Последните няколко месеца бяха трудни. Тревожност преди лягане, поройни сълзи за “изчезнали” приятели, липса на мотивация за работа, емоционална и разочарована майка, която се опитва да работи и да преподава. Познати ли са тези емоции на някой от вас? Имаше и красиви моменти. Семейни игри, ежедневен обяд заедно, безброй усмивки. Но понякога се отдавам на тъгата, и тя се възползва от мен.
Като училищен психолог, знам някои начини как да се справям с тези емоции и моменти. Те не ме правят перфектен родител и не ми пречат да изгубя самообладание понякога. Но когато изгубя пътя си, обикновено ме връщат към принципите, които съм приела да следвам. Надявам се да работят и за вас.
1. Започнете със силните страни на детето си.
Когато работим със слабостите, най-доброто, на което можем да се надяваме, е средата. Когато работим със силни страни, тогава хората се извисяват! Замислете се колко често работим върху слабостите на децата? Въпреки, че нашата амбиция е да ги направим по-добри в нещо, в което те не са, всъщност ги караме да се чувстват “счупени”. А можем да съсредоточим върху техните силни страни, за да се почувстват извисени.
За начало да си зададем следните въпроси:
- Кои са силните страни на детето ни?
- Коя е неговата уникална способност?
- Какво обича да прави?
Спорт, изкуство, думи, природа, танц, музика? Понякога нещо много малко за нас буди у тях тяхната „суперсила“ – тяхната уникална способност, тяхната енергия, чувствителността им. Така че, ако те няма да се справят добре с текстовите задачи по математика, може би ще са виртуозни цигулари. Може би могат да създадат произведение на изкуството. Може би няма да правят литературни есета, но ще готвят превъзходно.
2. Забавлявайте се! Направете го забавно!
Всички сме подложени на ежедневен стрес, в работата, в училището, дори у дома. Да си представим, че имаме за задача да се качим по 100 стълби на едно хълмче, където ще намерим тишина и спокойствие. Но за да стигнем до върха трябва да изпълним по една задача на всяка стълба. Какво ще направим – дали си струва да се изкачим до там за 5 минути спокойствие. И вероятно като достигнем целта си ще сме толкова изморени, че изобщо няма да се насладим на гледката и удоволствието от нея. Но, ако възложим на децата такава задача под формата на игра, те със сигурност биха се втурнали смело нагоре.
Ето затова, когато искаме да постигнем добър резултат можем да го направим с удоволствие и лекота.
3. Опознайте детето си, точно в този момент
Ако детето не иска да прочете задължителната книга за лятото, ще му дадем ли комикс? Ще му позволим ли да слуша аудиокнига? Ще му почетем ли ние? Трябва да намерим правилния начин, дори с компромис от наша страна, как да го въодушевим за играта със 100-те стъпала. Важно е да накараме децата да се чувстват уверени и да се забавляват. Разбира се предизвикателствата ги мотивират още повече.
4. Създавайте ритуали и рутини.
Семеен обяд. Време за четене. Време за игра. Време за сън.
Децата обичат ритуалите и рутината. Те правят действията обичайни, и чрез натрупания опит нещата, за които някога са полагали усилия, стават автоматични.
5. Бъдете мили към себе си.
Подарете си почивка! Дори и да не сте се справили добре с някоя задача, винаги можете да я започнете отначало. Това дори е добре.
От нас децата се учат да бъдат хора. А когато ни гледат как се опитваме отново и отново с нещо, което ни е трудно, виждат примера за упоритост. Те виждат, че хората са несъвършени. Учат се на правилото проба-грешка.