От Кендра Чери
Статията е била рецензирана от д-р Шахийн Лакхан на 10 април 2021
Може би ви се случва да се питате „Защо паметта ми е толкова лоша?“. Забравянето е естествена част от живота, а хората забравят изненадващо бързо.
Изследвания показват, че приблизително 56% от новата информация е забравена в рамките на един час, в рамките на един ден забравяме 66%, а след шест дни – 75%.
Истината е, че макар и мозъкът ни да може да прави впечатляващи неща, способността му да запаметява и припомня подробности е ограничена. Има различни причини да забравяме.
Какво значи да забравяш?
Забравянето представлява загуба или промяна в информацията, която преди това се е съхранявала в краткосрочната или дългосрочната ни памет. То може да се случи внезапно или постепенно – със загубата на стари спомени. Въпреки че е напълно нормално да забравяме, прекомерното или необичайно забравяне може да е признак за по-сериозен проблем.
Разпад
Случвало ли ви се е някаква информация просто да изчезне от паметта ви? Или пък да знаете, че е там, но някак да не успявате да я откриете? Невъзможността да стигнете до някой спомен е една от най-често срещаните причини за забравянето.
Защо ни се случва да не успяваме да си припомним някаква информация? Едно от възможните обяснения се нарича „теория на разпада“.
Според нея, всеки път, когато се формира нов спомен, се създава „паметова следа“. С течение на времето тези паметови следи започват да избледняват и да изчезват. Ако информацията не се достъпва, в крайна сметка тя ще бъде изгубена.
Един от проблемите с тази теория обаче е, че според научните изследвания дори и спомени, които не са били припомняни, се задържат впечатляващо стабилно в дългосрочната памет.
Също така, мозъкът активно „почиства“ неизползваните спомени – процес, който се нарича „активно забравяне“. С натрупването на спомени тези, които не се достъпват, в крайна сметка се изгубват.
Интерференция
Друг феномен, който предизвиква забравяне, се нарича „интерференция“ – това е конкурирането и сблъсъкът на едни спомени с други. Интерференцията се случва по-често, когато новата информация е твърде подобна на по-стара, запаметена по-рано.
Съществуват два основни вида интерференция:
- Проактивна интерференция – когато старата информация прави запаметяването на нова информация трудно или невъзможно
- Ретроактивна интерференция – когато новата информация пречи на достъпването на информация, запаметена по-рано
Понякога запомнянето на едно води до забравянето на друго. Според изследванията извличането на информация от паметта би могло да доведе до нарочно забравяне на друга. Това се случва особено често, когато сигналите за извличането на спомените са твърде подобни.
Въпреки че резултатът е забравяне, според изследванията това забравяне често е адаптивно – като забравяме един спомен в полза на друг, намаляваме риска от интерференция в бъдеще.
Интерференцията понякога затруднява запомнянето на информация, но има начини да намалите ефекта ѝ. Репетирането на новата информация често е най-резултатният подход. Повтарянето, дори и след като сте усвоили дадена информация, намалява риска от конкуриране на новата и старата информация в паметта ви.
Невъзможност за съхраняване на информацията
Понякога загубата на информация се дължи не толкова на забравяне, колкото на факта, че тя всъщност изобщо не е стигнала до дългосрочната памет. Проблемите в кодирането понякога пречат на информацията да влезе в дългосрочната памет.
В един класически научен експеримент участниците трябва да открият истинската монета от 1 цент сред група рисунки на фалшиви центове. Въпреки че хората добре познават този ежедневен предмет, те се справят изненадващо зле с откриването на ключови елементи от външния му вид.
Причината е, че в дългосрочната памет са закодирани само тези елементи от външния вид на монетата, които са необходими, за да я отличим от монети с друг номинал. За да разпознаем монета от 1 цент, не е необходимо да знаем точно какво е изобразено или написано върху нея. И понеже тази информация всъщност не ни е нужна, повечето хора така и не я запомнят.
Освен това спомените често се опростяват. Човек обикновено помни информацията в общи линии, а забравя голяма част от подробностите. Благодарение на тази адаптивна функция на мозъка успяваме ефективно да съхраняваме важните неща, които ще ни трябват за в бъдеще.
