На всички ни е познато какво е понякога да изпитваш негодувание. Някои хора започват да се ядосват на партньора си заради неравномерното разпределение на домашни задължения, докато други негодуват в работата когато техния принос не е оценен. Децата също могат да изграждат недоволство към своите родители.
„Недоволството е състояние на гняв и нещастие поради чувството, че към вас се отнасят нечестно“, обяснява д-р. Джин Березин, професор по психиатрия в Медицинския факултет в Харвард и изпълнителен директор на Центъра Clay за Млади Здрави Умове към Масачузетската болница.
„Недоволството има склонността да нараства с времето и колкото по-дълго се задържи, толкова по-трудно е да бъде разрешено. Може да има значителен негативен ефект върху връзката с родителите, включително загуба на доверие, чувство на отхвърляне, на отричане или на изоставяне.“
Той отбелязва, че тези негативни чувства и несигурни връзки с родителите често стават модел на очакванията на децата за взаимовръзки с другите възрастни и деца. Затова децата може да гледат на другите като на потенциални насилници и да се изолират от страх от нечестно отношение и болка. Също така могат да са податливи на изблици на гняв и лошо поведение или дори да обръщат гнева и обвиненията към себе си, което води до хронична вина и ниско самочувствие. За щастие тези прояви не са неизбежни.
„Недоволството е емоция, която расте само в тъмното“ казва Кристин Джийринг, учител на родители в школа по семейни ресурси за родители. „Когато влеете светлина и любов в ситуацията, то започва да намалява. Докато родителят не забравя тази връзка с детето си, е малко вероятно негодуванието да расте. Но всеки прави грешки и всяко дете е различно! Аз се опитвам да подхождам със състрадание както към двете си деца, така и към себе си, когато става дума за тези неща и да оставя достатъчно пространство за всеки, за да види грешките си и да се поучи от тях.“
За да подпомогнем този процес помолихме Березин, Джийринг и други експерти да разгледат някои поведенчески модели при родителите, които могат да доведат до недоволство и да споделят здравословни подходи за тяхното разрешаване.
Нередовна грижа
„Някои родители са непостоянни, на моменти са прекалено снизходителни и постоянно дават лакомства, нарушават правилата и оставят нарушенията без наказания и без последствия, докато в други моменти са крайно стриктни“, посочва Березин.
„Децата имат нужда от структура и постоянство, както е в училище. Когато биват обгрижвани хаотично, с времето те се научават, че светът и човешкото поведение не заслужават доверие и никога не могат да знаят какво да очакват. Крайният резултат е несигурност и често обвинение на родителите, особено когато започнат да остаряват.“
Опитайте да прилагате семейните правила и последствия постоянно и равномерно с всяко дете.
Ако ситуация като развод, загуба на близък или тежък икономически период води до отслабване на структурата и на постоянството у дома, говорете с детето си за това по начин, подходящ за неговата възраст.
„Разбира се, има моменти, когато ние като родители, сме непостоянни – когато позволяваме да се ляга късно, допълнителен десерт или дори късен филм“, изтъква Березин. „Но това трябва да бъде отбелязвано като нещо специално. Когато се случва като редовно изключение, то може да доведе до объркване и негодувание.“
Пренебрегване на обещанията
„Да обещаете нещо и да го забравите впоследствие, просто защото сте твърде стресирани и заети, може да доведе до недоволство“, посочва Кенейша Синклер-Мак Брайд, клиничен психолог в Бостънската Детска Болница. „Това е трудно, тъй като вие, като възрастен, чувствате, че имате основателна причина за това, но детето не го вижда по този начин. То е имало очакване, било е възторжено и сега обещанието не е изпълнено.“
Ако се озовете в такава ситуация, Синклер-Мак Брайд съветва да обясните на детето си какво се е случило като уважите наранените му чувства, както и как планирате да поправите грешката си.
