Процесите, свързани с познанието, са част от когнитивната психология и са важна функция на мозъка, която се дефинира като метод на придобиване на знания и разбиране, чрез мисъл, опит и сетива. Тези когнитивни процеси са функции на мозъка от по-високо ниво и се разглеждат като психични процеси, свързани с въвеждането и съхраняването на информация, и начинът, по който тя се използва.
Съществуват различни видове когнитивни процеси, които включват:
- Внимание: позволява на хората да се фокусират върху специфични стимули в обкръжаващата среда.
- Език: езикът и неговото развитие са когнитивни процеси, включващи способността за разбиране и изразяване на мислите, писмено или говоримо. Той ни позволява да комуникираме помежду си и играе важна роля за мисленето.
- Учене: свързва се с приемането на нови неща, синтезирането на информация и интегрирането ѝ с предходните знания.
- Памет: тя е важен когнитивен процес, който позволява на хората да разкодират, складират и извличат информация. Тя е ключов компонент в процеса на изучаване и позволява на хората да трупат знания за света и своите лични истории.
- Възприятие: позволява на хората да приемат информация чрез своите сетива (усещания) и след това да я използват, за да отговорят и да взаимодействат със света.
- Мисъл: мисълта е основна част от всеки познавателен процес. Тя позволява на хората да участват във вземането на решения, разрешаване на проблеми и по-висши разсъждения.
Когнитивните процеси въздействат на всеки аспект от живота, от училище до работа и взаимоотношения. Някои специфични приложения на когнитивните процеси включват следното:
Изучаване на нови неща
Ученето изисква способност за приемане на информацията, да се формират нови спомени и да се направят връзки с други неща, които вече са усвоени като знания. Изследователите и учените използват познанията си за тези когнитивни процеси, за да създават материали с инструкции в помощ на хората за научаване на нови концепции.
Формиране на спомени
Паметта е основна тема на внимание в полето на когнитивната психология. Отговорите на въпросите: как помним, какво помним и какво забравяме, разкриват много за това как функционират когнитивните процеси.
Докато хората често мислят, че паметта е нещо като видео камера, която внимателно записва и складира житейските моменти и ги изтрива на по-късен етап, проучванията разкриват, че паметта работи много по-комплексно.
Вземане на решения
Когато хората взимат решение, това включва оценка на нещата, които обработват. Може да включва сравнение на нова информация с предходни знания, интегриране на нова информация в съществуващи идеи или дори замяна на стара информация с ново знание преди да се направи избор.
Влияние на познанието
Когнитивните процеси имат широкоспектърно въздействие, което влияе върху всичко от ежедневието ни до цялостното ни здраве.
Възприемане на света
Докато възприемаме света около себе си чрез сетивата, информацията, която виждаме, вкусваме, чуваме, докосваме и подушваме, трябва първо да бъде трансформирана в сигнали, които мозъкът можеда разбира. Процесите на възприятие ни позволяват да приемаме сетивната информация и тя да бъде превърната в сигнали, които мозъкът може да разчита и да действа според тях.
Формиране на впечатления
Светът е пълен с безкрайно количество сетивни преживявания. Важно е, за да може да да се придаде смисъл на всичката възприета информация, мозъкът да е способен да опрости изживяването в света до неговите основи. Ние помним всичко, така че събитията са сведени до основните концепции и идеи, от които имаме нужда.
Запълване на пропуските
В допълнение към намаляването на информацията, за да стане по-запомняща се и разбираема, ние също така доразвиваме тези спомени, докато ги реконструираме. В някои случаи този процес на развиване става докато се опитваме да запомним нещо. Когато не можем да си спомним определена информация, понякога мозъкът запълва липсващото с всичко, което изглежда, че пасва.
Взаимодействие със света
Познанието включва не само нещата, които се случват в главите ни, но също така и начина, по който тези мисли и ментални процеси влияят на нашите действия. Вниманието ни към света около нас, спомените за изминали събития, разбирането на езика, оценките за начина, по който работи света и способностите да решаваме проблемите – всички те допринасят за това, как се държим и взаимодействаме с обкръжаващата ни среда.
