолози Клемънтс и Сарама (2000): малката Лия играе компютърна игра, която учи на геометрия. Лия трябва да избере риба с форма на квадрат. Лия избира риба с идеално квадратно тяло, но формата се обръща, така че единият от ъглите ѝ сочи право надолу.
Програмата казва на Лия, че греши. Това не е квадрат. Това е „риба – ромб“! Моля? Нима квадратът е квадрат, само когато две от страните му са подравнени хоризонтално?
Преподаване на децата на заблуди относно геометрията.
Клемънтс и Сарама съобщават за други грешки, включително и следните погрешни схващания, които възпитателите в детските градини предават на своите впечатлителни ученици:
- Всички ромбове са квадрати;
- Квадратът не е правоъгълник;
- Ако сложите 2 триъгълника заедно, ще получите квадрат;
- Ако срежете един квадрат наполовина, ще получите триъгълник.
И други подобни. Схващате идеята.
Два триъгълника не винаги образуват квадрат…и има много начини да разполовиш квадрат.
Какво значение има това?
Ясно е, че не искаме хората да учат децата ни на нелогични и грешни неща. А колко вредно е това в действителност?
Бих казал доста. В случая с Мини Маус децата се учат да мислят ограничено: Не обмисляйте всички възможности. Придържайте се към стандартните решения.
В случая с квадрата, който не е наистина квадрат, децата научават грешни факти и губят възможността да си изградят ясна представа за геометрията.
Последиците може да са дълготрайни. Според Клемънтс и Сарама 6-годишните могат да поддържат своите заблуди относно геометрията чак до средното училище.
Ами Мини? Децата, които издържат теста на Мини, са социално възприемчиви. Те разпознават косвено изразените очаквания на своите учители и им казват това, което искат да чуят. И биват възнаградени, докато не попаднат или на логично мислещ учител, по-малко обременен от всеобщите схващания, или на логически тест. И тогава, може би за първи път в живота им, тези деца започват да се провалят.
Какво става тогава? Смятат ли тези деца, че не са готови за „истинските“ математически и научни уроци? Може би.
Какво може да направим?
Проучванията показват, че можем да преподаваме техники за критично мислене на учениците от средното училище и дори на по-малките деца.
Какво да правят родителите на най-малките деца – тези, които може би гледат Мики Маус?
Първо трябва да отбележим едно ключово откритие: още преди 5-годишна възраст децата изглежда разбират, че твърденията, подкрепени с доказателства, са по-приемливи от тези, за които липсват доказателства.
Те знаят например, че не е достатъчно да твърдите, че знаете какво има в една кутия. Ако не сте погледнали, по-вероятно е да решат, че твърдението ви е неприемливо (Butler et al 2018; Fedra and Scmidt 2019).
Явно дори и малките деца са готови да обсъждат проверката на фактите. Откъде знаеш? Погледна ли? Провери ли?
Но не е толкова просто.
Както споменахме, малките деца са склонни и да следват нашите указания.
Това е полезна черта, която зависи от предаването на информация от гледна точка на по-богатия опит. Децата са добри имитатори. Но желанието им да следват има и недостатък. При опитите децата, подложени на влиянието на възрастните, стават по-малко любознателни. По-малко вероятно е те да намират алтернативни начини в правенето на нещо.
Например, когато възрастен покаже на дете от предучилищна възраст нова играчка, последващите му действия зависят от това как се е държал възрастният. Ако възрастният се държи като учител,обяснявайки „правилния“ начин на употреба на играчката, децата се съобразяват и я използват както им е обяснено.
Но ако възрастният се държи така, сякаш не знае как да играе с играчката, децата са склонни да правят по-задълбочено проучване на функциите ѝ. Най-вероятно те ще открият алтернативни начини на употребата ѝ, включително и по-ефективни от „правилната“ процедура, моделирана от учителя (Bonawitz et al 2011; Buchsbaum et al 2011).
Така че, ако искаме да стимулираме критично мислене, добра първа стъпка е да предоставим на малките деца възможности да пипат и експериментират без да им казваме какво да очакват.
Освен това трябва да наблюдаваме съобщенията, които получават – от хора, книги, електронни медии – и да обсъждаме с тях грешките, които виждаме. Добре е да научим децата си, че понякога и умните, властни възрастни правят грешки.
И най-важното: децата ни се нуждаят от подкрепа, за да мислят критично, да бъдат логични и да предлагат нестандартни решения на проблемите. Преди да поправяме грешния отговор на детето, трябва да помислим дали той наистина е грешен или не.
Източници:
Bonawitz E, Shafto P, Gweon H, Goodman ND, Spelke E и Shultz L. 2011. Двуострият меч на педагогиката: Инструкцията ограничава спонтанното изследване и откриване. Познание 120 (3): 322-330.
Buchsbaum B, Gopnik A, Griffiths TL и Shafto P. 2011. Имитацията на деца на причинно-следствени действия е повлияна от статистически и педагогически доказателства. Познание 120 (3): 331-340.
Butler LP, Schmidt MFH, Tavassolie NS, Gibbs HM. 2018. Детска оценка на проверени и непроверени твърдения. J Exp Детски психол. 176: 73-83.
Clements DH и Sarama J. 2000. Идеи на малки деца за геометрични фигури. Преподаване на математика на деца 6 (8): 482-487.
Fedra E и Schmidt MFH. 2019. По-възрастните (но не и по-младите) деца в предучилищна възраст отхвърлят неправилни твърдения за знания. Br J Dev Psychol. 37 (1): 130-145.
Lucas CG, Bridgers S, Griffiths TL, Gopnik A. 2014. Когато децата са по-добри (или поне по-разкрепостени) учащи се от възрастните: Различия в развитието при изучаването на формите на причинно-следствените връзки. Познание 131 (2): 284
Norris SP. 1985. Синтез на изследванията върху критичното мислене. Образователно лидерство 42 (8): 40-45.
Tooby J and Cosmides L. 1992. Когнитивни адаптации за социален обмен. В: J Barkow, L Cosmides и J Tooby (eds): Адаптираният ум. Ню Йорк: Oxford University Press.
Прочетете още по темата за критичното мислене тук.
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса” Полина Толева
Редакция: Боян Бързаков
Източник и снимки: https://www.parentingscience.com