Тя предлага пример как да направите това: „Знам, че ти казах че ще имаме време да се разходим в парка, след като те взема днес, но бях задържан на среща и напълно забравих и сега е прекалено късно. Съжалявам и разбирам, че си разочарован и ядосан. Аз наистина искам да те заведа в парка, за да можеш да се пързаляш на голямата пързалка. Искаш ли да отидем в парка в събота след футбола или в неделя сутрин?“
Не обяснявате причините за нещата
„Понякога децата могат да мислят, че нещо не е честно и да недоволстват само защото те смятат така“ казва Синклер-Мак Брайд. „Например, напълно нормално е времето за лягане на едно шестгодишно дете да бъде по-рано от това на дете в предпубертетна възраст, но шестгодишното дете ще смята, че това е нечестно. В такива случаи е важно да обясните, че не винаги всички хора се нуждаят от едно и също нещо и затова не винаги правилата са еднакви за всички“.
Тя предлага да кажете на малкото дете как разбирате, че то може да е разочаровано, защото не може да седи до толкова късно като големия си брат. Но и да му обясните, че неговото тяло има нужда от повече почивка и то може да прави неща, които голямото му братче не може повече да прави – като по-дълги почивки в училище или по-малко домашни.
Недоволството може значително да се намали, когато изговаряте нюансите зад различните решения и демонстрирате взаимно уважение.
„Много родители вярват, че няма нужда да обсъждат тези неща с децата си, защото те няма да ги разберат“, казва клиничния психолог Джени Юип. „Те смятат, че е по-добре да ги защитят отколкото да им кажат истината. Понякога това е важно, заради тяхната възраст и емоционално развитие, но по-често, ако обясните на детето си нещо и му помогнете да го разбере, вие също така му помагате да разбере как функционира света. А той не угажда на всяка прищявка и нужда.“
Използвате крайни думи
„Един от начините, по които родителите изграждат недоволство в децата си, е чрез думите и езика, който ползват“, казва Ан-Луиз Локхарт, психолог-педиатър и ментор на родители в „A New Day Pediatric Psychology“. Думи като „трябва“, „задължително“, „никога“, „винаги“ и „длъжен си“, са прекалено крайни и оставят много малко място за гъвкавост“.
Тя дава и примери за използване на подобни думи като: „Ти никога не си лягаш навреме. Имаш ли идея колко тежък беше моя ден?!“ или „Трябва да си добър с мен. Аз правя много за теб. Трябва да си благодарен. Аз не съм получавала нещата, които ти давам, от своите родители.“
Вместо това, опитайте да усвоите език, който изгражда връзка вместо негодувание и отдалечаване. Задайте на децата си въпроси за това как се чувстват или защо мислят, че постъпват по определен начин, за да създадете условия за решение на проблемите и израстване.
Внушавате собствените си очаквания
„Всички деца имат нужда от изисквания за възпитано, добро, уважително, отговорно поведение, на което може да се има доверие, но някои родители внушават своите собствени идеали, стремежи и желания на своите деца“ казва Березин. „Това може да означава скрито или явно да изисквате съвършенство в учението, спорта, обществото, да очаквате детето ви да влезе в най-доброто училище – дори да му давате послание за това с какво трябва да се занимава в живота, какви трябва да са неговите интереси и цели.“
Родителите трябва да се стремят да виждат и оценяват своите деца такива каквито са и да ги подкрепят като уникални личности, със свои собствени желания, мечти и интереси.
„Когато внушавате собствените си очаквания, може би постиженията и целите, които сте искали да постигнете, това само създава обезценяване децата ви на едно дълбоко ниво и създава негодувание“, посочва Березин. „Много родители правят това от любов и надежда, че децата им ще достигнат техните нереализирани цели, но това е позиция, която ще има обратен ефект.“
Прекомерен контрол
„Никой не желае да бъде следен“, изтъква Березин. „При някои родители следенето на всички детайли около живота на детето – неговият училищен, спортен и дигитален живот, само подкопава доверието, личната отговорност, възможността да се научи да разчита на себе си, както и кога да потърси помощ, самостоятелност и отговорност.“
Трябва да устоите на изкушението да следите всички аспекти от живота на детето си и вместо това да се фокусирате да предложите едно здравословно ниво на структура и на възможност за грешка.
