В: Дъщеря ми е на 11 години и не мога да се справя с променливите ѝ настроения. Тя е страхотно дете, но хормоните, които бушуват в нея я правят друг човек. Основните ми проблеми са периодичните й избухвания и крясъци. Знам, че емоциите ѝ са истински и реални и никога не омаловажаваме чувствата ѝ. Но начинът, по който се отнася с нас, когато е в криза или иска да остане сама е неприемлив. Можете ли да ми дадете съвети, които да й помогнат да общува с нас по по-уважителен начин? И как да ѝ отговорим и да смекчим ситуацията, ако тя започне да губи контрол? Съгласна съм на: „Мамо, имам нужда от малко време за себе си – може ли да не говорим един час?“ отколкото: „Мамо! Толкова си досадна! Спри да ме питаш как е минал денят ми!“ (завършено с въртене на очи и тропане с крак).
О: О, това е труден въпрос. Като родител на дете в тийнейджърска възраст разбирам болката ви. Може да е доста разочароващо и объркващо да се опитваш да достигнеш до една раздразнителна млада девойка. Затова знайте, че това е същият съвет, който давам и на себе си всеки ден.
Нека започнем с преглед на развитието на едно 11-годишно момиче
Наскоро прочетох този цитат в WebMD: „Вашето дете на 11 години ще започне период на физическо израстване с по-бързи темпове, отколкото в който и да е друг период от живота си, освен в бебешка възраст.“ Помислете за това. Нервните ѝ синапси, хормоните, теглото, ръстът и зараждащата се сексуалност сякаш експлодират. Неспособността ѝ да контролира емоциите си не е функция на това, че е лоша или неуважителна – тя е естествен резултат от бързо променящото се тяло.
Сега добавете и все по-нарастващата емоционална тежест, идваща от училището и социалните групи. Училището е по-различно отколкото беше, когато ние растяхме. Натискът да се справят добре, домашните работи и тестовете създават стресова среда за много тийнейджъри, което води до повече диагностицирани с тревожност хора от всякога. И когато тийнейджърите дават най-доброто от себе си в училище, то родителите и настойниците често се налага да се сблъскат с най-лошото им поведение у дома.
Социалният живот и натискът от страна на връстниците им също са се увеличили поради необходимостта да бъдат в крак със социалните мрежи и комуникацията с текстови съобщения. Децата са в постоянна връзка помежду си и ако родителите не са бдителни, е лесно да се пристрастят към социалните мрежи.
И тъй като тийнейджърите са силно повлияни от мненията и ценностите на своите приятели, тези групи лесно могат да се превърнат в спънка във вашите отношения. Вместо да разчитат на вас за голяма част от действията си, тийнейджърите често се обръщат към приятелите си за съвети, насоки и подкрепа.
А кой иска това? Връстниците им не са подготвени да дават разумни съвети
Това звучи като лоши новини, нали? Не искам да ви огорчавам. Опитвам се да ви насоча в посока усещане за съпричастност към дъщеря ви. Не всичко е загубено.
Всъщност има много хубави неща в това израстване.
Да, това е интензивен период, но способността на дъщеря ви да бъде разумна, логична и съпричастна не само се заражда, но е и в пълна сила. Трябва да използвате това съзряване, като не реагирате на невъздържаността и лошото й отношение, а вместо това да комуникирате с нея, когато тя е спокойна.
Но как да го направите, когато толкова много се възмущавате от нейното поведение?
Това е моментът, в който трябва малко да се поуспокоите. Заявете: „Знам, че нейните емоции са истински и реални, и никога не омаловажаваме това, което тя чувства. Но начинът, по който тя се отнася към нас, когато е в криза или иска да остане сама, е неприемлив“. Кой го казва? Да, съгласна съм, че е разочароваща и дразнеща, но не можете да определяте как тя да изразява всяко свое чувство. Знам, че това може да звучи скандално, но никога не бихте казали на най-добрата си приятелка: „Знаеш ли какво, Бет? Знам, че съпругът ти ти е изневерил и имаш право да си разстроена. Но гневът и езикът ти са обидни и имам нужда да ги промениш. За мен.“ Напротив, вие бихте направили достатъчно много място за силните емоции на приятелката си и бихте я изслушали да се изкаже и да ѝ бъдете отдушник.
Защо не можете да направите това за дъщеря си? Колкото по-малко пространство давате на чувствата ѝ, толкова повече от това пространство се заема от чувствата. Кое във вас се задейства толкова лесно от нахалството на дъщеря ви?
Позволявано ли ви е било да изразявате мислите и чувствата си като дете? Били ли сте засрамени, наказвани или игнорирани, когато сте се държали зле? Било ли е нормално чувствата да се изразяват по определен начин? Моля, вникнете в причините, поради които поведението й към вас е толкова сериозно препятствие.
Когато се освободите от истинската причина , ще започнете да виждате, че дъщеря ви ви казва нещо чрез невъздържаността си.Хроничната невъздържаност на детето означава, че то не се чувства свързано с вас. Може да се чувства командвано, неприето и/или неизслушвано.
Ето начини да укрепите вашите отношения:
- Когато започне подобно невъздържано поведение, поемете отговорност и се измъкнете от ситуацията (възможно най-елегантно). Представете си, че сте в буря – не бихте размахвали юмруци към облаците и дъжда и не бихте крещели: „Спрете, спрете СЕГА! Това е неприемливо.“ Бихте се скрили на безопасно място и бихте изчакали, докато дъждът отмине. Отнасяйте се към поведението на дъщеря си по същия начин.
- Престанете да се фокусирате върху тези неприятни взаимодействия като върху всичко и всички във връзката ви. Когато те приключат, оставете негативните емоции в миналото.
- Сама съставете списък с дейности, които двете можете да споделяте и които ще ви носят радост. Това, към което се стремим, е светлина в очите ѝ. Усмивка. Смях. Оставете преценките си и се съсредоточете върху забавлението, играта и това да сте спокойни една с друга.
- Една от формите на любяща връзка е наличието на здрави, последователни граници. Има ли неща, на които трябва да кажете твърдо „не“ и да го спазвате? Не спорете за нейните емоции-просто създайте границите и се придържайте към тях.
- Намерете повече начини да ѝ казвате „да“. Къде можете да ѝ предложите да бъде по-свободна и предложете варианти, които да задоволят необходимостта ѝ да се развива като същевременно я задържате във вашата орбита?
- Бъдете внимателни към себе си. Бъдете снизходителни към себе си. Това е дългосрочна задача. Обичайте я и бъдете нежни със себе си и нея. Разчитайте на подкрепата и насърчението на другите.
От Меган Лийхи, коуч за родители, автор и майка на 3 деца
Източник: https://www.washingtonpost.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Филка Караланова
Редактор: Соня Врайкова