Когнитивните процеси се влияят от редица фактори, включително от генетични, както и от изживявания. Може и да не можем да променим генетиката си, но има неща, които можем да направим, за да защитим и увеличим своите когнитивни способности с няколко полезни съвета:
- Здравословен начин на живот: факторите, повлияни от начина ни на живот, като консумиране на здравословна храна и редовен спорт, могат да повлияят на когнитивните функции.
- Критично мислене: добре би било да бъдат подлагани под съмнения собствените ни предположения. Както и да си задаваме въпроси относно мислите, вярванията и заключенията си.
- Любознателност и желание за усвояване на нови знания: един прекрасен начин да се раздвижат когнитивните способности е когато продължаваме да предизвикваме себе си да учим повече за света.
- Избягване на поемането на повече задачи за изпъление едновременно: може да ви изглежда, че да правите няколко неща наведнъж помага да успеете с всичко по-бързо, но всъщност проучванията сочат, че това намалява продуктивността и качеството на свършената работа.
Важно е да помните, че тези когнитивни процеси са комплексни и често несъвършени. Някои от възможните клопки, които могат да се отразят на познанията са:
- Проблеми с вниманието: селективното внимание е лимитиран ресурс, така че има серия от неща, които могат да затруднят фокусирането върху всичко в нашето обкръжение. Пропуск във вниманието би могъл да се получи, когато сме дотолкова фокусирани върху едно нещо, че напълно пропускаме нещо друго, въпреки че се случва точно пред нас.
- Проблеми и ограничения на паметта: краткосрочната памет е учудващо кратка, обикновено траеща само 20-30 секунди. От друга страна дългосрочната памет може да бъде учудващо стабилна и издръжлива, със спомени, които остават години, дори десетилетия. Паметта също така може да бъде неочаквано крехка и податлива. Понякога ние забравяме, друг път сме обект на дезинформационни ефекти, които биха могли да доведат до формирането на грешни спомени.
- Когнитивни склонности: когнитивните склонности са системни грешки в мисленето, свързани с това как обработваме и интерпретираме информацията за света. Утвърждаващите склонности са чест пример, който обхваща отделянето на внимание само за информация, която съвпада с нашите съществуващи вярвания, докато игнорираме доказателствата, които не подкрепят нашите възгледи.
История на изучаване на познанието и философски произход
Проучванията на нашите мисловни процеси датират още от времената на древногръцките философи Платон и Аристотел.
Подходът на Платон към изучаването на ума, предлагал хората да разберат света, като първо се обърнат към самите себе си и открият дълбоко вкоренените си принципи, които в последствие да използват за рационално мислене и създаване на знания. Тази гледна точка по-късно е застъпена и от философи като Рене Декарт и лингвистът Ноам Чомски. Този подход към познанието често се съотнася към рационализма.
От друга страна Аристотел вярвал, че хората придобиват знанията си чрез своите наблюдения на света около себе си. По-съвременни мислители като Джон Лок и Бъръс Скинър също поддържат тази гледна точка, която често се съотнася към емпиризма.
Ранна психология
Както през най-ранните дни на психологията, така и през първата половина на двадесети век, психологията е била силно доминирана от психоанализа, бихевиоризъм и хуманизъм. В крайна сметка, официалната област в науката, посветена единствено на изучаването на познанието, е възникнала като част от „когнитивната революция“ през 60-те години. Това поле в психологията, обхващаща изучаването на познанието, е известно като когнитивна психология.
Възникване на когнитивната психология
Една от първите дефиниции на познанието е представена в първата книга за когнитивна психология, публикувана през 1967 година. В нея един от най-известните представители на когнитивната психология- Улрих Найсер, определя познанието като процес, с помощта на който „входящите сензорни данни са подложени на трансформация, редукция, обработка, натрупване, възпроизвеждане и по-нататъшно използване…
„Познанието присъства във всички актове на човешката дейност.“
Източник: https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елена Иванова
Редактор: Дарина Димитрова