Може би си мислите, че помните пътуването си до Дисниленд, когато сте били на година и половина, или момента, в който сте прекарали варицела на 2 години.. Но почти сигурно не е така. Колкото и реални да изглеждат тези спомени, те най-вероятно са били „имплантирани“ от снимки или разкази на родителите ви за чакането на опашка за въртящите се катерушки или как сте били покрити с пъпки. Припомнянето на тези “изкуствено” създадени спомени отново и отново ги е загнездило в мозъка ви, правейки ги толкова живи, колкото последната ви лятна ваканция.
Тайната на „детската амнезия“ – паметта функционира по различен начин в развиващия се мозък
Хората обикновено не помнят нищо отпреди 3-годишна възраст, а способностите за памет при децата не узряват напълно до около 7 години. „В известен смисъл това е парадокс,“ посочва Флавио Донато, невролог и изследовател от Университета в Базел. „В период, когато мозъкът учи с темпо, което никога повече няма да достигне през целия живот, тези ранни спомени изглежда не се задържат.“
Дълго време учените смятат, че мозъците на бебетата просто не са достатъчно зрели, за да формират трайни спомени. Съществуват различни теории – може би става дума за биологична незрялост, или за особеност на психологическо ниво, като липсата на усещане за собствено „аз“ или липсата на езикови умения. Зигмунд Фройд е вярвал, че бебетата действително формират спомени, но мозъкът ги потиска, за да забравим психосексуалното преживяване на раждането. Той нарекъл този процес „детска амнезия“.
Нови изследвания започват да подсказват, че Фройд е бил прав относно забравянето, макар и то да не е съвсем свързано с неговата теория. Изглежда, че мозъкът може да създава спомени преди 3-годишна възраст, но по различен начин от тези при възрастните. Тези спомени могат да се запазят в зряла възраст, но ние не можем съзнателно да имаме достъп до тях.
Засега никой не е намерил обяснение защо съществува детската амнезия, но проучвания показват, че тя е налице и при много други бозайници, което предполага, че не е свързана с езика или със самосъзнанието. Забравянето вероятно изпълнява еволюционна функция – например да помогне на развиващия се мозък да се научи да придава правилна важност на събитията. Или да изгради рамка за системите на паметта, които ще използва през целия живот.
“Свикнали сме да приемаме детската амнезия като факт от живота, като неизбежно следствие от развитието на мозъка. А всъщност тя може да е от съществено значение. Каквато и да е функцията й, тя е нещо, което се наблюдава при повечето бозайници“, посочват учени..
Ново изследване се опитва да разбере как работи детската амнезия
За да разберат как работи този естествен процес, изследователите са провели проучвания с малки деца в лаборатории за тестове на паметта. Те са манипулирали и спомени на гризачи с модерни инструменти като оптогенетиката, която може селективно да активира невроните, кодиращи конкретен спомен. Учените се надяват, че тези експерименти могат да бъдат ключът към разгадаването на това как ранните спомени се забравят, как следите от тях оформят по-късния ни живот, как фактори като инфекции и стрес в ранна възраст влияят на капацитета на паметта и в бъдеще и дали недостъпните спомени могат да бъдат реактивирани.
Вече се провежда и първото проспективно изследване, което ще измерва как се развива способността на децата да запомнят информация с течение на времето. Основната му цел е да се разбере кога развиващият се мозък „включва“ способността да формира достъпни дългосрочни спомени. Раннине данни показват, че това става около 20 месеца. Децата на тази възраст, които се научават да свързват играчка с определено място в стаята, могат да си спомнят информацията до 6 месеца по-късно, докато по-малките деца я запомнят само за около месец, са установили учените.
Изследването се провежда в лаборатория, която е цветно място, където магически джунгли, пустини и морски пейзажи се проектират върху стените на малка стая. Деца на възраст между 18 и 24 месеца се придвижват между кутии, опитвайки се да запомнят в коя кутия е било скрито плюшеното животно, което са видели последния път в „джунглата“ или в „пустинята“. Учените ще наблюдават как техните способности за памет се развиват през детството и ще измерват мозъчната активност с електроенцефалография (ЕЕГ). Родителите от своя страна попълват дълги въпросници за фактори, които могат да повлияят на развитието на мозъка, като например каква детска градина посещава детето, езиковите му способности и дали майката е преболедувала COVID-19 по време на бременността.
