Когато симптомите имат множество причини, се допускат грешки.
Когато имате главоболие, знаете, че има много възможни причини, вариращи от лека до много сериозна. Когато посетите лекаря си, той вероятно ще ви зададе въпроси за това от кога е главоболието, какъв тип болка изпитвате, кога се появяват и какви други симптоми имате. Без задълбочена оценка и преглед, би било абсурдно вашият лекар да ви постави диагноза, като мозъчен тумор или грип, тъй като и двете могат да ви причинят главоболие. И, разбира се, лечението на мозъчен тумор и вирус би било напълно различно.
Същото се отнася и за психичните разстройства: много често срещани симптоми се проявяват по различни причини и могат да отразяват няколко различни диагнози. Ето защо добрият специалист по психично здраве ще направи на детето ви задълбочена оценка въз основа на широк спектър от информация, преди да постави диагноза. От ключово значение е да разберете какво стои зад дадено поведение, тъй като, диагнозата, която детето ви ще получи, може драстично да промени подходящото лечение. Лекарствата за Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание (ХАДВ) например няма да действат, ако невнимателното или разрушително поведение на детето е причинено от тревожност, а не от ХАДВ. И точно като лекар, когато лечението не работи, независимо дали е терапевтично или фармацевтично, едно от нещата, които добрият клиницист ще направи, е да преразгледа диагнозата.
Тук ще разгледаме някои от често срещаните психиатрични симптоми, които лесно се тълкуват погрешно при деца и тийнейджъри, което води до неправилна диагноза. За всеки симптом обясняваме диагнозата, с която обикновено е свързана, и какви са някои от алтернативните причини, на които може да се дължи това поведение.
Този списък е предназначен да се използва само като ориентир и е важно винаги да се консултирате с обучен диагностик!
1. Нарушение на вниманието
Обичайната диагноза: Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание (ХАДВ)
Симптомът на липса на внимание често се забелязва първо от учителите, които могат да наблюдават ученик, който необичайно лесно се разсейва, замечтава се през деня, изпитва затруднения при изпълнение на домашните си задачи и трудно следва указания. Въпреки, че всички деца, особено много малките, са склонни да имат по-кратки моменти на внимание от възрастните, някои деца имат много повече проблеми с фокусирането, отколкото други.
Липсата на внимание, което е извън типичния диапазон, е един от трите ключови симптома на ХРНВ, заедно с импулсивността и хиперактивността. Така че, когато детето изглежда необичайно разсеяно ХРНВ е първото нещо, което родителите и клиничните специалисти подозират. Съществуват обаче много други възможности, които могат да допринесат за липсата на внимание.
„Едно невнимателно дете може да бъде такова, защото има Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание (ХАДВ)“, отбелязва психологът Стивън Курц. „Или може да бъде невнимателно, защото се тревожи за баба си, която е болна и е в болница, или защото е тормозен на детската площадка и си отдъхва”.
Други възможности:
Обсесивно-компулсивното разстройство /ОКР/
Много деца с ОКР са разсеяни от своите натрапливи импулси, а когато ОКР е тежко, по-голямата част от деня им може да е обсебен от това. Това може да пречи на живота им по много начини, включително и на вниманието в училище. И тъй като децата с ОКР често се срамуват от симптомите си, те могат да се стараят да скрият обсесиите си. Не са редки случаите, когато децата контролират ритуалите си, докато са в училище, но когато се приберат вкъщи са затрупани от тях. Следователно учителят може да забележи, че детето има проблеми с фокусирането и да приеме, че има проблем с вниманието, тъй като неговото ОКР не е очевидно.
„Едно дете може да седи в клас и да има мания, че е необходимо да поправи нещо, за да не се случи нещо ужасно. Тогава учителят се обръща към него ”, казва д-р Джери Бубрик, клиничен психолог в Child Mind Institute. „Когато той не знае отговора на въпроса, изглежда, че не внимава, но всъщност е така, защото той е бил в обсесия.“
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР)
Децата могат да са разсеяни с липса на внимание, когато са били засегнати от травма. „Много от симптомите на пост-травматично разстройство приличат на синдрома на хиперактивност и дефицит на внимание““, обяснява д-р Джейми Хоуърд, директор на Trauma Response and Education Service в Child Mind Institute. „Симптомите, често срещани при ПТСР, като затруднена концентрация, свръхреакция при уплаха и хипервигилитет (свръх изостреност на бдителността) , детето изглежда е нервно и откъснато от реалността.“
Специфични обучителни затруднения
Когато детето търси навсякъде, но не и на страницата в учебника, която трябва да чете, възможна причина е, че има Специфични обучителни затруднения. Недиагностицираната дислексия може не само да накара ученика да се суети от нервно притеснение, но и да се срамува, че не се справя като другите и да се опитва да прикрие този факт. Чувството за неуспех е голяма спънка пред концентрацията.
