Бебетата и малките деца от аутистичния спектър, които са показали най-слабите невронни реакции, когато им се говори, показват и най-тежките социални симптоми, най-лошите езикови резултати, поведенческите проблеми и занижено внимание към майчиния говор. Невротипичните деца от своя страна показват по-силни невронни реакции и афинитет към майчината реч.
Майчиният говор или т.н. говорене “на бебешки език” е форма на опростена, мелодична реч, която родителите използват, за да общуват с новородените си и малки деца. Конят става конче; кучето става кученце; родителите стават мама и тати. Тенденцията да се говори с такива кратки, мелодични фрази е универсална в различните култури.
Предходни изследвания показват, че бебетата предпочитат да слушат майчиния бебешки език, или специално адаптирана за деца реч, пред тази, която възрастните използват помежду си. Тя задържа вниманието им по-успешно и е важен компонент на емоционалната връзка , като насърчава изграждащото се взаимодействие между детето и родителите.
Ранен признак за аутизъм при децата е минималната реакция към майчинската реч и трудното възприемане на социалната информация като цяло. В ново проучване, публикувано на 03.01.2022 в списание Nature Human Behavior („Естествено човешко поведение” ) изследователи от Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего използват редица техники, за да определят областите на мозъка, отговорни за реакцията на детето към бебешкото говорене към него.
„Това ново проучване, което съчетава съвременни мозъчни изображения, проследяване с очите и клинични тестове, отваря врататата към по-прецизна медицина при аутизъм“, казва доктор Ерик Куршейн, професор по невронауки в Калифорнийския медицински университет в Сан Диего.
Според Куршейн подходът генерира нови открития относно развитието на мозъка при деца с аутизъм, свързани с обективна информация за социалните им предпочитания и социалното внимание.
„За първи път виждаме въздействието върху мозъка при деца, които не обръщат внимание на социалната информация и страдат от аутизъм“, казва д-р Куршейн.
Типично развиващите се бебета предпочитат бебешкия език пред речта на възрастните, а предишни проучвания предполагат, че мозъкът им може да обработва този начин на говор по различен начин от не-речевите звукове. Но изследванията са оскъдни относно това как и защо бебетата с аутизъм не реагират последователно на майчината реч и какви могат да бъдат дългосрочните последици, когато спрат да слушат.
Куршейн и негови колеги от Център по аутизъм в Сан Диего, прави хипотеза, че бебетата и малките деца със синдром на аутизъм страдат от нарушено развитие на вродено задвижвани невронни механизми, които реагират на майчината реч и бебешкия език. За да проучат, те провеждат серия от тестове, включващи данните на 71 малки деца и 14 възрастни:
- Използвайки функционална магнитно-резонансна томография на спящи деца, те измерват мозъчната активност при майчина реч “на бебешки” и други форми на реч, свързана със социалното израстване.
- Те провеждат клинични оценки на социалното и езиково развитие.
- Използват технология за проследяване на очите, за да измерят реакциите към жени, говорещи “бебешки”, спрямо невербални компютърни звуци и изображения. По-ранни изследвания в Калифорнийския университет в Сан Диего, както и другаде, показват, че деца със синдром на аутизъм проявяват по-малък интерес към социални дейности и стимули, които обикновено биха привлекли вниманието на малкото дете, като гледане на други деца да играят, пеят или танцуват.
Изследователите откриват, че индивидуалните различия в социалното и езиковото развитие в ранна възраст корелират с невронните реакции на детето към речта. Бебетата и децата с аутизъм, които показват най-слаби неврологични реакции към бебешкия език , също показват най-големите социални трудности, лоши езикови резултати и поведенчески проблеми.
Същевременно кърмачетата и малките деца с развитие в норма показват най-силните невронни реакции и афинитет към майчиния “бебешки” начин на разговаряне.
Изследователите отбелязват, че горната темпорална кора, област на мозъка, която обработва звукове и език, реагира по-слабо на майчината реч.
Същевременно развиващите се в норма деца показват силна превъзходна темпорална невронна реакция към майчината и емоционална реч. Малък брой деца с аутизъм показват силно мозъчно дейност и интерес към майчиния “бебешки” говор, определнео чрез проследяването на очната активност.
„Нашето заключение е, че липсата на внимание към майчината реч при деца с аутизъм включва нарушено развитие на вродени темпорални кортикални невронни системи, които иначе биха реагирали автоматично на родителската емоционален говор”, казва съ-авторът на изследването Карън Пиърс, професор по невронауки в Калифорнийския медицински университет на Сан Диего и заместник директор на Център за аутизъм.
„Фактът, че няколко деца с аутизъм показаха силна мозъчна активност и добро внимание към майчината реч, е окуражаващ по две причини: първо, защото предполага, че тези деца вероятно ще се развият добре. И второ, това предполага нов път за лечение.”
Според авторите техните открития могат да бъдат полезни при разработването на допълнителни диагностични инструменти и биомаркери за ранно идентифициране на аутистичния синдром, както и за по-нататъшно изясняване как той засяга децата.
Обобщение:
Изследователи смятат, че значително намаленото поведенческо предпочитание към майчиния говор и “бебешки език” при аутизъм е свързано с нарушено развитие на темпоралните кортикални системи, които обикновен реагират на родителската реч.
Източник:https://neurosciencenews.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Весела Пенчева