Умственото натоварване на майката, за което не говорим достатъчно

Умственото натоварване на майката, за което не говорим достатъчно

Психическото натоварване е гореща тема през последните години. И докато осведомеността за този термин се е увеличила, то все още е тема, върху която много семейства не успяват да разговарят. Това е още едно нещо, с което жените често са натоварени в ежедневието си – и е изтощително!

Психическото натоварване се определя като невидимата работа покрай домакинството и грижите за семейството. Ясни са очевидните физически задачи като пазаруване, миене на чинии, опаковане на обяда за работа и училище, изнасяне на боклука, сгъване на пране и водене на децата на училище… Но зад кулисите има и безкрайната умствена гимнастика, необходима, за да може всичко това да бъде направено.

Тя включва неща като предвиждане на нуждите на децата (уверете се, че фланелките са изпрани навреме за детския футболен мач), планиране (проследяване на семейния календар), вземане на решения (примерно, избор на столче за кола) и делегиране (обмисляне кой ще може да закара детето да играе с приятелите си през уикенда). В повечето връзки, това бреме обикновено пада върху раменете на майката.

“Но има един аспект на психическото натоварване, за който не се говори достатъчно”, посочва Рене Рейна, инфлуенсър и майка.

Това са „безбройните часове“, които майките прекарват в проучване на родителски теми, за да научат най-добрите стратегии за възпитание и помощ на децата си. Неща като как да се справят с гневни избухвания, придирчиво хранене, приучаване към гърне, графици за сън и други.

В един от последните епизоди на своя подкаст „Тhe Mom Room” (“Стаята на мама”), Рейна казва: “В повечето случаи майките са тези, които следят източници на информация за родители в интернет или слушат подкасти на същата тематика. Ние събираме инструменти, за да можем да се справяме с определени родителски ситуации с нашите деца – независимо дали става дума за нервен срив, избухване или борбата за заспиване.“

Майките отделят време, за да научат тези неща, докато техните партньори често може да не правят същото. Това означава, че майките не само имат задачата да събират информация, но отговарят и за предаването й на своите партньори.

„Проблемът възниква, когато вашият партньор не полага усилия или не проявява интерес към тези теми, свързани с родителството, а вие трябва да му предадете това, което сте научили, за да можете и двамата да сте на едно ниво“ посочва Рейна.

„Обикновено тези обяснения се случват в неправилния момент – т.е. при избухване, когато напрежението е високо и често се стига до спорове между родителите.“

Рейна споделя в Инстаграм видеоклип от подкаста си, който впоследствие събира над 860 000 гледания. Стотици са коментарите на майки, които споделят, че този проблем „ги подлудява“ и „са пълни с толкова много негодувание“, което показва, че подобно разочарование изпитват много жени.

„Най-често срещаната обратна връзка, която получавам от слушателите, е: „Не разбирах защо се чувствам толкова раздразнена и обидена от партньора ми, докато не ми беше обяснено“, добавя Рейна. „Мисля, че майките са изложени на риск от „прегаряне“ вследствие на множество причини, но нямат време дори да се замислят защо се чувстват така.“

„Основното е да учите вашия партньор на това, което вие сте научили, за да можете и двамата да сте на едно ниво, “ – Рене Рейна, водещата на подкаста „Стаята на мама“.

Гаян Арамян, семеен терапевт в Лос Анджелис, допълва, че психическото натоварване е тема, която коментира постоянно със своите клиентки-майки. Наред с многото други невидими задачи (планиране на храненията на децата, поддържане на запас от памперси и други домакински артикули, насрочване на прегледи при лекар), те също отделят време, за да се учат на най-добрите родителски практики.

„Основният родител, който обикновено е майката, мисли за всички неща, свързани с детето и грижите за него“, посочва Арамян. „Психическото натоварване се състои в изучаване на цялата актуална информация за отглеждане на дете, проучване какво е „правилното“ нещо, когато става дума за хранене, графици за сън, насоки за поведение и дисциплина.“

Тази задача може да бъде плашеща, като се има предвид огромното количество информация и мнения по родителските теми.
„В днешния свят, информацията и изследванията са достъпни за секунди след търсене на нещо в интернет или социалните медии. Ако се замислим върху този факт, майките са затрупани от огромно количество информация, която получават не само от своите приятели, близки и медицински специалисти, но също и от света онлайн“, добавя Арамян.

„Много майки се чувстват претоварени от различните приложими методи, особено когато става въпрос за сън, хранене и дисциплина.“

С течение на времето, тежкото психическо натоварване може да доведе до тревожни и депресивни мисли, казва Арамян, и дори да породи гняв и възмущение към партньора ви.

„За двойките е важно майката да говори с партньора си и да споделя за психическото натоварване, което трупа като родител“, допълва тя. „През повечето време той дори няма представа, че тя носи цялата тази тежест. След като психическото натоварване бъде споделено, двойката може да реши каква част да поеме всеки, за да усети другият облекчение и заедно да се почувстват като екип.“

Ашурина Реам – клиничен психолог и създателка на акаунта @psychedmommy в Instagram – допълва в подкаста на Рейна, че е важно двойките да говорят подробно за съответстващите им домакински задължения (както видими, така и невидими), за да могат да разберат как да преразпределят натоварването.

„Ще трябва да изброите всичките си задължения и след това да кажете: “Добре, чие име ще запишем до тази задача? Кой ще поеме отговорността за това? Защото това, което откриваме е, че когато двама души седнат, поговорят и се разберат помежду си, нещата изглеждат по-справедливи“, изтъква Реам.

„Не винаги всичко ще бъде поравно“, допълва още тя. “Мисля, че това е погрешното схващане, което имаме – че винаги нещата ще са разпределени 50 на 50. Ще преминете през етапи от живота си, в които ще носите повече от товара. И после ще дойде етап, в който може би вашият партньор ще носи повече от тежестта.“

След първоначалното изговаряне, редовно сверявайте задачите един с друг, за да сте сигурни, че и двамата спазвате своята част, и правете корекции, ако е необходимо. В книгата „Честна игра“ авторът Ева Родски препоръчва всеки партньор да поеме изцяло своите задачи – от концепцията до изпълнението.

„Задачата от списъка включва не само изпълнението, но и когнитивния и емоционален труд, който тя изисква – предварително обмисляне, планиране, запомняне кога, къде и как да се свърши работата, без прекомерен надзор или принос от другия партньор,“посочва Родски.

За собствения си брак, Рейна казва, че обикновено тя е тази, която се обръща за съвет или проучва как да се справи със ситуации от родителството. Съпругът й поема други части от психическото натоварване, като насрочване на срещи или обработка на училищна кореспонденция, в списъка от неговите задължения.

“Напълно нормално е единият родител да бъде „изследователят“, но другият трябва да се изяви в други области“, споделя тя.

„Когато реша да повдигна въпрос пред съпруга ми, никога не го правя в момент, когато вече съм ядосана или стресирана, защото знам, че комуникацията ни няма да бъде добра. Винаги водим дискусии за тези неща, когато сме сами и спокойни.“

Източник: www.huffpost.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Маргарита Гюрова
Photo credit: Freepik