Изследването е достъпна за малки деца версия на вече проведени лабораторни експерименти с гризачи. При тях възрастни мишки и плъхове бързо научават да свързват даден сигнал, например оцветена стая, с лек електрически удар по лапите. През целия си живот те замръзват на място, когато получат този сигнал. Но един малък гризач няма да помни сигнала повече от ден-два, независимо колко пъти е бил подложен на неговия ефект..
Какво знаем досега?
Множество ретроспективни изследвания са разглеждали как хората си припомнят най-ранните си спомени, но тези спомени често са силно повлияни от култура, разкази на родители и други фактори. Освен това някои проучвания показват, че способността на децата да датират своите спомени се развива по различно време от самата способност да помнят, което затруднява определянето на „първи спомен“.
Любопитно е, че детската амнезия засяга само определени видове спомени — особено така наречените контекстуални спомени, които включват свързването на дадени сигнали (например разположението на средата) със събития, случили се там. При възрастните хора забравените спомени включват епизодични спомени: съзнателни спомени за това къде и кога се е случило конкретно събитие. За разлика от тях, младите мозъци могат да запомнят други видове спомени, включително семантични (значения на думи) и моторни (умения като рисуване на кръг).
„Вероятно съществува подлежаща невронна времева рамка за развитието на различни части от системата на паметта,“ посочва психологът Нора Нюкомб от Университета „Темпъл“. Доскоро се е смятало, че хипокампусът – основното място за обработка и съхранение на епизодични и контекстуални спомени, или не може да ги съхранява, или изобщо не може да ги формира в детска възраст.
Въпреки това психолозите са открили доказателства, че ранните спомени може да се задържат, дори ако нямаме съзнателен достъп до тях. В серия експерименти изследователи научили бебета на възраст едва 2 месеца, че могат да раздвижат въртележка над креватчето си, като ритат с крачета. Най-малките бебета можели да запомнят това само за няколко дни. Но на 3 и 6 месеца бебетата си спомняли да ритат, ако изследователите им дадат подсказка — например като задвижат въртележката сами, Това предполага, че споменът е все още там, макар и по-трудно достъпен.
В друго изследване учените са открили, че тригодишни деца, които са гледали серия от изображения на различни животни, не могат изрично да си ги припомнят три месеца по-късно. Но когато изображенията били размазани и бавно привеждани във фокус, децата по-бързо разпознавали животните, които вече са виждали. Подобни резултати предполагат, че малките деца могат да задържат конкретна информация на подсъзнателно или имплицитно ниво.
Изследвания с млади плъхове и мишки също показват, че те могат да получат достъп до потиснати спомени с малко помощ. В проучване от 2016 г. млади плъхове получавали лек електрически удар, когато влизали в тъмно отделение на бяла кутия. Животните бързо научили да избягват опасното отделение, но скоро забравили. Когато станали по-възрастни, изследователите успели да възстановят спомена им, като им показали бялата кутия и ги ударили с ток в различна оцветена кутия. Когато плъховете отново били поставени в първоначалната бяла кутия, комбинацията от двата сигнала ги накарала да си спомнят и да избягват тъмното отделение.
Спомените не изчезват, а само се забравят
Изследванията върху хора и мишки, предполагат че ранните детски спомени не са изчезнали, а само забравени. Изследователите се надяват, че може да успеят да „обърнат процеса“ и да разберат как ранните спомени се формират, потискат и реактивират при хората.
Защо обаче повечето ранни спомени изобщо се забравят, все още не е ясно. Процесът е твърде широко разпространен, за да се е появил без важна причина, еволюцията не работи така, посочват психолози. Възможно е потискането на спомените да позволява на мозъка да насочва повече ресурс към разбирането как работи светът, като същевременно дава време на хипокампуса да се развие, допълват те.
