Може би сте чували някой родител гордо да заяви нещо, като: „Моят син цяла нощ работи по проекта си за училищното състезание по наука, докато го направи идеален. Той си пада малко перфекционист!“ Но всеки родител, който си мисли, че перфекционизмът е нещо престижно, вероятно не разбира, че перфекционизмът е сериозен проблем.
Ако отглеждате перфекционист, вероятно знаете отблизо колко трудно може да е това. Случки като късане на тетрадки, стоене до късно вечер и плач, са само някои от ситуациите, на които може да станете свидетел при един зараждащ се перфекционист.
Независимо дали детето Ви се отчайва, когато направи грешка на игрището, или прекарва часове на ден, докато си направи идеалното селфи, перфекционизмът оказва своето негативно влияние върху живота на децата.
И ако остане незабелязан, може да има последици за цял живот.
Какво представлява перфекционизмът?
Хубаво е, когато децата имат високи изисквания към себе си. Но ако очакват всичко да бъде идеално, те никога няма да бъдат доволни от представянето си.
Перфекционистите си поставят нереалистични цели. След това се подлагат на огромно натоварване, за да се опитат да постигнат целите си. Те превключват в режим на мислене „всичко или нищо“. Независимо дали са изкарали 99 от 100 точки на теста по математика или са вкарали 9 от 10 коша, перфекционистите обявяват представянето си за ужасен провал ако не са постигнали целта си.
Ако пък я постигнат, им е трудно да се зарадват на постижението си. Често приписват успехите си на късмета и се тревожат, че няма да могат да повторят резултата или да поддържат нивото си на успеваемост.
Видове перфекционизъм
Някои учени смятат, че е възможно човек да бъде адаптивен перфекционист, тоест че нереалистично високите изисквания на детето могат да му послужат в живота. Но други смятат, че истинският перфекционизъм винаги е вреден.
Учените разграничават три отделни вида перфекционизъм:
- Перфекционисти, ориентирани към другите – поставят нереалистични стандарти към другите хора
- Перфекционисти, ориентирани към себе си – имат нереалистични очаквания към себе си
- Социално предписани перфекционисти – смятат, че другите хора, например родители или треньори имат нереалистични очаквания към тях
И трите вида перфекционизъм могат да са вредни за детето.
Симптоми
Предупредителните знаци зависят от възрастта на детето и от вида перфекционизъм, който то изпитва. Но като цяло, симптомите на перфекционизма може да включват:
- Затруднения да завършват задачите си, тъй като работата им никога не е „достатъчно добра“
- Силна тревожност при неуспех
- Висока чувствителност към критика
- Лесно се разстройват при допускане на грешка
- Отлагат с цел да избегнат трудни задачи
- Самокритични, стеснителни и лесно се засрамват
- Трудно им е да вземат решения или да подреждат задачите по приоритет
- Много критични към другите хора
Рискови фактори
Учените смятат, че има няколко фактора, които могат да допринесат за развитието на перфекционизъм у децата.
- Напрежение по отношение на оценките в училище – Децата може да се страхуват, че ако годишният им успех или резултатите от тестовете им са по-ниски от максималните, това може да им попречи да влязат в добър университет. Други се стремят да са перфектни, за да получат стипендия. Това напрежение, свързано с оценките в училище, може да създаде у децата усещането, че трябва да са перфектни, за да постигнат каквото и да е в живота.
- Биологични фактори – Едно изследване, публикувано през 2015, показва, че съществува тясна връзка между перфекционизма и определени психични заболявания, като обсесивно-компулсивното разстройство и хранителните разстройства. Това кара учените да мислят, че може да има и биологичен компонент в перфекционизма.
- Желание да се хареса – Някои деца искат да получат възхищение и обич, като покажат, че могат да бъдат идеални във всяко отношение. Това може да идва от желанието им да намалят стреса на родителите си, а може и да е единственият начин, който детето познава, за да получи внимание.
- Ниска самооценка – Едно дете, което няма добра самооценка, може да смята, че само високите постижения му придават истинска стойност. Перфекционистите са склонни да се фокусират върху грешките си и да омаловажават постиженията си, което им пречи изобщо някога да се почувстват достатъчно добри.
- Родителско влияние – Ако хвалите детето, че е „най-умното в цялото училище“ или, че „заковава всяко приземяване по гимнастика“, това може да го накара да вярва, че грешките са лошо нещо. Може да реши, че трябва да успява на всяка цена.
- Родители перфекционисти – Родителите перфекционисти е по-вероятно да отгледат деца перфекционисти. Това може да се дължи на заучено поведение, ако детето наблюдава стремежа на родителя към съвършенство, а може да отразява и генетично предразположение.
- Сензационализъм на успеха и провала – От елитните спортисти до най-новите поп звезди, медиите често изобразяват хората като идеални. В същото време, други медии превръщат в сензация истории как една грешка е станала причина за пълния провал на някого. Тези медийни истории могат да убедят младите хора, че те трябва да са идеални във всичко, което правят.
- Травма – Травматични преживявания могат да накарат децата да чувстват, че не са обичани, или че няма да бъдат приети, ако не са перфектни.
