Когато правим твърде много неща за децата си – когато вършим прекалено много вместо тях – ги лишаваме от уменията и практиката, необходими за развиване на компетентност и контрол в живота.
Вместо да усвоят житейски умения, те развиват проблем, който психолозите наричат заучена безпомощност. Това със сигурност не е нашето намерение, когато се стремим да помагаме на децата си. Всъщност, ние често дори не осъзнаваме, че правим твърде много неща вместо тях.
Когато затънете в това да правите твърде много, може да ви е трудно да спрете. Чувствате се необходими. Децата ви разчитат на вас. И очакват вие да правите разни неща вместо тях.
Тези примери може да ви звучат познато:
- Вашето малко дете знае как да завърже обувките си, но вие така или иначе ги връзвате вместо него, защото е по-бързо.
- Тичате обратно към училището, когато разсеяният ви 13-годишен син забравя отново домашното си.
- Тийнейджърът ви оставя мръсните си дрехи из цялата къща. Вместо да влизате в още един спор за това, вие разчиствате вместо него. Така е по-лесно.
- Дъщеря ви с ADHD (Хиперактивност и дефицит на вниманието) има проблеми със завършването на научния си проект. Тя сякаш не може да се съсредоточи и се оплаква, че е скучно и твърде трудно. След като заспи, вие довършвате проекта вместо нея. В крайна сметка, не искате тя да се провали.
Защо правим това? Често, за да управляваме тревогите си относно децата си. Страхуваме се, че те могат да се провалят, затова правим каквото можем, за да гарантираме, че това няма да се случи. И в процеса ние неволно компрометираме техния напредък. Правенето на твърде много вместо нашите деца не е ефективен родителски подход. И не е задължително нещата да се случват по този начин.
Правя ли твърде много вместо детето си?
Вие правите прекалено много вместо детето си, ако бързате винаги да дадете съвет. Смятате, че знаете кое е най-добро за него, имате нисък праг на търпимост, що се отнася до болката на детето ви, и не му позволявате да се опита да се справи с проблемите си.
Възможно е да имате затруднения да споделяте собствените си уязвимости и да прекарвате повече време, фокусирайки се върху целите на другите, отколкото върху вашите собствени. Хората около вас може да ви смятат за винаги надеждни и добре организирани. И може да не виждате това като проблем, докато не започнете да „прегаряте“.
Разберете, че правенето на прекалено много вместо детето създава един порочен кръг. Колкото повече правите за детето си, толкова по-малко то прави за себе си. И колкото по-малко то прави за себе си, толкова по-безпомощно изглежда. И толкова по-безсилно се чувства. В отговор започвате да правите дори още повече за него. И цикълът продължава.
Може да се чувствате отговорни за детето си, да насочвате настроенията му, да контролирате решенията му и да управлявате микросоциалния му живот.
По този начин вие неволно насърчавате детето си да бъде пасивно в живота и да стане недостатъчно функционален човек. Когато това се случи, то започва да разчита на вас да правите всичко, което би трябвало да прави само за себе си. И си мислите: „То се нуждае от мен. Не мога просто да го оставя да се удави. Трябва да го спася.“
Разберете кога правите твърде много за детето си
Разберете кога правите твърде много особено, когато сте много тревожни. Спрете да мислите, че да правите неща вместо децата си е добродетел. Променете разрушителния модел, като не спасявате, фиксирате, посредничите или изнасяте лекции. Ако се притеснявате повече от детето си за неговите задължения, тогава вероятно правите твърде много за него.
Други признаци, че детето ви може да развие заучена безпомощност, включват прекалени претенции, поява на умишлено демонстриране на безпомощност и държане сякаш светът му е длъжен.
Разпознайте модела и след това обърнете внимание на вашия принос към проблема. Направете съзнателни усилия да поемете отговорност само за това, за което наистина трябва.
Така че следващият път, когато дъщеря ви дойде при вас, търсейки съвет как да се справи с трудна ситуация, променете подхода си и не поемайте контрол върху ситуацията, като ѝ кажете какво да прави. Вместо това кажете:
„Не знам. Трябва да помисля над това. Ти какво мислиш, че би било полезно?“
Върнете на детето си отговорността да се бори, да намери своите собствени отговори и решения. Задавайте на детето си отворени въпроси, за да го накарате да мисли самостоятелно. По-долу има няколко примера за това, какво имам предвид под отворени въпроси:
- „Разкажи ми повече за това, с което се бориш?“
- „Какво се случва по отношение на този проблем?“
- „Какво доведе до този проблем?“
- „Какво мислиш, че би било доброто решение?“
- „Можеш ли да посочиш две други възможни решения?“
Противно на общоприетото мнение психолозите обикновено не дават съвети. Вместо това те задават въпроси, за да дадат възможност на клиентите си да намерят решенията сами. Психолозите посочват грешки в мисленето и задават уточняващи въпроси, за да накарат клиентите си да стигнат до прозрение. Родителите могат да направят същото с децата си.