„С подобно отношение, един умен и грижовен родител може да помогне на детето си да разбере какво е направило, къде е неговата слабост и да адресира проблема“, казва Березин. „За родителите и за децата и тийнейджърите, които се учат на уменията, нужни за добри постижения, нека помним известната фраза на Доналд Уинкот „Ние достигаме до успеха чрез нашите собствени грешки“.
Ние се учим най-добре когато паднем. Няма съмнение, че е много трудно за родителите да дадат на своите деца достатъчно място за грешки. Но нашата роля като грижовен и подкрепящ родител е точно такава.“
Да пренебрегвате чувствата на децата, като се фокусирате върху своите
„Децата усещат недоволство, когато родителите не им обръщат внимание ако са наранени, или изразяват нужда или желание“, посочва Локхарт. „Има случаи, в които родителят не разбира правилно посланието“.
Тя си припомня за случка, когато е завела децата си на плажа и е осигурила любимите занимания на семейството.
„Най-накрая едното дете искаше да направим още нещо, но ние нямахме време за това“ казва Локхарт. „Детето каза ‚Ние никога не успяваме да направим нещо забавно!‘. Аз бях потресена. „Какво?! Шегуваш ли се с мен? След всичко, което направих за теб? Трябва да си благодарен.“ Хубавото е, че казах всичко това наум, в главата си, за малко щях да го кажа и на глас.“
Да кажете на детето си, че трябва да оценява нещата, които правите за него и да оценява вашите родителски усилия, не значи нищо.
„Може да имате дете, което е разочаровано, че денят е свършил, което е изморено от всички нови преживявания, което в мисленето си и насочено само за тук и сега или което е егоцентрично – защото децата са такива по време на растежа и съзряването“, изтъква Локхарт.
„В крайна сметка това негодувание може да започне да се проявява в детето като опит да се харесва на хората – раздразнително поведение, постоянно търсене на потвърждение, нервност и страх да разочарова родителите си, или да слага себе си на последно място“.
Родителите трябва да намерят здравословни начини да изразяват чувствата си и да превъзмогват своето собствено раздразнение в стресови моменти. Локхарт препоръчва да говорят открито за емоциите, които усещат, като ги окуражава да практикуват и благодарност и оценяване на ежедневните преживявания. Родителите могат да поддържат този подход като например, след като прекарат деня заедно с детето си, кажат неща от рода на: „Толкова съм благодарен, че прекарах свободния си ден с теб“.
Да предпочитате едното дете, пред другото
„Мисля, че е много често срещан сценарий да се смята, че един родител предпочита едното си дете пред другото“, споделя Джийринг. „Важно е да отбележим, че родителят може да не се чувства така, но е важно какво възприема детето. Това е трудно за много родители – те нямат реални предпочитания и затова детето им не би трябвало да се чувства така, нали? За съжаление, хората са много по-сложни от това.“
Тя дава пример за майка, която дава на по-малката си дъщеря подарък за рождения ден, за който голямото дете е мечтало, докато е било на нейната възраст, но тогава майката не е можела да си го позволи.
„За своя рожден ден по-голямото дете е получило по-скъп подарък, но то все така се е чувствало пренебрегнато, тъй като по-малката му сестра е получила нещо, за което то винаги е мечтало“, разказва Джийринг. „Реалната стойност на подаръците няма значение – в детето остава усещането за пренебрегване. Ето защо е много важно вниманието. Ако родителят забележи, че по-голямото дете се държи като засегнато – което може да се прояви като агресия към по-малката сестра, лоша реакция към родителите, непокорство – време е да повдигнете този въпрос по сговорчив начин. „Миличка, забелязвам, че си малко остра със сестра си – какво се случва?“
След това се постарайте наистина да изслушате детето си и да му кажете, че разбирате защо може да се чувства по този начин.