Възможните опасности на перфекционизма
- Да си перфекционист не означава, че ще стигнеш до върха. Всъщност, може да има обратния ефект. Ето някои от проблемите, които перфекционистите срещат.
Тревожността да не сбъркат пречи на някои перфекционисти да успяват. Страхът им от провал им пречи да опитват нови неща. - Децата перфекционисти често прикриват болката и притесненията си. Те се чувстват длъжни външно да изглеждат идеални и съответно, много от тях страдат безмълвно, когато възникнат проблеми.
- По-високи нива на стрес. Тъй като перфекционистите се чувстват длъжни да избягват грешките, те са подложени постоянно на високи нива на стрес. А прекалено много стрес може да се отрази зле на физическото и емоционално здраве на хората.
- Перфекционизмът може да доведе до психически проблеми. При перфекционистите има по-висок риск от депресия, тревожност и други психични проблеми.
Как да реагираме на перфекционизма
Ако забележите предупредителни знаци, че детето ви е зараждащ се перфекционист, можете да направите няколко неща, с които да помогнете. Ето някои стратегии как да реагирате на перфекционизма.
- Помогнете на детето си да развие здравословно самочувствие. Занимавайте се с дейности, които ще помогнат на детето да се чувства добре заради това, що за човек е, а не само заради постиженията си. Участвайте заедно в доброволчески инициативи, учете нови неща, занимавайте се с изкуство – това са само някои от начините да помогнете на детето си да развие едно по-здравословно мнение за себе си.
- Помогнете на детето да разграничи това, което може от това, което не може да контролира. Независимо дали детето иска да стане най-добрият баскетболист в училището или да вземе всички изпити по биология с отличен, дайте му да разбере, че то няма контрол върху много от обстоятелствата, които имат значение за това да успее. Не може да контролира това, колко труден ще бъде теста или как ще се представят съучениците му, но може да контролира усилията, които ще положи.
- Моделирайте здравословен начин за разговор със себе си. Научете детето да се отнася към себе си със съчувствие, вместо с критика. Разговаряйте със себе си на глас, за да покажете на детето, че се отнасяте към себе си с доброта, дори когато направите грешка. Можете да кажете нещо, като: “Забравих да отида до банката днес преди да затворят. Утре ще гледам да се справя по-добре,” или “Разсеях се и изгорих яденето на печката. Ще измисля нещо друго за ядене и ще внимавам, докато го готвя.”
- Наблюдавайте очакванията си. Уверете се, че не упражнявате натиск върху детето да бъде идеално. Създайте високи, но разумни очаквания. И ги наблюдавайте във времето, за да сте сигурни, че не очаквате твърде много от детето си. Ако не успее да постигне целите, които сте му поставили, или пък се откаже да ги преследва, е възможно да очаквате твърде много от него.
- Хвалете детето за усилията, които полага, а не за резултата. Избягвайте да хвалите детето за това, че е получило 100 точки на теста по правопис. Вместо това го похвалете, че много е учило. Хвалете детето също за това, че се отнася с доброта към другите или за това, че е добър приятел. Нека стане ясно, че постиженията не са единственото важно нещо в живота.
- Поставяйте реалистични цели заедно с детето си. Поговорете с детето за целите, които иска да постигне. Ако те изискват перфекционизъм, поговорете с него за опасностите от поставянето на нереалистично високи цели и му помогнете да се спре на по-реалистични такива.
- Споделяйте истории за собствените си неуспехи. Нека на детето да му е ясно, че не сте идеален. Разкажете му как не сте получили определена работа или как сте се провалили на изпит. Обяснете му как сте се справили с неуспеха си.
- Научете детето на здравословни техники за справяне. Въпреки че неуспехите са неприятни, те не са непоносими. Научете детето си как по здравословен начин да се справя с разочарованието, отхвърлянето и грешките. Някои от начините, които могат да му помогнат да се справи с чувствата си, са да поговори с приятел, да си води дневник или да нарисува картина.
Кога да потърсим професионална помощ
Бъдете нащрек за признаци, че перфекционизмът на детето, му причинява социални проблеми. Например – ако детето отказва да общува, защото се стреми да получи идеални оценки или плаче винаги, когато не получи шестица, социалният му живот е много вероятно да пострада и е възможно да се нуждае от професионална помощ.
Затрудненията с учебния материал са друг предупредителен сигнал, че разговорът с психолог може да се отрази добре на детето. Например – ако не успява да завърши проектите си, защото смята, че не са достатъчно добри или къса тетрадките си, когато допуска грешки, може да е необходима и професионална помощ.
Ако се притеснявате, че детето ви може да е перфекционист, поговорете с личния му лекар. Обсъдете признаците, които забелязвате и споделете как те се отразяват на живота на детето.
Лекарят може да ви насочи за консултация с психолог. Ако има основания за терапия, тя само ще бъде от полза, за да помогне на детето да снижи своя перфекционизъм до по-здравословни нива.
Източник: https://www.verywellfamily.com
Превод Център за детско развитие “Малки чудеса”: Яна Желева
Редактор: Милена Божинова