В „кутията“ на детето си ли сте?
В моята родителска програма „Спокойният родител сутрин и вечер“ говоря за концепцията „влизане в кутията на вашето дете“ и защо трябва да избягваме това.
Влизането в кутията на детето ви означава, че вие влизате в пространство, което принадлежи на детето ви, а не на вас. Защо правим това?
Горчивата истина за родителите е, че не го правим, защото това е най-доброто за детето. Правим го, за да се успокоим.
Някои от типичните начини да нарушавате границите на вашето дете биха били непрекъснато да кръжите около него, да се отнасяте, сякаш то знае по-малко, отколкото наистина знае, а неговият успех да ви определя. Когато влезете в кутията на детето си, се опитвате да спасите, защитите и поправите. Правите вместо него това, което то трябва да направи само за себе си.
Склонни сте да вярвате, че без вашите усилия то няма да успее. И в процеса вие компрометирате неговия успех.
Останете в собствената си кутия!
Как да разберете дали детето ви е способно или компетентно да се справи с дадена задача? Ако умее само да завърже обувките си, това задължение вече не е във вашата кутия. След като детето ви е научило нещо, това е негова отговорност.
Това не означава, че не можете да го напътствате. Достатъчно е да се каже:
„Има ли някакъв начин да бъда полезен/а тук?“
Но като цяло тази задача вече му принадлежи. Не е нужно да правите нещо вместо детето си, когато то може да го направи само.
Когато се окажете на път да скочите и да поемете контрол, спрете и си задайте следните въпроси:
- Това принадлежи ли на детето ми или на мен?
- Правя ли това, за да намаля тревожността си и да се успокоя?
- Това моя отговорност ли е?
- Правя ли това, защото е в мой интерес или защото е в интерес на детето ми?
- В кутията на детето си ли съм?
Как да спрем да правим твърде много вместо детето си?
Как да спрете да правите твърде много вместо детето си? Как да предотвратите развитието на заучената безпомощност? Ето няколко идеи:
- Като за начало направете само едно нещо по различен начин.
- Изиграйте роля, различна от типичната, която сте играли.
- Бъдете отговорни, но не спасявайте.
- Когато детето ви дойде при вас с проблем, бъдете слушател. Не се намесвайте, за да поправяте нещата.
- Поемете ролята на треньор и учител, а не на изпълнител.
Ще трябва да се научите да се успокоявате, докато го гледате как се мъчи. В противен случай може да се поддадете на изкушението да направите нещо вместо него.
Когато детето ви се оплаква от домашна работа, не сядайте да я свършите вместо него. Помогнете, но не изземвайте задачата.
Това, че правите по-малко вместо детето си, не означава, че се откъсвате напълно. Вие все още сте там и го подкрепяте, но не правите нещата вместо него през цялото време.
Едно предупреждение: много пъти хората, които правят прекалено много вместо децата си, се опитват да променят ролята си, като се оттеглят изцяло. Не забравяйте, че искате да направите това по начин, който все още демонстрира любов и съпричастност от ваша страна.
Говорете с детето си за отстъпване
Ако искате детето ви да знае, че отстъпвате и го оставяте да се грижи повече за себе си, можете да кажете:
„Знам, че искаш да взема твоите мръсни дрехи, които са разхвърляни из къщата, както съм правил/а преди, но вече не ми е работа. Искам да ти помогна да пораснеш като отговорно дете. Някой ден ще трябва да се грижиш за себе си и няма да съм тук, за да го правя.“
След това отстъпете. Оставете детето си на спокойствие. Ако детето ви не го направи, оставете го да се справи с последиците.
Друго нещо, което можете да кажете на детето си, за да го насърчите и подкрепите, е:
„Знам, че можеш да направиш това. Мисля, че съм правила твърде много вместо теб. Виждал/а съм те да го правиш и преди. Вярвам, че ще се справиш. Ти умееш добре да се справяш с проблеми. Сигурен/а съм, че ще разрешиш и този проблем. Вярвам в теб.“
А що се отнася до вас самите, това е моментът да се съсредоточите върху собствените си цели и развитие. Вашето дете ще се възползва, тъй като вижда, че вие се грижите добре за нещата, които принадлежат на вашата кутия.
