За „Е“-тата на етикета и влиянието им върху детското внимание и умения за концентрация

За „Е“-тата на етикета и влиянието им върху детското внимание и умения за концентрация

Изследвания показват, че изкуствените хранителни оцветители, както и захарта, могат да изострят симптомите при някои деца с ADHD (Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание).


Тялото на всяко дете трансформира суровините в храната, която приема – аминокиселини, мастна киселина, витамини, минерали, кислород, глюкоза и вода, като произвежда повече от над 100 000 химикали, които се превръщат в мозъчни клетки, невротрансмитери и още много други. С други думи, храната е особено важна за децата с ADHD, за които добавените химикали и консерванти (като червената хранителна боя 40, която в Европа е именувана като Алура червено АС или Е129) могат да предизвикат продължителни нарушения в организма. Намирането на подходящия хранителен план е разковничето към положителните промени в тялото на децата с ADHD.

Изследвания, публикувани в известни научни списания като The Lancet, Pediatrics и Journal of Pediatrics, показват, че хранителните добавки влияят неблагоприятно върху децата с ADHD. Някои от тях дори посочват, че изкуствените оцветители и аромати, както и концентратът натриев бензоат (Е211), могат да предизвикат хиперактивно поведение дори при деца без ADHD.

Проучване от Обединеното кралство, направено през 2004 година, сред деца в предучилищна възраст, които не страдат от ADHD, показва значително увеличение на хиперактивността, след като са приемали 20 мг. смес от изкуствени багрила, комбинирани с натриев бензоат.

Друго проучване през 2007 година, направено от изследователски екип, ръководен от британския изследовател Дона Маккан, изследва деца във възрастовите групи от 3, 8 и 9 години. По време на изследването е установено, че при всички деца, независимо дали имат ADHD или не, се проявява хиперактивно поведение, вследствие на приема на изкуствени оцветители и добавки в храната. Заключението от всичко това е, че оцветителите трябва да са грижа на цялото общество, що се касае до общественото здраве.

Малко по-късно, през 2010 година, се стига до решение на Европейския съюз, който изисква следния предупредителен етикет за всяка храна, която съдържа изкуствени оцветители: „Може да има неблагоприятен ефект върху активността и вниманието при децата“.

Дебати по темата се водят и в Щатите. Центърът за наука и обществен интерес подава петиция към Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA), за да проведе изслушване дали САЩ трябва да изисква подобен предупредителен етикет, или изобщо да бъдат забранени изкуствените оцветители. В крайна сметка, след гласуването е решено, че етикетите не трябва да се добавят, а боята за храните се определя като безопасна. Въпреки това, Агенцията за контрол на храните и лекарствата признава, че децата реагират неблагоприятно на тези багрила. Промените идват през 2015 година, когато някои от американските производители на храни и напитки обявяват, че ще премахнат някои или всички изкуствени хранителни багрила от продуктите си. Други големи производители пък заявяват, че етикетите им ще съдържат „по-прости съставки, които са лесни за разбиране“.

За да разберете дали хранителните добавки влияят върху вашето дете можете да проведете бърз тест у дома. В продължение на една седмица избягвайте храни и напитки, които съдържат сертифицирани американски цветове: Червено №40 (Алура червено АС, Е129), Синьо №2 (Индигокармин Е132), Жълто №5 (Тартразин Е102), Жълто №6 (оранжево багрило Е110), както и натриев бензоат (Е211). През този период наблюдавайте поведението на детето си. Удачно е да си водите дневник, в който да отбелязвате промените – това ще ви даде възможност да направите сравнение между периодите, в които диетата му е ограничена от посочените добавки и тези, в които приема свободно храни с различно съдържание.

Когато се поставят на специална диета, изключваща храни, които предизвикват нежелано поведение, част от малките деца, и тези в предучилищна възраст, се повлияват благоприятно, казва д-р Юджийн Арнолд, професор по психиатрия в университета в щата Охайо и автор на „Семейно ръководство за разстройство с дефицит на внимание“.

В първия етап от диетата се изключват млечните продукти, шоколад, какао, пшеница, ръж, ечемик, яйца, преработени меса, ядки и цитрусови плодове. Някои от храните, които са подходящи за децата с Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието са: агнешко, пилешко, картофи, ориз, банани, ябълки, краставици, целина, моркови, пащърнак, зеле, карфиол, броколи, пипер и сол. Със стриктно спазване на подходящата диета симптоматиката при децата с ADHD би могла да бъде надрасната.

През 70-те години Бенджамин Файнголд, доктор по медицина, педиатър и алерголог в медицинския център Kaiser Permanente В Сан Франциско, представя план за хранене, който според него може да помогне за облекчаването на симптомите на ADHD. Диетата на Фейнголд забранява изкуствените хранителни оцветители, ароматизантите, подсладителите и консервантите, както и някои салицилати, естествени съединения, открити в някои плодове и зеленчуци. Съществуват противоречиви резултати от изследвания относно ползата от хранителния режим на д-р Файнголд, но въпреки всичко това тя би била в помощ на децата с ADHD, които проявяват чувствителност към съставките, които е препоръчително да не се приемат според диетата.

Много медицински експерти отхвърлят връзката между изкуствените оцветители, захарта и поведението на децата. Като доказателство те посочват проучвания, публикувани в медицинския журнал New England Journal of Medicine. Заключенията на специалистите в някои от тях са, че „дори когато приемът надвишава типичните диетични нива, нито хранителната захароза, нито аспартамът засягат поведението или когнитивните функции на децата“. Въпреки това, когато малчуганите спазват стриктно диета, отхвърляща изкуствени оцветители и подсладители, е много по-малко вероятно симптомите им да се изострят.

Препоръчително е децата в предучилищна възраст да имат не повече от четири чаени лъжички захар на ден. За възраст от четири до осем години препоръчителната дневна доза е три чаени лъжички, а за тийнейджъри и подрастващи – пет до осем чаени лъжички (една чаена лъжичка захар се равнява на четири грама). Повечето лекари препоръчват значително намаляване на захарта. Вместо това тя би могла да се замести с плодове. Би било добре да се избягват и всички сиропи с високо съдържание на фруктоза, които могат да се заменят с малки количества алтернативни подсладители като ксилитол, стевия или плодове. Добре е да се избягват всички силно оцветени и ароматизирани хранителни продукти.

Освен в хранителните продукти багрила и консерванти биха могли да бъдат намерени и в продуктите за лична хигиена като паста за зъби и вода за уста. Някои от тях могат да бъдат погълнати, затова би било добре преди покупката на всеки продукт да се чете неговото съдържание, за да може да бъде съобразено с индивидуалната диета, която спазва детето.

Не всички хранителни оцветители биха могли да изострят симптомите на хиперактивност. Съществуват естествени оцветители като: анато (Е160b), антоцианин (Е163), бета каротин (Е160а), карамел (Е150а), кармин (Е120), хлорофил (Е140), червен пипер (Е160с), червено цвекло (бетанин – Е162), шафран, куркума (Е100), които не биха въздействали неблагоприятно върху състоянието на децата с ADHD.


Източник: https://www.additudemag.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Луиза Попова
Редактор: Дарина Димитрова