Продължете, като прекарвате повече време насаме с него.
„Да предпочитате едното си дете пред другото е често срещано и по някакъв начин е естествено, особено ако вие като родител имате повече общи неща с едното от децата си, като например любов към определени спортове, изкуство, или просто се разбирате по-добре“, допълва Березин. „Някои деца са предизвикателни и изискват повече усилия“.
Все пак той отбелязва, че никога не е желателно за един родител да показва предпочитание към едно от децата си, пред другото. Вместо това, направете усилие да разпознаете силните страни и слабостите на всяко от децата си, дори едното да изисква повече внимание, за да се разкрият тези силни страни.
Да правите предположения
„Като родители, ние трябва да имаме чести разговори с децата си и да ги изслушваме“, посочва Березин. „Много важно е да чувате и да уважавате техните мисли и чувства и да не правите предположения за това през какво преминават. Ако ние ги изслушваме, ние ще можем да провеждаме ползотворни разговори за нашите разлики, ще можем да им помогнем да виждат себе си и света по-добре, да поправяме грешките в техните възприятия и да изградим връзка на доверие“.
Децата искат да се чувстват забелязани, така че покажете интерес към техните приятели, изживяванията им в училище, техните хобита, чувства, мечти и така нататък. Дори да сте зает работещ родител, отделяйте редовно време за своите деца и присъствайте изцяло – физически, ментално и емоционално в тези моменти.
А когато се надигне проблем, направете усилие да ги чуете вместо да скачате направо към изводи или да ги съдите.
„Избягвайте да ги пренебрегвате защото мислите, че те са просто деца“ казва Юип. „Ние трябва да уважаваме децата си точно както искаме те да уважават нас“.
Да не се извинявате
„Няма съмнение, че понякога ние грешим – не успяваме да разберем точно ситуацията и не адресираме правилно проблема на детето си, наказваме го неоснователно или не сме достатъчно добър пример за подражание“, изтъква Березин. „Извинението има огромна стойност. То показва поемането на отговорност за нашите грешки, признанието, че сме наранили или разочаровали друг човек, че сме натъжени от собственото си поведение и ще се опитаме да се поправим следващия път. Липсата на извинение предизвиква сериозно негодувание“.
Психологът подчертава важността на признанието, когато не успеем да приложим това, на което учим децата си, като например да ползваме телефона докато шофираме, да влезем в разгорещен скандал с партньора си, вместо да уталожим конфликта, или да пренебрегнем чувствата на другите.
„Когато едно дете е възпитавано да избягва такова поведение, това праща объркващи сигнали към него“, посочва Березин, като добавя, че родителите трябва да се извиняват и да поемат отговорност и за собственото си лошо поведение.
„Може да се чувствате странно или под натиск, защото повечето родители не са отгледани от родители, които са се държали така“ казва Локхарт. „Ние ставаме по-ефективни в това да не нараняваме децата си, чрез практиката. Всичко е въпрос на усилия, включително от страна на нашите деца“.
Да използвате детето си като довереник
„Децата трябва да бъдат деца”, изтъква Березин. „Дали говорим за дете в училищна възраст, в пубертета, или дори за млад юноша, всички те имат своите траектории на развитие, с прогресивно отделяне от семейството“.
Той подчертава важността на самостоятелността и формирането на идентичност за децата, особено тийнейджърите и юношите, които имат нужда от пространство за да развиват връзки с хора, различни от семейството, и да посрещат предизвикателствата които неминуемо се появяват. Затова родителите трябва да се стараят да не включват децата прекалено много в собствените си проблеми и вместо това да подкрепят тяхното личностно развитие.
„Понякога родителите използват децата си, обикновено тийнейджъри или юноши, като довереници“, посочва Березин. „Тази размяна на ролите, осуетява раздялата и често заради силна лоялност, детето изоставя собственото си развитие, за да помогне на своя родител. Неизбежно това води до недоволство“.
Източник: www.huffpost.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Елена Иванова
Photo credit: Freepik