Мотивирано забравяне
Понякога човек работи активно, за да забрави дадени спомени, особено ако те са свързани с травмиращи или натоварващи събития. Болезнените спомени често ни разстройват и провокират безпокойство, затова се случва да ни се иска да ги заличим. Двата основни типа мотивирано забравяне са потискането на спомени – съзнателното им забравяне, и изтласкването – несъзнателното забравяне.
Имайте предвид, че идеята за изтласкването на спомени не се възприема от всички психолози. Един от проблемите с нея е, че е трудно, ако не и невъзможно, по научен път да се провери дали даден спомен е бил изтласкан.
Обърнете внимание също така, че умствените упражнения като запаметяването и репетирането на информация са много важни за тренирането на паметта, а човек не е склонен съзнателно да се връща към спомените за болезнени или травматични събития, да ги обсъжда и да ги превърта в съзнанието си многократно.
Забравянето на болезнени спомени и травми е механизъм за справяне с тях. Макар и човек да не забравя напълно травматичното събитие, забравянето на ярките подробности помага за притъпяване на трудните емоции, свързани с тези спомени, и ги прави по-поносими.
Други причини да забравяме
Съществуват и други фактори, които биха могли да допринесат за забравянето. Сред тях са:
- Алкохол: Приемът на алкохол може да има отрицателен ефект върху паметта, затова се ограничавайте до едно или две питиета дневно.
- Депресията: Сред най-често срещаните симптоми на клиничната депресия са липсата на настроение и загубата на интерес, но невъзможността за концентрация и запомняне също могат да се дължат на депресивни разстройства.
- Недостатъчен сън: Сънят играе много важна роля в процеса на консолидирането на спомените, затова липсата на качествен сън може да има отрицателно влияние върху паметта.
- Медикаменти: някои медикаменти също могат да се отразят на паметта – например антидепресанти, успокоителни, както и лекарства срещу настинка и алергии.
- Стрес: Прекомерният стрес както остър, така и хроничен, също може да причини проблеми с паметта.
Ако се притеснявате, че забравяте много, или ако забравянето е придружено с други симптоми, се посъветвайте с лекар. Ранната намеса може да помогне за подобряването на някои проблеми с паметта затова е важно да потърсите помощ възможно най-бързо.
Как да сведем забравянето до минимум
Неизбежно е да забравяме някои неща, но има как да си помогнете да запечатате наистина важната информация в паметта си. Ето няколко начина да помогнете на мозъка си да забравя по-малко:
- Спортувайте: Изследванията показват, че физическите упражнения могат да доведат до бързо подобрение в паметта. Няма нужда да прекарвате часове наред на пътеката или във фитнеса, за да се възползвате от тези ползи на физическата активност. Според проучванията дори и кратки, съвсем леки упражнения водят до сериозни подобрения.
- Наспивайте се: Достатъчният сън е от изключително значение както за физическото, така и за умственото здраве. Различните хора имат нужда от различно количество сън, но обикновено се препоръчва възрастните да спят между седем и девет часа на нощ.
- Повтаряйте си информацията: Понякога най-добрият начин да запечатате нещо в паметта си и да намалите риска да го забравите е като използвате стария метод на повторението. Повтаряйте си информацията неколкократно, докато я запаметите сигурно.
- Записвайте си: Когато нищо друго не помага, просто запишете важната информацията, за да можете да я проверите по-късно. В някои случаи самото записване може да помогне и за запомнянето ѝ.
Макар че на забравянето често не се гледа с добро око, то може да помогне за подобряването на паметта. Способността да се отървем от ненужната информацията и да задържим само важната прави спомените ни по-стабилни – този феномен се нарича адаптивно забравяне.
Обобщение
Въпреки че не можем да избегнем забравянето на едно или друго, не е лошо да знаем какви са причините да забравяме. Освен тях, на паметта ни влияят и редица други фактори. Разбирането на причините и факторите, които ни затрудняват да си припомним дадена информация може да е от полза, когато използваме различни стратегии за подобряване на паметта ни.
Източник: https://www.verywellmind.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Мария Змийчарова
Редакция: Теодор Иванов