„Петдесет процента от децата с обучителни затруднения имат липса на внимание“, отбелязва д-р Нанси Рапапорт, професор от Медицинското училище в Харвард, който е специалист в грижата за психичното здраве в училищна среда. „При тези деца трябва да се намесим, като подкрепим дефицита в обучението, в противен случай лечението им със стимуланти ще бъде пълен провал.“
Най-трудните случаи, добавя д-р Рапапорт, са наистина умни деца, които успешно компенсират обучението си с години усилия, като учат допълнително. „Те успяват да скрият затрудненията си. Често са диагностицирани със Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание (ХАДВ) или депресия, докато някой не намери обучителния проблем.”
2. Повтарящите се натрапливи мисли
Обичайната диагноза: Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
Натрапливите мисли и спомени, които детето не може да контролира, са един от ключовите симптоми на ПТСР. Клиничните специалист смятат, че ПТСР грешен отговор на инстинкта „битка или бягство“ при дете, което е имало смущаващо преживяване, независимо дали става дума за травматично събитие или домашно насилие и злоупотреба. Преживяването е в миналото, но детето продължава да преживява отново безпокойството.
Това може да се проведе под формата на ретроспективни събития, мисли за събитието отново и отново или преживяване на плашещи мисли, които се „задръстват“.
Други възможности:
Обсесивно-компулсивното разстройство /ОКР/
„И при ОКР, и при ПТСР можете да имате мисли, които ви се натрапват, мисли, за които не искате да мислите“, казва д-р Хоуърд. „Тези мисли влизат в главата ви, извън вашата воля и контрол. И в двата случая те причиняват страдание и трябва да работите върху това, да ги управлявате.“ Но има голяма разлика между повтарящите се мисли в ОКР и ПТСР, отбелязва д-р Хоуърд: „При ОКР това е бъде концепция, която ви причинява страдание, но при ПТСР това е реална памет за нещо, което се е случило.“
3. Ограничение в речта
Обичайната диагноза: Аутизъм
Аутизмът е нарушение в развитието, което води до нарушения в общуването на детето. Децата с аутизъм могат да имат забавяне (или пълна липса) на развитието на речта. Най-очевидните признаци на аутизъм обикновено се забелязват във възрастта между 2 и 3 години. Въпреки, че много деца от спектъра говорят, е възможно да използват езика по необичайни начини, да избягват контакт с очите и да предпочитат да бъдат сами. Аутизмът може първо да бъде забелязан от педагогическите специалисти, които забелязват, че детето не взаимодейства социално със своите връстници по подходящ начин.
Други възможности:
Селективен мутизъм:
Селективният мутизъм е тревожно разстройство, при което децата не говорят в конкретни социални ситуации. Много деца със селективен мутизъм са приказливи у дома, но може да има пълна липса на реч в друга среда, например в училище. Те изобщо не могат да общуват с връстници или учители, което притеснява педагогическите специалисти относно социално развитие на тези деца. Подобни социални затруднения могат да накарат някои учители да стигнат до извода, че са в спектъра на аутизма.
При поставянето на диагноза е важно да се направи разлика между дефицит на умения и трудности при изпълнението. Децата със селективен мутизъм имат затруднения в изпълнението, защото имат способността да говорят, но не могат да го демонстрират във всяка среда, докато децата от спектъра имат дефицит на умения, така че не могат да демонстрират определени умения, независимо от обстановката.
Децата със селективен мутизъм могат да проявят и други симптоми, които могат да алармират за аутизъм. Някои деца със СМ изглеждат много „затворени“ в своя афект. „Тъй като детето се опитва, осъзнато или не, да накара хората да се отдръпнат, също няма да прави добър контакт с очите като дете от спектъра”, казва д-р Курц. „То няма да изглежда като дете, чийто единствен проблем е, че е говорът му “заяжда”.