Очаквайте отблъскване, когато спрете да правите разни неща вместо детето си
Осъзнайте, че отдръпването първоначално ще създаде проблем. Сменяте система, която съществува от дълго време. Подобно на машина всяка част от семейната система има своята функция. И когато един човек започне да променя своята роля в него, това е много заплашително за останалите, защото означава, че всичко трябва да се промени. И нека си признаем, промяната е трудна.
Какво отблъскване можете да очаквате? Детето ви може да се държи като болно, да хленчи или да спори с вас повече. В началото може дори да се държи като по-безпомощно и несъмнено ще се опита да ви накара да се чувствате виновни. Когато това неизбежно се случи, ще бъде много изкушаващо да се върнете в старата си роля, особено, ако сте пристрастени да бъдете човекът, който прави всичко.
Но се опитайте да устоите на порива. Останете на пътя, по който сте поели.
Припомнете си, че не трябва да правите вместо детето си неща, които знаете, че то може и трябва да направи само. Просто си помислете: „Ако направя това вместо детето си сега, как ще може да го направи то само по-късно?“
Нека си признаем, промяната е неудобна. И когато спрете да правите толкова много вместо детето си, то ще трябва да започне да прави повече неща само. То най-вероятно ще ви тества, за да види дали може да ви накара да поемете неговите отговорности. Но не забравяйте, че да останете в собствената си кутия е най-доброто и за двама ви в дългосрочен план. Припомнете си, че изправянето пред предизвикателствата е чудесна възможност за децата да растат и да съзряват.
Очаквайте някаква лична болка, когато виждате детето ви да се мъчи
Нищо от това не е лесно. Вероятно ще почувствате емоционалната болка от това, че се отказвате от ролята си на човека, който върши всичко, и че наблюдавате детето си да се лута известно време. Може дори да изпитате чувство на депресия, безпокойство и гняв, защото влизате в контакт със собствените си уязвимости.
Разберете, че много хора, които правят твърде много вместо децата си, така крият голяма част от несигурността си. Трудно е да признаем, че не знаем нещо или че се чувстваме безпомощни. Бъдете готови тези чувства да изплуват, когато започнете да правите нещата по различен начин.
Заучена безпомощност и възрастни деца, живеещи при родителите си
Най-големият проблем със заучената безпомощност при децата е, че те често стават нефункционални възрастни, които никога не напускат дома си. Зависимите възрастни деца, живеещи вкъщи, се превърнаха в сериозен проблем за много семейства през последните години. Всъщност, много възрастни, живеещи вкъщи, са резултат от цикъла родители, които правят твърде много, и деца, които правят твърде малко.
Помислете за 23-годишното възрастно дете, което живее у дома, спи по цял ден, купонясва цяла нощ и не работи нищо и не търси работа. И все пак го оставяте да живее под вашия покрив, без да плаща наем или да го молите да напусне. Дори му предоставяте всичко наготово.
Може би се съгласявате с това, защото избягвате дискомфорта от конфронтацията. Но въпросът, който трябва да си зададете, е: „Това в интерес на детето ми ли е?“ Помагате ли на вашето пълнолетно дете или научавате възрастното си дете да бъде безпомощно?
Заучена безпомощност и деца с увреждания
Ако имате дете с обучителни затруднения или поведенческо разстройство, това ви дава още по-голямо основание да правите твърде много вместо него. Може дори да се чувствате така сякаш това се очаква от вас, сякаш е ваше задължение.
Но разберете, че не му правите услуга, когато вършите вместо него неща, които то може да свърши само. По-скоро му отнемате възможността да се научи как да прави нещата само. Един ден детето ви ще трябва да излезе в света и да функционира като възрастен. Не можете да бъдете там завинаги.
Разбира се, трябва да разбирате затрудненията и да помагате, когато е удачно. Но се опитвайте да не оставяте безпокойството си да ви принуждава да прекалявате с помощта. Когато това се случи, рискувате да се окажете ядосани, недоволни и преуморени. И детето ви да има по-малко възможност да се научи да бъде самостоятелно.
Заключение
Изправянето пред предизвикателствата е чудесна възможност за децата да растат и да съзряват. Да, болезнено е да наблюдаваме как детето ни преживява трудности. Като родители искаме да спрем това. Склонни сме да искаме да се намесим и да поправим нещата. Но в този момент е от съществено значение да се отдръпнем и да не се намесваме. Влезте в ролята на учител и треньор, подкрепяйки детето си през трудността, като същевременно му позволявате да открие своите възможности. Не забравяйте, че преодоляването на препятствията ни прави всички по-силни хора.
Източник: https://www.empoweringparents.com
Превод за Център за детско развитие „Малки чудеса“: Елена Цветкова
Редактор: Недялка Вълчева