Родители, погрижете се първо за вашето безпокойство!
Ключови моменти:
- Тревожността е очаквана първоначална реакция, но вместо да ни защити, тя ни кара да бъдем по-уязвими;
- Дори родителите да се страхуват за определени неща, те трябва да осъзнаят техния собствен страх, така че да могат да вдъхнат увереност на децата си;
- Децата ще следват примера на родителите си и могат да се учат от тях как да приемат тревожността и несигурността, и да се съсредоточат върху това, което могат да контролират.
В периода, когато семействата в страната се подготвят за началото на новата учебна година, заедно с обичайните тревоги, свързани с връщането в училище, Делта вариантът на коронавируса разклати доверието и надеждите ни за една „по-нормална“ учебна година, само няколко седмици по-рано. Безспорно е – сега отново сме на прага на учебна година като никоя друга.
Вместо да се чудим какво ученическо пособие да изберем, ние се тревожим за COVID, ваксини, маски, анти-маски и болезнената дилема в 3 ч. сутринта, дали изпращайки детето си на училище, постъпваме правилно с оглед тяхната безопасност и благополучие.
Вашите тревоги са напълно разбираеми. И тревогите на детето Ви – някои деца отказват да бъдат в училище тази година – също са обясними.
Колкото и тревогите да са обясними, учестеният ни пулс свидетелства, че това просто не е състоянието, в което даваме най-доброто от себе си или като цяло свършваме каквато и да е работа.
Ако вашите деца са уплашени, как може да им вдъхнете доверие, при положение, че Вашите страхове не са много по-различни от техните?
Погрижете се първо за Вашите страхове, а след това за тези на децата Ви – разбирайки Вашето изражение повече отколкото думите Ви, детето ще знае, че е нормално първоначално да се страхува. След това има определени стъпки, чрез които да им помогнете да трансформират притеснението в действие – или просто да ги успокоите. Това са стъпките:
Стъпка 1: Внесете емпатия към момента
Вие сте родител като на фронтa – започвайки и спирайки, чрез тревоги и навигиране, в най-необичайните и безпрецедентни времена. Това е изтощително и не се знае кога и дали ще има край. Имайте милост към себе си, оценявайки колко добре сте се справили с тези тестове.
С децата бъдете щедри към емпатия и разбиране – показвайте им, че се интересувате как се чувстват, че ги разбирате, проявявайте емпатия към тяхната позиция. Вашата тревога може да е опасна, когато детето Ви каже, че няма да ходи на училище, и ако отговорите категорично: „О, отиваш и още как!“, те ще продължат да Ви казват все по-силно как се чувстват, докато Вие не разберете какво в действителност Ви казват. Вместо това, бъдете добър слушател, помогнете на Вашето дете да се чувства чуто – след това го попитайте дали има нещо, с което да му помогнете да преодолее страховете си. Убедете се, че сте обърнали внимание на всичките му страхове, вместо да рискувате да им давате информация, която би ги притеснила и която не им е хрумвала дотогава. Акцентирайте, че Вие сте на тяхна страна, че ще им помогнете и ще преминете заедно през това.
Стъпка 2: Дефинирайте Вашите страхове правилно – това е Вашият тревожен ум
Когато чуете „Какво ако?“ и „О, не!“ в съзнанието Ви или в действителност, не им давайте превес, разберете, че те са резонни, но не и полезни решения на несигурността и риска.
С децата: Помогнете на децата да разпознаят знаците на безпокойството – звучи ли ти това притеснително? Запомнете, тревожността действа като аларма, но ние трябва да я изключим, така че да можем да помислим ясно и трезво какво трябва да направим и въобще дали е необходимо да направим нещо точно сега.
Стъпка 3: Премислете и потвърдете кои са Вашите страхове
Напишете кои са Вашите страхове или ги изкажете ясно на глас, след това ги коригирайте, за да бъдат точни. Ако нещо е просто чувство, а не факт, като например: „Аз съм лош родител, ако изпратя (или не изпратя) детето си на училище.“. Тогава просто променете изказа: „Аз се чувствам като лош родител, чувствам, че ще направя грешка, имам много тревожни мисли, свързани с неправилни действия, които излагат детето ми на опасност.“ Внасянето на тези промени помага да се намали тежестта на тревогите и да бъдат приети като емоции. След като направите промените, запитайте се какво е по-вероятно да се случи вместо това, от което се страхувате.
С децата: Попитайте ги: „Какви са нещата, които те притесняват?“; „Какво ти казва безпокойството?“ или „Какви са тревогите ти?“. Нека използват червен химикал, за да коригират страховете си по примера по-горе. Например, ако те напишат: „Ако отида на училище, ще се разболея“, те могат да го поправят, както следва: „Имам тревожната мисъл, че ако отида на училище, ще се разболея, но аз знам, че правя това, което е необходимо, за да се предпазя и в училище също правят това, което е нужно, за да ме предпазят.“
Стъпка 4: Свържете се с тялото си спокойно
Това могат да бъдат няколко дълбоки вдишвания, захвърляне на всичко, разхождане на кучето? Вдигане на ръцете към небето и оставяйки ги да паднат сами няколко пъти? Да се прегърнете силно, ако никой не е около Вас да го направи? Безпокойството кара тялото Ви да трепери от адреналин – може да Ви накара да почувствате, че нещо наистина се случва (и погрешно), дори когато е нещо, което единствено Вие си представяте. Дълбокото издишване Ви връща обратно към действителността и настоящето, където нищо не се случва и Ви помага да забавите, така че да имате перспектива и да бъдете готови да направите добри избори.
С децата: Помогнете на децата си да намерят тяхното желано състояние на психическа пренастройка – дълбоко издишване, както при духане на свещички за рожден ден, прегръдка, игра на робот – парцалена кукла, в която те могат да стегнат тялото си и след това да го отпуснат или дори няколко скачания с разперване на ръце и крака, или пък танцуване, за да освободят от адреналина.
Стъпка 5: Мобилизирайте се и действате, където можете
Дори ако има причина да се притеснявате, дори при наличието на реални потенциални заплахи, ние можем да бъдем подготвени и да се чувстваме така. Кой аспект на ситуацията, създала се пред Вас, можете да контролирате?
Напишете какво бихте могли да направите, ако на Вас се падаше отговорността – как щеше да изглежда?
С децата: Благодарете им, че са споделили тревогите си с Вас и после ги попитайте:
Коя част от създалата се ситуация могат да контролират и кои не могат?
Коя част/етап им се струва най-трудна и коя/ кои са по-лесни?
Как виждат ситуацията да се развие в действителност, съпоставено с това какво им казват техните страхове за ситуацията?
Има ли неща, които те или някой друг може да направи, за да помогне?
Как биха поискали помощ, когато не се чувстват комфортно да го направят?
Ние всички имаме нужда да се подкрепяме взаимно за общото добро, което идва, за да се обединим, когато е възможно, за предприемане на действия и неутрализиране на рисковете, за да защитим нашите деца. С добри пожелания за една безопасна година.
Източник:https://www.psychologytoday.com
Превод за Център за детско развитие “Малки чудеса”: Лора Адамска
Редакция: Петя Кадийска