ADHD или СИД (Сензорно-интегративна дисфункция): защо е толкова трудно да се разграничат?

ADHD или СИД (Сензорно-интегративна дисфункция): защо е толкова трудно да се разграничат?

Замисляли ли сте се някога какво точно е СДВХ (ADHD) – (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) или СИД (Сензорно-интегративна дисфункция)?

Ето история на една майка и как тя разбира, че синът й, страдащ от СИД, се бори и с ADHD.

ADHD или СИД

Тъкмо излизах от супермаркета, сдържайки сълзите си, и си припомних защо никога не взимам най-големия си син с мен на пазар.
Наистина никога.
Предишната седмица беше твърде хаотична и хладилникът изглеждаше самотно празен.
Имаше малко маргарин на най-горния рафт и няколко кутии с остатъци от храна.
Трябваха ми продукти, за да направя вечеря.
Нямах възможност да отида до магазина, докато децата бяха на училище.
Противно на преценката ми реших, че ще мога да отида до магазина с децата и да грабна две-три неща.
Щяхме да сме вътре за около 10 минути най-много.
Когато стигнахме втория коридор, осем годишният ми син търчеше между рафтовете и се хвърляше на пода, за да се пързаля по корем.
Шестгодишното ми дете, разбира се, започна да прави същото.
Защото това правят в детската градина. Копират всичко.
Отчаяно се опитвах да спра големия си син и го хванах за ръката.
Но от един поглед в очите му ми стана ясно, че е напълно извън контрол.
Поведението му не беше просто извън контрол.
Той нямаше контрол върху това колко извън контрол беше.
На момента е лесно да се види по-голямата картина, но е доста подтискащ факт, че детето ти е абсолютен идиот, който се пързаля по корем между рафтовете в супермаркета.
Искаше ми се да извикам „Ти си на осем години. Това поведение е напълно неприемливо! Кога, за бога, ще се вземеш в ръце!“

Съвсем спокойно мога да пазарувам един час с детето ми, което посещава детска градина.
Той ще ходи до мен между коридорите, ще ми помага с покупките и ще дърдори непрестанно.
Това е приятно време между майка и син.
Но не мога да го имам с големия си син.
Само усилието да го държа в рамките на социално приетото поведение е толкова емоционално изтощително, че след това съм пълна развалина.
И ако трябва да съм честна, той също.

Къде е границата между проблемите със сензорното възприятие и хиперактивността?
Големият ми син страда от СИД, откакто е роден.
Той се появи на този свят с писъци и единственото, което му помогна, е години терапия с професионален педиатър.
Въпреки че участвам активно в общността на хора със СИД чрез моя уебсайт „Сензорният спектър“, винаги съм се чудела дали огромната енергия на сина ми е плод на нещо друго, не само на СИД.
Когато беше дете, той нямаше как да бъде спрян.
Никога не спеше следобеден сън като бебе.
Никога не спираше да се движи, когато беше малък.
И дори когато започна да ходи на училище, имахме трамплин в хола, за да може да изразходва физическата си енергия.
Търсеше ли сетивни възприятие или имаше нещо повече в поведението му?

Импулсите му често взимаха превес.
Точно както в супермаркета.
И въпреки че знаех, че той е добро дете, изглеждаше, че минава всякакви граници само и само да подразни хората.
В кой момент неспособността му да контролира действията си вече не беше следствие от възрастта и зрелостта му?
Имаше проблеми в училище.
Започнах да се питам… това ADHD или СИД е?
Време беше да го оцени невропсихолог.
„Правите ли тестове за ADHD?“, попитах в кабинета.
Защото дълбоко в себе си знаех.
Оказа се, че синът ми е на скалата за ADHD и СИД.
Страхотно! Хайде да сложим още термини в досието на детето.
Няма нищо по-добро от добрата стара терминологична мешаница за доброто започване на деня.

ADHD или СИД
Проблемът с разграничаването между двете идва от факта, че те често се проявяват с едни и същи симптоми.
Деца с едната или другата диагноза могат да бъдат хиперактивни, импулсивни и с липса на фокус.
Комбинацията между двете може да доведе до проблеми с ученето, може да направи предизвикателна връзката с другите деца и може да намали способността на детето да следва инструкции и да изпълнява задачи.

Въпреки това, има различни начини да се подходи към всяка диагноза.Деца със сензорни проблеми имат нужда от намесата на окупационна терапия, която да им помогне да тренират мозъка си да се справя със сензорни стимули, които им се струват непреодолими.

Или имат нужда да тренират телата си да отговарят на сензорните стимули, които получават, тъй като не реагират на тях..Децата със ADHD често имат нужда от медикаменти, които балансират химичните вещества в мозъка им, и това им позволява да функционират комфортно.Прието е, че само деца със ADHD или ADD (СДВ – Синдром на дефицит на вниманието) могат да приемат лекарства.Дете, което има стриктно сензорни проблеми, няма да се повлияе добре от тях.

За да бъдат нещата още по-предизвикателни, много проблеми от ADHD отразяват проблеми свързани с възрастта и зрелостта на децата.
Малките деца просто нямат достатъчно силно развити личностни рамки, за да могат да контролират импулсите си.Също така е трудно да се прецени дали проблемите са свързани с хиперактивността, или просто защото детето е малко.Нашият невропсихолог сподели, че е прието да не се диагностицират деца, докато не навършат поне осем години.
Когато детето е около тази възраст, проблемите с развитието би трябвало да са преминали, и професионалист би могъл да каже дали детето страда от поведенчески, сензорни или ADHD проблеми, или комбинация от тях.

Лекарства за ADHD, терапия за СИД
Започването на терапия за ADHD беше едно от най-умните решения, които сме взимали за нашия син.
Забелязахме промяна още първия ден.
Беше получил за подарък комплект за копаене на динозаври.
Беше силно развълнуван да започне да „копае“ костите на динозаври.
Обикновено щеше да е загубил интерес първите десет минути.
Вместо това седя повече от час, занимавайки се с комплекта. Сега динозавърът е гордо изложен в стаята му.
Лекарствата не промениха личността му.
Той все още е бурният ни син, който обичаме.
Разликата е, че не е толкова импулсивен, извън контрол през цялото време, не е толкова див.
Синът ми е определено щастлив с това лечение.
Вече не отделя огромна част от времето си на борба със собственото си тяло.

Интересното бе, че след известно време след започване на лечението, започнахме да забелязваме, че стари проблеми със сензорните възприятия се връщат.
Всъщност проблемите му със сензорните възприятия не си отидоха, но дефицитът на внимание беше толкова сериозен, че сензорните проблеми бяха на второ място.

Успех в супермаркета?
Няколко седмици след започването на лечението, го попитах дали иска да дойде с мен до супермаркета.
Щеше да бъде изпитание и за двама ни.
Той грабна една количка когато влязохме.
Отделихме време да изберем най-добрите зелени ябълки за него.
Отидохме до рафтовете с хляб и той избра това, което искаше да обядва в училище през идната седмица. След това продължихме към млечните продукти.
На касата той изпразни количката и ме изкача да платя.
На излизане от магазина го прегърнах и му казах колко ми беше приятно да пазарувам с него.

“Не се ли почувства добре, когато успяхме да вземем всичко, от което имахме нужда, без излишна драма”, попитах.
Той се усмихна и чистосърдечно се съгласи.

Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Цветелина Томова
Източник: https://mommyevolution.com