4. Униние, изтощение и невъзможност за ясно мислене
Обичайната диагноза: Депресия
За повечето хора е лесно да разпознаят симптомите на депресия: чувство на тъга, намален интерес към обичайните приятни занимания, умора, промени в теглото и затруднена концентрация. Макар и да е нормално всеки да е в мрачно настроение понякога, децата, които изпитват тъга или раздразнителност повече от две седмици и това нарушава функционирането им, се приема за депресивни епизоди.
Други възможности:
Хипотиреоидизъм
Хипотиреоидизмът се проявява, когато щитовидната жлеза не отделя достатъчно някои важни хормони. Симптомите на хипотиреоидизъм са много подобни на тези при депресия и включват умора, наддаване на тегло, чувство на тъга и затруднено мислене. Лечението на хипотиреоидизма обаче е много различно: децата с хипотиреоидизъм се лекуват с помощта на хормон на щитовидната жлеза.
Тревожно разстройство:
Някои тревожни разстройства, като ОКР, могат да бъдат изключително неприятни и страшни за човека, който ги изпитва. Децата с ОКР могат да имат натрапчивост относно причиняване на вреда на своите близки, както и други насилствени или сексуални образи. Докато тези мании не са реални относно желанието на детето какво всъщност иска да се случи, то има трудности да ги “махне” от главата си. Понякога депресивното настроение е първото, което се забелязва, но това може да е второстепенно спрямо другото състояние, като ОКР. Поради срама от мислите си, много деца с ОКР не се чувстват удобно да споделят за тях и могат да бъдат погрешно диагностицирани с депресия.
5. Разрушително поведение
Обичайната диагноза: Опозиционно разстройство с провокативно поведение (ОРПП)
При повечето деца се случва понякога да има гневни избухвания, но когато при децата се повтярят острите нападки или не могат да контролират настроенията си, това може сериозно да влоши функционирането им в училище и да причини значителни семейни сътресения. Често се смята, че тези деца имат опозиционно разстройство с провокативно поведение (ОРПП), което се характеризира с модел на отрицателно, враждебно или предизвикателно поведение. Симптомите на ОРПП са детето да губи самообладание, спори с възрастни, лесно раздразнимо е или постоянно не се подчинява на молби или не спазва правила. За да бъде диагностицирано ОРПП, разрушителното поведение на детето трябва да се проявява поне шест месеца и да се отразява негативно на живота му в училище или у дома.
Други възможности:
Тревожни разстройства
Децата с тревожни разстройства имат значителни трудности да се справят със ситуации, които им причиняват дистрес. Когато дете с нелекувано тревожно разстройство е поставено в ситуация, предизвикваща тревога, то може да стане опозиционно в стремежа си да избяга от тази ситуация или да избегне източника на своя страх. Например, дете с остра социална тревожност може да се нахвърли на друго дете, ако се окаже в трудна ситуация. Дете с ОКР може да се разстрои изключително силно и да крещи на родителите си, ако те не го успокояват постоянно, което то използва, за да управлява своите натрапчиви страхове.
Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание (ХАДВ)
Много деца с ХАДВ, особено тези, които изпитват импулсивност и хиперактивност, могат да проявят много симптоми, които ги карат да бъдат опозиционни. Тези деца имат затруднения да стоят неподвижно, те докосват и си играят с всичко, отхвърлят забележки, не успяват да чакат своя ред, прекъсват другите, действат без да мислят за последствията, да прекъсват другите и да действат, без да мислят за последствията. Тези симптоми са по-скоро резултат от техните нарушени изпълнително-функционални умения – способността им да оценяват въздействието на поведението си, отколкото целенасоченото опозиционно поведение.
Специфични обучителни затруднения
„Децата с обучителни проблеми могат майсторски да “мамят” – те не искат да показват своята уязвимост. Те искат да ви разсеят от това да забележите тяхното страдание”, обяснява д-р Рапапорт. „Ако детето има проблеми с писането, математиката или четенето, вместо да поиска помощ или да признае, че му е трудно, може да прекъсне работата по задачата или да се заговори с друго дете, за да се отклони от проблема.“
Автор: Линда Спиро, Доктор по психология
Източник:
https://childmind.org