Митове за нощното напикаване? Има няколко и те не помагат.
Някога да сте чували твърдението, че децата подмокрят леглото от мързел?
Или че децата се нуждаят от консултиране – терапия – за да скъсат с „навика“?
Или за идеята, че подмокрянето на леглото е знак за психопатология?
Следните твърдения за подмокряне на леглото (nocturnal enuresis) са развенчани:
Мит: Подмокрянето на леглото е необичаен проблем
Реалност: Както отбелязвам в моето „основано на доказателства ръководство за напикаване“, до 20% от петгодишните все още имат да постигат нощна сухота и много деца в училищна възраст също страдат от този проблем. Напикаването при малките деца е често срещано.
Мит: Подмокрянето на леглото е причинено от мързел или неуспех в следенето на сигналите на тялото.
Реалност: Напикаването се случва по време на сън и изследване предполага, че децата, които подмокрят леглото са физиологично различни.
Тези деца може да имат повече затруднения при събуждане през нощта, за да отговорят на сигналите за пълен мехур (Nevéus 2017).
В допълнение, техните тела може да произвеждат по-малко вазопресин, хормон, който подтиска производството на урина (Doscche et al 2016).
Тези елементи може да имат генетична основа, което би обяснило защо изглежда, че нощното подмокряне се предава в семейството.
Мит: Подмокрянето на леглото е знак, че детето ви има психологическо нарушение или е предразположено към насилие.
Реалност: Истина е, че напикаването понякога се асоциира със стрес. И деца с определени поведенчески проблеми е по-вероятно да преживеят подмокряне.
Но дали неуспехът на детето да се събуди, преди да уринира, означава че той или тя е психологически неуравновесен? Не.
Грешното твърдение вероятно произлиза от Зигмунд Фройд, който смятал, че уринирането е еротично и че подмокрянето на леглото е измамен сексуален акт.
По-късно, през 1960-те, психиатърът Дж. М. Макдоналд предполага, че подмокрянето след 5 годишна възраст, заедно с жестокостта към животните и палежите, са знак, че детето е в риск да се превърне в насилствен социопат (MacDonald 1963).
Теорията на Макдоналд била, че тези три поведения, случващи се едновременно, индикират че детето е под значителен стрес. А тежък стрес в детството прави децата по-склонни да станат насилствени престъпници.
Звучи ли правдоподобно? Може би. Но доказателствата не го подкрепят.
Да, има връзка между напикаването и Синдромът на дефицит на вниманието (ADHD). Децата, които са диагностицирани с него е по-вероятно да се подмокрят (Mahjani et al 2021).
В допълнение, има доказателства, подкрепящи идеята, че децата, които се напикават е по-вероятно да страдат от разрушителни отклонения в поведението, от тези които не се напикават (Niemczyk et al 2015; Park et al 2013.).
Но повечето деца, които преживяват нощно напикаване, нямат такива поведенчески проблеми.
И изглежда, че тези деца не са в по-голям риск от сериозни емоционални проблеми, като депресия или клинична тревожност (Wille and Anveden 1995; Shreeham et al 2009; Sureshkumar et al 2009).
Най-вече, каквото аз намерих, са изследвания, показващи че децата страдат от по-ниско самочувствие, което има смисъл, имайки предвид социалната стигма, асоциирана с подмокряне на леглото (Wille and Anveden 1995; Longstaffe et al 2000; Shreeham et al 2009; Sureshkumar et al 2009; Phung et al 2015).
Заключението?
Съвременните психолози са отхвърлили хипотезата, че подмокрянето на леглото е червен флаг за бъдещо агресивно поведение.
Както отбелязват съдебни психолози, „подмокрянето на леглото нито е насилствено, нито доброволно“ и има „малка или никаква емпирична връзка“, свързваща го с психологическа дезадаптация (Parfitt and Alleyne 2018).
Мит: Няма смисъл да се опитва да се излекува подмокрянето на леглото, ако детето е депресирано или тревожно. Трябва първо да се третират психологическите симптоми.
Реалност: Някои деца, които се напикават, са също отчаяни. Но техните психологически проблеми не задължително им пречат да останат сухи и успешното лечение на техните симптоми на нощно напикаване, могат да подобрят психологическите им проблеми.
В изследване на деца, страдащи едновременно от психологически проблеми и от нощно напикаване, изследователите успешно третирали първо проблема с подмокрянето (HiraSing et al 2009). Не само повечето деца са останали сухи, те също показали по-малко психологически дистрес след лечение на подмокрянето.
Мит:Децата трябва да бъдат тренирани да „стискат“.
Реалност: Може да изглежда правдоподобно. Ако децата практикуват „стискане“, те могат да увеличат капацитета на мехура си. И по-голям капацитет на пикочния мехур може да позволи на децата да издържат по-дълго през нощта, без да им се налага да се облекчат.
Въпреки това, според изследванията, които намерих, не е ясно, дали този подход води до голяма промяна. В контролирани експерименти, изследователите на случаен принцип назначили на някои деца с напикаване да практикуват „стискане“. Въпреки че лечението увеличило капацитета на мехурите на децата, не е било асоциирано със значително намаляване на подмокрянето (Van Hoeck et al 2008; Van Hoeck et al 2007).
Мит: Родителите могат да игнорират проблема. Децата накрая ще го надраснат.
Реалност: В много случаи, особено в случаи, където децата нямат други симптоми, децата обикновено го надрастват (Jain and Bhatt 2016). Но тези деца, въпреки това, могат да се възползват от терапиите. Други деца могат да имат проблеми, които се нуждаят от намеса.
Понякога подмокрянето на леглото е свързано с лечими медицински състояния., като констипация, инфекция на уринарния тракт, алергии, нарушено дишане при сън (хъркане) и сънна апнея (Hsiao et al 2020; Lin et al 2013; Kaya et al 2018; Sun et al 2019; Nevéus et al 2020).
Така че, ако вашето дете подмокря леглото, разумно е да се консултирате с лекаря ви и детето да бъде изследвано за скрити медицински проблеми. Това е особено важно, ако вашето дете е придобило инконтиненция, след като е имало период от поне 6 месеца без подмокряне на леглото.
Източник: https://www.parentingscience.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Христина Тодорова