„Ако си по-различен, изпъкваш в шоубизнеса, това те прави специален. Опитваш се да превърнеш недостатъците си в предимства“, казва комикът и телевизионен водещ
От малък Джей Лено си прави шеги със заглавията в пресата и с ежедневието. Дори след последната си вечер като водещ на своето „Вечерно шоу с Джей Лено“, което води в продължение на повече от две десетилетия, Лено планира да продължи с участията си в комедийните клубове в САЩ. Той не се страхува да работи упорито и да се отдаде на своя занаят и на любимите си неща. Именно упоритият му труд, заедно с неговото постоянство, хумора и позитивната му нагласа, е рецептата за неговия успех в шоубизнеса и за преодоляването на дислексията.
Някои казват, че за тях училището е било тежко изпитание, но Джей никога не е имал нищо против да работи по-усилено от останалите. „Всеки среща трудности“, казва той. „Моята майка ми казваше: „Ти просто ще трябва да положиш малко повече усилия от другите деца, за да получиш същото нещо“. И това е подходът, който използвам цял живот.
Силно вярвам в ниското самочувствие.
Тоест, ако не се смяташ за най-умния човек в стаята и мислиш, че ще ти се наложи да се стараеш малко повече и да отделиш малко повече време, за да постигнеш същото като другите, всъщност можеш да се справиш доста добре. Това е моят метод“, казва комикът.
Джей Лено израства в Андоувър, Масачузетс, през 50-те и 60-те години на миналия век. Майка му – която като дете имигрира в САЩ от Шотландия, е строга, но грижовна, а баща му е гръмогласен италианец от буйно и многочислено семейство. Майка му, която няма кой знае какво официално образование, му помага с училищните задачи.
„Майка ми беше умна жена, но не и добре образована, затова положи много усилия за моето образование“, разказва той.
„Но когато си с дислексия, няма нищо по-смешно от това майка ти с шотландски акцент да се опитва да ти преподава френски език за четвърти клас.
Изобщо не звучеше като френски. Много е смешно да говориш френски с шотландски акцент“, обяснява Лено.
Голямото семейство на баща му осигурява на Джей достатъчно възможности да излиза пред публика и да натрупа опит за в бъдеще. Въпреки това като малък той не мисли да става комик, а просто иска да стои при възрастните. Благодари на учителите си, които са му дали подкрепа и основата за бъдещето му. „Учителите ми бяха страхотни. Спомням си, че госпожа Хоук, учителката ми по английски, ми каза: „Ти постоянно разказваш разни шеги по коридорите. Защо не си запишеш някои от тях и не ги представиш пред класа?“.
На мен никога нямаше да ми хрумне да го направя, защото ми се струваше като домашно. И тогава за пръв път в живота ми
домашното се превърна в нещо приятно.
Записвах си нещо, после го задрасквах, защото не ми звучеше добре, после го пишех отново. След това учителката ме канеше да застана пред целия клас и да чета написаното. Сега осъзнавам, че шегите ми не ги е бивало особено, но тогава децата се смееха и тя ми каза: „Може да пишеш комедии или нещо подобно“. Тя направо ми отвори очите. Винаги съм й бил благодарен за това“, разказва той.
Джей учи в колежа „Емерсън“ и започва да пътува от Бостън до Ню Йорк за прослушвания. Ако до този момент не е научил изкуството на постоянството и ползите от него, това се случва именно при тези пътувания. „Помня, че обикалях на прослушвания по комедийните клубове, а пред клуб „Импров“ имаше огромна опашка – певци, танцьори и комици. Веднъж отидох там в 11 сутринта и вече имаше опашка за прослушванията, които започваха в 8 вечерта. Пред мен имаше около 60 души. Около час след като се наредих, някои хора започнаха да се отказват. Зарадвах се и минах напред. Влязох, просто защото останах на опашката. Концентрирах се върху това. Чаках другите да се изморят, да огладнеят, да отидат до тоалетната, да им се наложи да отидат някъде другаде и да си тръгнат, и тогава аз заемах реда им. Това винаги действаше. Все още е така.
Просто не се отказваш“,
разказва Джей.
И той прави именно това, по този начин създава кариерата си, осланяйки се на силните си страни. „Осъзнах, че няма да стана счетоводител или банкер, така че в какво ме бива? Ами, бива ме да говоря и да разказвам смешни истории. Винаги съм смятал, че ще стана търговец като баща си, защото и в това поприще трябва да забавляваш клиентите си. Но попаднах само в едната крайност – забавлението. Така се прави – намираш силните и слабите си страни и действаш спрямо силните“, разсъждава комикът.