Тази своеобразна размяна може да е полезна за безпомощните бебета, тъй като те могат да „прехвърлят“ някои задачи, свързани с паметта, на хората, които се грижат за тях – като например това как да се ориентират или къде да намерят играчка. Учените смятат, че способността да се правят фини разграничения между отделни епизодични спомени просто не е приоритет за развиващия се мозък, когато той се опитва да научи толкова много за света. По-важно е да знаеш за котките като цяло, отколкото помниш котката от съседния двор, дават пример те.
Друго потенциално обяснение за детската амнезия е, че латентните спомени могат да предоставят времеви модел, с който да се сравняват бъдещи преживявания. Когато си дете, нямаш достатъчно опит, за да категоризираш правилно и наличието на латентен спомен за нещо опасно може да понижи прага, при който подобни преживявания да се кодират като опасни, без да са реално такива, допълват учените.
Детската амнезия – полезна или вредна?
Докато учените продължават да се чудят какъв е смисълът на детската амнезия, те също търсят следи за основните ѝ механизми. Според някои теории бързото създаване на нови неврони при бебетата, известно като неврогенеза, може би презаписва спомените и детската амнезия изчезва, когато неврогенезата се забави.
Но ако старите енграми (набор от неврони, които се свързват при формирането на спомен. От „енграм“ – термин, въведен за пръв път от психолози в началото на XX век, за да обозначи хипотетичната физическа следа на спомен), просто се изместват от нови, по-важни, без непременно да се разрушават съществуващите връзки, мозъкът може би никога не забравя истински. Хората с болестта на Алцхаймер например започват да забравят неща много преди мозъците им да претърпят значителни клетъчни увреждания. Това подсказва, че техните енграми са все още предимно непокътнати, а някакъв друг процес причинява загубата на памет. И ако това е така, то старите спомени може да бъдат възстановени.
Изследователите смятат, че преходът в способността за запаметяване и детската амнезия са част от нормалното мозъчно развитие, което съответства на затварянето на „критичен период“ – прозорец от време, в който развиващият се мозък е особено пластичен. Натрупването на житейски опит, спомага за съзряването на хипокампуса и задвижва този преход. Това предполага, че всяко преживяване, макар и да не оставя траен достъпен спомен, стимулира хипокампуса на бебето да изгради скеле за бъдещо формиране на спомени.
Изследвания обаче предоставят данни, че нарушаването на този процес може да причини и трайни вреди. Учените са открили, че отделянето на бебета плъхове от техните майки или излагането им на хормони на стреса ускоряват узряването на хипокампуса и предотвратяват детската амнезия. Този „подобрение“ на паметта обаче има и обратна страна – тези плъхове ставали по-тревожни за останалата част от живота си. „Да имаш добра памет изглежда като хубаво нещо, но това не е нормалният ход на развитие“, посочват изследователите.
Други видове неблагоприятни преживявания в ранна възраст също могат да окажат влияние на детската амнезия. Когато бременни мишки били третирани с химикал, който имитира вирусна инфекция, техните мъжки потомци показали симптоми, подобни на аутизъм, като повтарящо се поведение, и никога не изпитали детска амнезия. Тестовете показали, че те са по-добри както в припомнянето на епизодични спомени, така и в запомнянето как да преминават през лабиринти, в сравнение с мишки, чиито майки имали нормална бременност. Невроните в техните хипокампуси били с повече връзки помежду си, както биха били в зрял мозък.
Изследователите предполагат, че това може да се дължи на потенциален механизъм, включващ микроглиите – мозъчни клетки, които “изчистват” първоначалното изобилие от синапси, които се формират между невроните по време на развитието на мозъка. Те открили, че блокирането на микроглиите при бебета мишки изглежда елиминира детската амнезия. Стресът или инфекцията в ранна възраст може да активира микроглиите в неправилен момент или по неправилни начини, което потенциално да остави мишките с излишък от синапси и необичайно силна памет. Вероятно е същото нещо да се случва и при хората.
Често се смята, че детските мозъци са по-гъвкави версии на тези на възрастните, но мистериозното и почти универсално съществуване на детската амнезия предполага, че може би има наистина-фундаментални различия. Това разбиране би помогнало в бъдеще да се разкрие повече за механизмите на паметта и развитието и формирането й в детска възраст, както и за евентуалните последствия при този процес.
Източник: www.science.org