Силните страни на Джей го водят до позицията на водещ във „Вечерното шоу с Джей Лено“, както и до кариерата на стендъп комик. На 2 март 1977 г. Джей Лено се появява за пръв път във „Вечерното шоу с Джони Карсън“. Десет години след това става постоянен гост водещ, а през 1992 г. поема щафетата от Карсън. Дори след телевизионния си успех Лено не е спирал да се занимава със стендъп. Продължава да прави около 150 участия всяка година.
През годините Джей е имал роли в различни комедийни сериали, сред които „Добре дошъл отново, Котър“, и във филми като „Американски горещ восък“, „Семейство Флинстоун“ и „Лепнат за теб“. Озвучавал е анимационните филми „Колите“, „Ледена епоха 2: Разтопяването“ и други. Освен това е превърнал своите разказвачески умения в мемоари – „С брадичката напред“, и в две детски книги – „Как да станеш най-забавното дете в целия свят (или поне в целия клас)“и „Ако телешкото можеше да лети“. Втората книжка е вдъхновена от детските му спомени от едно семейно събиране. Тогава не му било е смешно, но историята се превръща в хумористична приказка за деца.
Джей Лено като че ли никога не спира,
постоянно мисли за встъпителните си монолози,
докато дава интервюта – като това за Центъра за дислексия – говори със служителите си и изпълнява ежедневните си задължения. „Трябва да представям монолог всяка вечер“, разказва той.
„Трябва да напишеш шеги за тези 14 минути, независимо дали е 11 септември, дали е имало самолетна катастрофа, или масова стрелба.
Просто трябва да представиш 14 минути и правиш именно това – всеки Божи ден – и ако се концентрираш върху това, всичко ще е наред. Поне това работи при мен“, казва Лено.
Как успява да се справи с подготвянето на пет монолога в седмицата и със стреса? „Винаги се старая да разделям нещата“, казва Лено. „Преди се упражнявах, като пишех писмо и едновременно с това рецитирах Клетвата за вярност на САЩ. Когато правиш нещо с ръка, например пишеш, това ти помага да се съсредоточиш малко повече. Когато си на работа в клуба и видиш, че някой говори, ти не спираш представлението, но едновременно с това си мислиш какво може да кажеш за този човек. Опитвам се да пиша встъпителния си монолог, докато правя нещо друго или говоря с някого. Не се получава винаги. Процесът е интересен, защото при това, с което се занимавам, постоянно има хора, които говорят заедно с мен и трябва да се преструвам, че слушам повечето от тях“, разкрива комикът.
Джей Лено споделя, че дислексията не му пречи, но това навярно е така, защото избира подходящи за него помощни средства.
„Предпочитам да чета репликите си от карти, вместо да ги чета от екран, защото на картите се пише цялата фраза, докато на екрана се изписват по 2-3 думи. Когато използвам карти, виждам цялата реплика наведнъж и понякога мога да перифразирам. Когато четеш от телепромтер, трябва да се придържаш към прочетеното, а при мен това е проблем и не се получава добре. С картите се получава, защото виждаш цялата реплика и може да я кажеш по различен начин“, дава пример Лено.
Той мисли в изображения
и затова знае, че вместо да прочете, например, десетте стъпки за направата на нещо, би се справил по-бързо, ако го изгледа на видео.
„Винаги ми е по-лесно да следвам указанията от DVD, вместо да ги чета – „сглобете част А чрез част Б“. Така се обърквам, но ако гледам видео инструктаж, нямам никакви проблеми“,
пояснява комикът.
Дали заради монолозите си, заради издадената си брадичка или заради своята скромност, Джей Лено изпъква в Холивуд. Той заема своето място като модел за подражание на хората с дислексия. Кой би си помислил, че едно забавно хлапе от Нова Англия със затруднения по математика и чужди езици, на което се е налагало да учи много по-усърдно, за да се справя в училище, ще постигне такъв успех? Оказва се, че рецептата за успех, поне за него, не е толкова очевидна.
„В нашия град имаше едно момиче, беше неземно красиво – направо зашеметяващо“, разказва Лено.
„Тя замина за Холивуд, за да стане известна, а аз заминах няколко години след нея. Там тя е била поредното хубаво момиче. А аз открих, че ако си по-различен, изпъкваш в шоубизнеса, това те прави специален. Опитваш се да превърнеш недостатъците си в предимства“,
казва Джей Лено.
Източник: https://dyslexia.yale.edu
Снимка: Photo: Chris Haston/NBCU Photo Bank/NBCUniversal via Getty Images via Getty Images
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Калина Момчева-Стоева
Редакция: Янина Здравкова